Поредната година на абсурдните цени в изкуството ще се запише без абсолютни рекорди, но с десетки най-добри постижения за редица художници и с нечувани финални суми на аукциони.
„Тази година пазарът буквално ядеше изкуството - коментира Робърт Стор, арт критик и преподавател в Йейл. - Все още има добри дилъри, разбиращи опасността от тази тенденция, и художници, които могат да кажат „не“. Но сме в опасна ситуация, за която трябва непрестанно да говорим.“
1,66 млрд. долара бяха изхарчени за картини и скулптури само за четири дни на последните наддавания в Ню Йорк през ноември, организирани от водещите къщи „Кристис“ и „Сотбис“. С резултат $852,8 млн. „Кристис“ подобри миналогодишното си постижение за най-успешен търг в историята, и то без да надхвърля индивидуалните рекорди, поставени през 2013 г. - за най-скъпо продадено произведение на явно наддаване („Три скици към портрет на Лушън Фройд“ на Френсис Бейкън, $142,4 млн.) и за „Куче балон в оранжево“ на Джеф Кунс ($58,4) - цена номер 1 за творба на жив художник.
Най-скъпото произведение, продадено на аукцион за 2014-а: „Колесница“ от Алберто Джакомети ($101 млн.).
На финала на 2014-а пазарните гиганти отново заложиха на двамата артисти, но продадоха творбите им далеч под споменатите суми. „Седнала фигура“ - портрет от „папската серия“ на британския художник, вдъхновена от Веласкес, смени собственика си срещу $40 млн., а скулптурата на Кунс „Маймуна балон в оранжево“ - срещу $26 млн. А
главният виновник
за рекордния им аукцион не беше изненада за никого - Анди Уорхол. Бащата на попарта, който твърдял, че е „по-добре да се прави бизнес изкуство, отколкото изкуство заради самото изкуство, тъй като от последното няма полза“, отново попадна в топ 10 на годината, и то с две произведения от ноемврийския каталог на „Кристис“ - портрети на Елвис и Марлон Брандо. Те бяха оценени предварително на около $140 млн., а се продадоха за $152 млн. „Троен Елвис“ бе купен от европейски колекционер за $82 млн., а анонимен ценител плати $70 млн. за „Четирима Марлоновци“. Картините се предлагаха за първи път на аукцион, а доскоро те били част от интериора на казино в германския град Аахен. За игралната зала собствениците ги купили в началото на 70-те години от швейцарски колекционер срещу внушителните тогава (а днес направо скромни) цени - на Елвис $85 хил. долара, а на Брандо $100 хил.
Най-големият удар за годината обаче е на „Сотбис“, която продаде „Колесница“ от Алберто Джакомети за 101 млн. долара - най-скъпото произведение на 2014-а. Малко над три милиона не достигнаха на организаторите да подобрят рекорда за най-скъпа скулптура изобщо в историята на аукционите, който пак принадлежи на швейцареца - за „Крачещият човек“ ($104,3 млн.) Ноемврийското наддаване се записа и с най-добро постижение за Амедео Модиляни, чиято „Глава“ от варовик се продаде за $70,7 млн. при предварителна оценка 45 млн. Произведението влезе под номер 5 в листата с най-скъпите творби на 2014 г.
Въпреки че тази година не е водач в класацията, Френсис Бейкън също като Уорхол присъства с две произведения в топ 10 на 2014 г. „Три скици към портрет на Джон Едуардс“ - за последно продавана през 2005 г. за $15 млн., този път достигна $80 млн., а платно, озаглавено „Говорещият Джордж Дайър“, бе разиграно на търг за $70 млн. - сума,
10 пъти по-висока
от цената му преди 14 години.
Британският художник, който още през 60-те години заявява, че „цените са абсурдни и в галериите влизат само хора, обсебени от парите“, днес е сред любимците на играещите с баснословни суми арт ценители. Рекордите, поставяни благодарение на тяхната щедрост обаче, далеч не предизвикват въодушевление у експертите. Твърденията на Уорхол, че „добрият бизнес е най-доброто изкуство“, радикални за времето си и все още не съвсем обичайни при Джеф Кунс и Деймиън Хърст, днес са неизбежен принцип, коментират анализатори. Критична вълна предизвика в края на годината и пробивът на фотографията. Изразен в числа, той се равнява на 6,5 млн. долара, дадени в началото на декември за снимката „Фантом“ на родения в Мелбърн Питър Лик. Сумата е значително по-голяма от досегашния рекорд - 4,3 млн. долара за „Рейн II“ на германския фотограф Андреас Гурски, поставен в края на 2011 г. Произведението на Гурски обаче тогава се разигра на явно наддаване, а продажбата на „Фантом“ е частна сделка. Това предизвика съмнения у специалистите, алармиращи за обезпокояваща мода, която някои колекционери се опитват да създадат чрез пазара.
„Има такава порода купувачи, които са „играчи за история“. Искат да се запишат като откриватели - коментира арт експертът Тод Левин. - Няма съмнение, че те са завзели контрола над света на изкуството, а професионалната критика е отстъпила назад.“ Тенденцията е особено изразена при младите имена, твърди колекционерът Алън Шварцман, притежател на консултантска компания за арт ценители в Ню Йорк. „Когато пазарът започне да създава звезди от творци, които нямат зад гърба си и една самостоятелна изложба, а произведенията им изведнъж се продават за 600 000 долара, става неловко“, казва той.
Не толкова неловко наистина, но все пак труднообяснимо скачат само за няколко месеца и творбите на утвърдени художници. Истински двоен рекорд постави тази година американският експресионист Барнет Нюман. Неговият „Черен пожар I“ от 1961-ва се продаде за $84,2 млн. долара (при миналогодишно постижение „едва“ $43,8 млн.) и му осигури почетното второ място сред лидерите в списъка. Още по-голяма дистанция преодоля сънародникът му Сай Туомбли, класиран на седма позиция с абстрактна картина от серията му с черни дъски. Тя бе купена за $69,6 млн. при рекорд от края на 2013 г. $21,7 млн.
Ако говорим за дистанции обаче, първенците определено са дамите, чиито произведения по правило се продават в пъти по-евтино от тези на силния пол. 2014-а ще остане емблематична за запълването на пропастта между жени и мъже в изкуството. През май „Кристис“ отбеляза рекорд за творба на художничка - с абстрактно платно на Джоан Мичъл от 1960-а, което стигна $11,92 млн. Този резултат бе направо разбит преди месец, когато конкурентите от „Сотбис“ продадоха емблематичното за Джорджа О'Кийф „Бяло цвете №1“ за почти четири пъти по-висока сума - $44,4 млн. В края на годината в статистиката влезе и японката Яйои Косама с платното си „Бяло №28“ от 1960-а. С цена $7,1 млн. то стана най-скъпо продаденото произведение на жива художничка и измести от първото място скулптурата Oozewald на Кейди Ноуланд, която преди три години стигна $6,6 млн.
И за финал - още един скок. Звучи малко невероятно, но той е за Едуар Мане. Прочутият френски художник се
нареди на опашката
в топ 10 с „Пролет“ - единственото произведение в класацията, създадено преди ХХ век.
„Глава“ на Амедео Модиляни с цена $70,7 млн. стана най-скъпата творба на италианския творец и номер 5 за годината.
Картината бе предложена за първи път на наддаване, след като повече от 100 години е била в частна колекция. През последните две десетилетия е била изложена в Националната галерия във Вашингтон, която е плащала наем за нея. Тя е последното от 30-те произведения на художника, показвани на есенните изложби в Париж, останало в частни ръце... С тази внушителна биография „Пролет“ бе продадена за $65,1 млн. Вярвате или не, предишният рекорд на емблематичния творец е за „Автопортрет с палитра“, продаден за $33,2 млн. през 2010-а. Оказва се, че след повече от век само за четири години пазарът го е оценил двойно...