9977 | 22 дек. 2017 | 15:09

Осъществи се исторически пробив в отношенията с Македония

С какво ще запомним политическата 2017 г.?

За историята може би най-важното събитие е пробивът в отношенията с Македония. Най-после бе подписан Договор за добросъседство и предстои той да бъде ратифициран от парламентите на двете страни.

Какво се случи в страната?

През изминаващите 12 месеца Румен Радев встъпи в длъжност като президент, Бойко Борисов за трети път стана министър-председател и гони рекорда на Стефан Стамболов по продължителност на пребиваването начело на изпълнителната власт, България се готви за пръв път да бъде страна председател на ЕС, а във вътрешнополитически план БСП се утвърди като основна политическа сила и успоредно с това се засили конфронтацията между левицата и ГЕРБ.

В управлението на страната за пръв път влязоха националисти - коалицията Обединени патриоти.

Въпреки словесните водопади на тема референдум за мажоритарен вот, избирателната система остана непроменена.

2017 г. Това бе годината, в която се възроди двуполюсния модел в българската политика. Корнелия Нинова възроди БСП и я изправи срещу ГЕРБ – партията, спечелила всички национални избори, на които се е явила от основаването си. Без президентските през есента на 2016 г.

През годината се заговори и за ревизия на прехода. Показателно за това, че периодът след 1989 г. вече се възприема като исторически, е фактът, че някои започнаха да пишат думата преход с главна буква.

През 2017 г. управляваха два парламента и три правителства. На 26 март бяха проведени предсрочни парламентарни избори, на които победи ГЕРБ. БСП обаче възвърна силите си, а с тях и позицията и самочувствието на втори полюс в политиката.

И сега в парламента заседават 95 народни представители от ГЕРБ, 80 – от „БСП за България“, 27 – от „Обединени патриоти“, 25 от ДПС, 11 от „Воля“ и 1 независим. А правителството е между ГЕРБ и патриотите. Единствено възможното, както от момента на създаването му на 4 май твърдят двете партии в коалиция.

Всъщност била ли е възможна голяма коалиция между ГЕРБ и БСП стана една от темите за престрелки между двете партии. Друг бе въпросът за ревизията на прехода и какво да включва тя. Дали да спре на приватизацията, както иска ГЕРБ (защото слагат ударението върху участието на Корнелия Нинова в раздържавяването на "Техноимпекс"). Или да обхване и ролята на силовите групировки и концесиите, за което настояват от БСП (и намекват за миналото на Бойко Борисов като охранител).

Годината започна с премиер Борисов и завършва с премиер Борисов. Но от 27 януари до 4 май ни управлява служебен кабинет, начело с проф. Огнян Герджиков.

Новата 2017 г. ни честити президентът Росен Плевнелиев, но на 22 януари в длъжност встъпи новият държавен глава – Румен Радев.

Най-голямата партия – ГЕРБ, на няколко пъти през годината се опита да реализира „перфектния първи ядрен удар“. С други думи – с неочаквано, зашеметяващо действие така да порази противника, че да го лиши напълно от възможност да отговори. Най-ярко това пролича при формирането на специална комисия анти-Радев в Народното събрание, която разследваше закупуването на нов боен изтребител за българската армия и при атаките към лидера на БСП Корнелия Нинова във връзка с "Техноимпекс". На комисията анти-Радев червените отговориха с комисия „НДК“, която да разследва за какво са изхарчени милиони за ремонта на двореца. На "Техноимпекс" – с предложение да има пълна ревизия на прехода.

Обстрелът на държавния глава на практика започна още преди той официално да встъпи в длъжност.

На 19 януари Румен Радев бе принуден да произнесе речта си пред Народното събрание на фона на шум и подвиквания отдясно. Истинската атака към Радев бе подета още преди новият 44-ти парламент да е направил един месец. Той се конституира на 19 април. А на 25 юни Цветанов каза: „Имаме достатъчно съмнения, че президентът Радев е защитил решението за закупуване на шведски изтребители и това е станало в периода, в който нямаше окончателно решение на служебното правителство.“ Направи го на извънреден брифинг, с което даде повод да се заговори дори за импийчмънт на президента. Цветанов „стреля“ по Радев неуморно, атакува го дори за „семейните ценности“.

Управляващите направиха нещо, което въпреки балканските нрави на политическия ни живот, досега никой не беше правил – бламираха заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента. И то по въпросите на корупцията! Това се случи на 9 октомври. След като половината министри или не дойдоха, или си тръгнаха по-рано заради други ангажименти, Румен Радев прекрати сбирката.

А един от последните закони, които прие парламентът преди да се разпусне за коледната си ваканция, бе именно Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. С него се създаде нов орган - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Новото звено ще контролира лицата, заемащи висши публични длъжности, а ръководството му ще се избира от Народното събрание. Както искаше ГЕРБ. Но не и президентът. Румен Радев в аванс даде да се разбере, че ще наложи вето на този закон.

На 8 декември той вече наложи едно вето - върху мораториумът за нови лекарства. Отношението на мнозинството към него изрази Цветанов  - посъветва президента да чете повече. Вицепрезидентът Илияна Йотова неслучайно в четвъртък го призова да се извини на държавния глава. И даде обяснение защо лидерът на ПГ на ГЕРБ е толкова остър към президента – напомня му, че е загубил избори!

Цветанов дойде в същото студио и даде да се разбере, че не смята, че има за какво да се извинява на Радев. С което недвусмислено даде да се разбере, че конфронтацията по тази ос ще продължи.

Президентът вече наложи четири вета – за мораториума за лекарствата; за концесиите; за околната среда; за отбраната.

Конфронтация и агресия.

Тези две думи описват най-добре родния политически пейзаж. Конфронтация между ГЕРБ и БСП, в която агресията на думите е основно средство. Но заради изострянето на страстите бяха допуснати и доста грешки.

Най-голямата грешка сред политиците без съмнение направи председателят на парламента Димитър Главчев като изгони (на 15 ноември) от пленарната зала Корнелия Нинова. Постъпката на Главчев бе неудачен опит за защита на Бойко Борисов. Премиерът бе казал ей така, без да посочва имена, че в парламента има наркотрафиканти. Но социалистите поискаха да дойде и да каже какво има предвид. Мнозинството отказа, а Нинова заяви, че „с отказа си да идва в парламента премиерът Бойко Борисов руши институциите и унижава депутатите“. Главчев я отстрани за едно заседание, в отговор цялата група на БСП напусна. И не просто напусна, но заяви, че ще влезе в пленарната зала, за да гласува против бюджета и за да поиска вот на недоверие. Такъв развой на събитията явно никой не бе очаквал. След дни трябваше да гостува шефът на Европарламента и пред варианта Антонио Таяни да говори пред полупразна зала, премиерът Борисов намери решение – Главчев се оттегли като парламентарен шеф. Това стана на 17 ноември. БСП извоюва неочаквана победа.

Но оставката на Главчев предизвика възмущението на вицепремиера Валери Симеонов, който кипна, че научил за това от медиите.

Вицепремиерът на няколко пъти през годината даде повод на медиите да задават въпроса стабилна ли е коалицията. На 20 декември той избухна за последно - „пак ни извъртяха“ по повод на концесиите за плажовете. Това се случи по-малко от седмица, след като бе заявил, че „не иска да вижда“ премиера Борисов, след „това изработване“ с втория лифт в Банско.

Симеонов не за пръв път създава главоболия на кабинета. Той се закани да съди националните медии затова, че съобщили, че бил заплашвал журналист. На 6 октомври вицепремиерът бе гост в сутрешния блок на Нова телевизия и раздразнен от въпросите на водещия Виктор Николаев вметна: „Вижте колежката ви, беше тук, а ето, останахте си сам!“ И до днес Симеонов е убеден, че не е заплашвал Николаев.

Но може би една от най-скъпите грешки направи лидерът на БСП Корнелия Нинова. Според мнозина червените са загубили изборите на 26 март, заради репликата на Корнелия Нинова за това какво ни е отнела демокрацията. „Българи, да си вземем свободата, спокойствието и гордостта обратно от Бойко Борисов. Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си. Този човек ни отне и тази свобода. С SMS-и управлява митниците, с SMS -и управлява съдебната система и с SMS уволнява, ако имаш мнение“, написа във фейсбук лидерът на БСП в навечерието на вота. От цялата публикация обаче се цитираше само „Демокрацията ни отне много“. Случаят показва – политиците трябва много да внимават как се изразяват. Нинова се опита да замаже гафа, като обясни, че е имала предвид прехода, но чаканата от червените победа след триумфа на президентските избори не се състоя.

През 2017 г. премиерът Бойко Борисов направи опит да се дистанцира от вътрешните дела и да се съсредоточи върху външната политика.

Борисов бе домакин на френския президент Еманюел Макрон. На няколко пъти посреща колеги от Гърция, Сърбия, Македония, Албания. Отиде в Саудитска Арабия. Неуморно говори за европейската перспектива пред Западните Балкани – базисна точка в предстоящото ни европредседателство. Осъществи ключова визита в Турция, при това на рождения си ден – 13 юни, по време на която разговаря с президента Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм.

Такава бе политическата 2017 г. Но 2017-та бе и годината, в която за пръв път се заговори за масов недостиг на работна ръка. Проблем, който през следващите години ще дава отражение във всички посоки. Включително и върху политиката.

А 2018 г. ще бъде първата година, в която страната ни ще председателства Европейския съюз. И ще се изправи пред предизвикателства като Брекзит. Основната част от преговорите за напускането на Великобритания се пада точно по време на българското председателство. Допълнително задачата ни се усложнява и от решението на Еврокомисията за Полша, което дойде преди дни - срещу Варшава може да бъде задействана наказателна процедура, която да доведе до отнемане на право на глас в ЕС. Изборите в Каталуния показаха, че на Пиринеите скоро няма да бъде спокойно. А в Германия още няма правителство.