8658 | 22 авг. 2022 | 15:42

Разпределението по области на училищата с изцяло скъсани зрелостници, представено на графиката, показва, че в областите Бургас, Пловдив и Плевен има по три такива школа, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора - по две

В 27 училища у нас всички зрелостници, явили се на първата задължителна матура по български език, са били скъсани. Това показват данни на МОН, получени от Института за пазарна икономика(link is external) по закона за достъп до обществена информация.

От 950 училища у нас, чиито ученици са държали матура по български през май, в 307 средният успех на учениците е под "Среден 3" - тях са се обучавали 6455 деца или около 15% от всички завършващи средно образование.189 от тези училища са професионални гимназии, 102 - средни училища, 14 - спортни училища и 2 - духовни училища. В 27 училища средният успех на матурата е точно "Слаб 2", което означава, че нито един ученик в тях не е издържал успешно зрелостния изпит и няма да получи диплома за завършено средно образование, коментира от ИПИ. 13 от тези школа са средни училища, 13 - професионални гимназии, а 1 е спортно училище, т.е. на практика няма значение видът на училището.

От ИПИ заключават, че това е системен проблем, тъй като въпросните 27 училища символизират провалът на държавата да осигури каквото и да било качество на образованието за тези деца. Оттам смятат, че е крайно време държавата да си постави ясни, точни и измерими цели какво искаме да постигнем – "например да няма нито едно училище като горните 27; да постигнем определен среден успех за всички ученици в страната, да свалим до минимум общия дял на слабите оценки, да постигаме определени точки на международните оценки на образователните резултати; да намалим до минимум отпадането на деца от системата?", предлагат от Института. 

Оттам допускат, че матурите може и да не са достатъчно добър измерител на качеството. "Може би има нужда от по-често или по-различно проследяване? Измерването обаче е крайно необходимо, за да се констатира проблемът, а заравянето на главата в пясъка определено не помага", казват експертите. Според тях е нужна ясна идея за действията при сигнали за ниско качество - какво ще правим с училищата със слаби резултати и кога, можем ли да си позволим да чакаме още и колко.

"Механизмите за подкрепа биха работили при възможно най-рано установяване на проблем и те могат да са най-разнообразни - подкрепа с учители или друг ресурс, специфично финансиране, програми за обучения на ръководството, персонала и учениците, ако е необходимо – индивидуално обучение и много други", пише още в анализа на ИПИ.

От Института подчертават и, че дългоочакваното финансиране според резултатите имплицитно допуска, че ще се финансират добрите резултати. То обаче пропуска въпроса какво ще се прави, ако изобщо няма такива? "Често се случва, и това е нормално, значителен ресурс да трябва да се отдели за корекция и в ситуацията, например на горните 27 училища, може да се окаже, че ще инвестираме повече в училища с ниско качество. Това са тежки въпроси с неясен засега отговор, които е добре да се обсъждат и да се решават, за да не бъдат провалени още няколко поколения, обещавайки им качествено образование само на думи', заключават експертите.

___

Разпределението по области на училищата с изцяло скъсани зрелостници, представено на графиката, показва, че в областите Бургас, Пловдив и Плевен има по три такива школа, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора - по две.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!