17338 | 30 юни 2026 | 14:21

Това е най-вече въпрос на намиране на пътища и диалог между всички, ангажирани с рзвитието на организацията. Моята роля на неин юрист е да пазя интегритета и репутацията и, защото те са наследени от предшествениците, които са я създали и изградили

Адвокат Калин Костов е юрист на Съвета на ректорите от времето на мандата на академик Лъчезар Трайков – началото на месец юли 2022 г. Преди това е бил част от екипите на двама министри на образованието и науката и за кратко юрист на Комисията по академична етика, която е въведена като орган за контрол по процедурите по академично израстване с изменения на закона, в чието авторство е участвал. Има голям опит със съдебни дела в материята, свързана с висшето образование и е консултирал редица университети и научни организации.

- Г-н Костов има ли от юридическа гледна точка два Съвета на ректорите?
- Категорично няма. Подобна теза не почива на правни аргументи, не съответства на никаква обществена, историческа или юридическа истина или логика.

- Има ли юридически неясноти и непълноти в статута на Съвета на ректорите?
- Вероятно да, но не и такива, каквито се посочват. Правната уредба на чл.23 от ЗВО, който урежда дейността и структурата на организацията е твърде лаконичен и със сигурност може да бъде доразвит и детайлизиран. Трябва да се отчете, че е създаден в друг исторически период и е нормално с времето да се появи необходимост да бъде актуализиран. Това обаче по никакъв начин не оборва горната принципна теза.

В публична позиция на 15 висши училища обаче се казва, че „остава открит и въпросът за несъответствието на Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България с чл. 23 от ЗВО”?

Не споделям позицията на 15 висши училища – тя е юридически неправилна и фактически необоснована. По същество крайният и резултат е разрушаването на общия фундамент за функциониране на организацията и делегитимирането и пред обществото и държавата. Подобна нагласа е сериозна предпоставка, за последваща проява на това, което обществото нарича разговорно разкол. Следва да бъдат убедени уважаваните ректори на тези институции, че в нея няма истина и тя ще създаде грандиозни проблеми.

Ректорите отбелязват още, че „Сдружението на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България от 2008 г. се съобразява с разпоредбите на ЗЮЛНЦ, има наименование (дублиращо Съвет на ректорите на ВУРБ), седалище, адрес, както и данни за неговата регистрация, включително и единен идентификационен код. То има председател, устав, ръководи се от управителен съвет, има право да се възползва от членски внос и да притежава имущество, както и редица други правомощия, нерегламентирани и в разрез със ЗВО”?

Мога да оборя всяко едно от посочените твърдения и изводи както от фактическа, така и от правна страна. След като бях запознат с казуса съм представил правно становище, което засяга тези въпроси. То е напълно безпристрастно и се основава единствено и само на фактите и на закона. Отчита не персонални, а институционалните интереси на Съвета на ректорите. Мнението ми е консултирано с водещи специалисти в материята и всички сме категорични в изводите си.

- Какви са основните акценти в него?
- Няма противоречие между уредбата в Закона за висшето образование и Закона за юридическите лица с нестопанска цел и те се отнасят един спрямо друг като специален спрямо общ. Това е често срещана нормативна конструкция при уреждането на обществените отношения и базов принцип в правото. Основната грешка, която правят авторите на позицията е, че те „търсят” в законодателството някакъв нов Съвет на ректорите, създаден след изменението на Закона за висшето образование през 1999 г., а тези изменения просто допълват с публичноправни функции дейността на съществуващия от 1992 г. Съвет на ректортие, който е заварен от закона. Фактологично не е е вярно, че Съвета на ректорите е създаден през 2008 година, не знам откъде и защо се появява това твърдение.

- Как са се развили нещата около възникването и развитието на сдружението?
- През 2023 година по време на мандата на предишния негов председател акад. Лъчезар Трайков то празнува своя 30 годишен юбилей. Началото му датира от 1993 година, когато не са съществували нито сегашните Закон за висшето образование, нито Закон за юридическите лица с нестопанска цел. То е учредено и регистрирано в съда според правилата на отменения вече Закон за лицата и семейството като сдружение с нестопанска цел. Впоследствие през 1999 година държавата предвид нарасналата му популярност и роля на гарант на академичната автономия, както и на изразител на отношенията между висшите училища и самата нея решава да закрепи статута му в Закона за висшето образование и да му отреди специалната роля, която то има и до днес.

Не е ли възможно тълкуване, според което промените на закона от 1999 година целят създаването на друга, нова организация, различна от съществуващата и наистина да е налице правен вакуум?

За тези, които имат и грам съмнение бих препоръчал да прочетат внимателно стенограмите от заседанията на Народното събрание и изказванията на народните представители тогава. Всички те, до един, говорят за разширяване и закрепване на статута на съществуващото сдружение, а не за създаване на нещо ново и неизвестно какво. Самата последваща фактология на събитията потвърждава, че никакъв нов Съвет на ректорите, различен от дотогава съществуващия не е нормативно регламентиран. Ако е бил създаден – къде се е крил в продължение на 27 години?

- Има ли и други подобни примери в законодателството и подобен подход прецедент ли е?
- Българският червен кръст и Българският олимпийски комитет също са организации, които едновременно се регулират от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и съответен отраслов закон. Призовавам авторите на становището от петнадесетте университета да направят съответните свои проверки и анализи. Тези сдружения съществуват от десетилетия и са утвърдени включително и на международно ниво. В същата ситуация е и Съветът на ректорите, признат и разпознаваем в еворпейското образователно и научно пространство. Тезата за неговата нелегитимност на практика руши традиции, история, авторитет. Не бива да се подхожда по подобен начин.

- Каква би следвало да е позицията на държавните институции по въпроса?
- Такава, че категорично да отхвърли опитите да се всява съмнение в автентичността на сдружението. В крайна сметка именно държавата трябва с активна позиция да пресече опитите да се търсят разделения по тази линия. Съвсем наскоро в отговор на парламентарно питане Министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев много коректно заяви, че по всички теми, касаещи висшето образование ведомството е „отворено за експертен диалог с академичната общност, Съвета на ректорите и всички заинтересовани страни“. Това е правилната позиция, която заслужава подкрепа – явно за МОН няма втори Съвет на ректорите, което е хубав знак към обществото.

- Как ще се намери изход от възникналата ситуация?
- С разум, толерантност и зачитане на другата гледна точка – все академични принципи. Това е най-вече въпрос на намиране на пътища и диалог между всички, ангажирани с рзвитието на организацията. Моята роля на неин юрист е да пазя интегритета и репутацията и, защото те са наследени от предшествениците, които са я създали и изградили и трябва да бъдат предадени на наследниците на сегашните управленци. Съветът на ректорите не може да работи ефективно без който и да е свой член, не бива да се изключва нито едно българско висше училище, всички са желани и нужни!