Архивните документи от българската история ще влязат виртуално в класните стаи в училищата. За тази инциатива съобщи председателят на Държавната агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, който днес подписа договор за това с българския клон на „Самсунг“. Корейската компания е дарила техника за сканиране, копиране и принтиране на стойност 22 хиляди лева, с които ще бъде подпомогната дигитализацията на документите.
Проектът „умна класна стая“ бе обявен в навечерието на Деня на архивиста и 64-годишнината от създаването на Архивите. „Искаме да покажем по колко по-красив начин може да разкажем сложната история“, каза доц. Груев и обясни, че материалите ще бъдат оформени като допълнение към уроците по истария за 11-и клас. Те ще станат по-достъпни не само за учителите и учениците, но и за по-широката публика.
Онлайн уроците ще са само част от „умната“ класна стая, която Самсунг иска да въведе в българските училища, до края на годината от компанията ще обучат повече от 200 учители по история и изкуство как да използват платформата, обясни изпълнителният директор на българския клон Крис Чънг. Приносът на компанията се предвижда да е на няколко етапа, като най-напред тя ще помогне за дигитализацията на съдържанието по литература, история и изкуство. „Предвижда се да се създадат начини, чрез които учители и ученици да имат безплатен достъп до него и всичко да бъде представено по интересен и забавен начин, който да предизвика интереса на децата“, разказа маркетинговият директор на Самсунг Кристина Щерева.
Агенцията подписа и още едно споразумение – с видния наш общественик и политик Гиньо Ганев, който след няколкогодишни преговори дари огромното архивно наследство на Кимон Георгиев. Оригиналните автентични документи на емблематичния за отминалия ХХ век български политик и държавник са в обем 6 линейни метра и ще бъдат регистрирани в Централния държавен архив като личен архив „Кимон Георгиев“.
Кимон Георгиев е бил два пъти министър-председател на България (1934-1935 г. и от 9 септември 1944 г. до 23 ноември 1946 г.), участвал е в три от четирите държавни преврати у нас. Архивът обхваща времето от края на XIX век до края на 60-те години на XX век, т.е. до смъртта на Кимон Георгиев (1969 г.). „Новата българска история няма да може да бъде писана без този архив“, каза доц. Груев и добави, че внимателен негов прочит би разбил много от митовете, битуващи около спорната личност на Кимон Георгиев.
„Сега говорим за нов прочит на историята, но у много хора витае чувството за фалшификации, за прикрити документи. И това дълго ще е така в зависимост от господстващите във властта и държавата.“ Това бяха първите думи на Гиньо Ганев при представянето на дарения от него архив. Той разказа и защо е решил да предостави документите на държавната агенция - „преди няколко години прецених, че обществените обстоятелства са вече по-добри и личният архив на Кимон Георгиев може да бъде предаден на Архивите. По думите му за разлика от някои негови съвременници като Димо Казасов например, Кимон Георгиев не е оставил хронологически подредено наследство. Той не е пазел и подреждал систематично своята кореспонденция, не е поддържал дневници.
„Документи, писма, статии, чернови с неговия подпис бяха пръснати по неговото малко бюро, по библиотечните рафтове“, разказа Ганев и обясни, че той не е бил предал досега архива, защото се е притеснявал, че властващата политическа конюктура по всяка вероятност е щяла да определи в какви краски да се оцвети личността на неговия тъст.
„Кимон Георгиев беше войник по образование, образец по добродетели, които са защитени със саможертва, но не в името на едно сражение, на траншея или окоп, а в олтара на Отечеството“, заяви пред аудиторията Ганев.
Дареният от Гиньо Ганев архив става част от разширяващия се фонд на Архивите. Само през тази година към него бяха добавени личният фонд на първият български президент Желю Желев, на писателя Марко Семов, както и материали, принадлежали на царското семейство, дарени от бившия български премиер Симеон Сакскобурготски.
Гиньо Ганев съобщи пред всички за една своя идея, върху която работи от известно време и желае да осъществи. Той предвижда да организира среща, на която да присъстват царя, Доган, шефа на БАН, академици от духовната сфера. Целта е да се направи опит за даване на повече разум, реализъм и разбирателство, толкова нужни на страната ни сега. „Питам себе си и всички вас – има ли условия за всичко това. Дългът е и наш. Трябва ни политика на трите „Р“ – разум, реализъм и разбирателство, изградена върху толерантност и гражданско поведение“, завърши видният наш общественик.
Гиньо Ганев изненада домакините от Държавна агенция „Архиви“, като им дари и огромен албум, принадлежащ на неговото семейство, в който има около 100 фотографии, свързани с посещението на сръбския крал Александър I Караджорджевич на 27 септември 1934 г. в България.
17156 | 8 окт. 2015 | 18:01
Мобилна верси
RSS
