21411 | 18 септ. 2019 | 14:43

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

Нарастват критичните оценки и гласове към качеството и стила на управление на страната. Както показват и последните политически скандали обаче, те биват разчетени от общественото мнение като излизащи от различни по ориентацията си политически сили, което не позволява консолидиране на единна опозиция.

В резултат, правителството и премиерът успяват да запазят нивата си от месец юни, регистрирани непосредствено след европейския вот.

С 27.5% одобрение за Борисов и 15% за неговия кабинет, управляващите влизат в есенния политически сезон.

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

Това са изводите от регулярното тримесечно проучване на обществените нагласи, провеждано от социологическа агенция „Алфа Рисърч”. Представените данни са от проведеното в периода 10 – 16 септември 2019 г. национално-представително проучване сред извадка от 1023 пълнолетни граждани по пряко стандартизиран начин – интервю по домовете с таблети.

Закотвени към много ниски нива на обществено доверие остават законодателната, съдебната власт, както и главният прокурор. Само полицията отбелязва плавен позитивен тренд, която в рамките на година постига около 10% ръст одобрение.

През септември, както и през целия период на действие на настоящия кабинет, като най-успешен министър се оценява Томислав Дончев, който добавя 5% ръст в персоналния си индекс, следван от министъра на спорта Красен Кралев.

На трето място в началото на учебната година излиза образователният Красимир Вълчев. Тримата са и с най-ясно изразен позитивен баланс между позитивни и негативни оценки. От останалите с подобрени позиции са Росен Желязков и Младен Маринов.

По-поляризирани са мненията за Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Боил Банов.

Най-проблемни за общественото мнение са ресорите правосъдие, здравеопазване, земеделие.

Местна власт: 47,3% искат нов кмет, 40,9% искат досегашния си кмет, а 11,8% не знаят какво искат

От „Алфа рисърч” уточняват, че за изход от местния вот е рано да се правят прогнози, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно.

Около 47% обаче са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.

Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник.

На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.

Изострянето на критичните настроения е ней-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“.

Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин.

Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.

Ако парламентарните избори са следващата неделя:
В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива.

Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП – 17%,

към партия на Слави Трифонов – 12%,

Демократична България – 4.9%,

Обединени патриоти – 3.8%,

към друга политическа сила – 8.9%.

Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен – и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции.

В началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%).

В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от Сл. Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.

Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор Атака влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.

След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.

Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност, заявяват от „Алфа Рисърч” в заключение.

Източник БГНЕС