21431 | 9 дек. 2015 | 21:42
Новата книга на акад. Благовест Сендов „Мъхът и демокрацията” представи в БАН издателство „Захарий Стоянов”.
Залата на академията на науките бе препълнена с десетки учени и академици, а на премиерата на книгата говориха министърът на културата проф. Тодор Танев, председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, акад. Георги Марков, проф. Васил Проданов, издателят Иван Гранитски, председателят на Съюза на тракийските дружества в България Красимир Премянов, акад. Клисурски. Специален гост беше и кметицата на София Йорданка Фандъкова, която изненада автора с красив букет.
Академик Сендов обясни странното на пръв поглед заглавие така: „От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия.
В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, когато почвата е подходяща. При това каква демокрация ще израсне, зависи от почвените условия.”
Книгата има няколко раздела: политика, наука и образование, изповеди, съкровено, eсета, „На 70 години” и „През погледа на журналиста”. Читателят ще научи неизвестни неща както за управлението на Тодор Живков, така и за новите властници – Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов.
В словото си пред пълната с академици зала, издателят Гранитски специално подчерта заслугите на известния учен, общественик и политик в най-новата история на България и отбеляза едно от знаковите му интервюта, намерили място в книгата, озаглавено „Всички сме българи, а се ядем като кучета”. То е дадено от г-н Сендов през лятото на 2013 г. по време на протестите, които заливаха тогава столицата, но е напълно актуално и днес.
Предлагаме ви това интервю.
- Ветото на президента за актуализацията на Бюджет 2013 бе отхвърлено от депутатите, но около дебатите по темата конфронтацията между политиците ни избуя със страшна сила. Какво видяхте вие, акад. Сендов?
- Имаше много дребна игра и от двете страни. Вместо да седнат и да разговарят помежду си, управляващи и опозиция пак заложиха на конфронтацията. Едните ги нямаше месеци в пленарната зала, но сега дойдоха. Не смятам, че е толкова задължително всеки да почива всяко лято. Ако нещата са напрегнати, можеха да карат тук, нали? Проядена е просто цялата машина на политиката ни.
- Управляващите бяха докарали автобуси от цялата страна за своя подкрепа. Това признак на страх ли е, или на самочувствие?
- Не виждам нищо нередно една партия да плати транспорта на желаещи граждани от провинцията да изразят своята подкрепа. Особено когато става въпрос за бюджета на държавата. Този бюджет не е само за софиянци.
- В София протестират срещу кабинета повече от два месеца. Ако сложите ръка на сърцето си, на чия страна сте - на протестиращите или на тези, които са „за“ кабинета?
- Чувствата ми са смесени. Но няма само две страни. Първо, протестиращите дават много позитивен знак - носят българските знамена. Вече има обединяваща идея в България. Смятам, че има много сериозно основание да се протестира. Големият проблем е какво ще стане по-нататък. От друга страна, когато човек все мисли какво ще стане по-нататък, нищо не прави. Но вече е дошло времето да се каже ''баста!'' - и след това да се търси решение.
- Виждате ли нещо ново в протестите?
- На тези протести няма трибуни, на които да излизат говорители, да изказват своите намерения и да привличат публиката. Сега няма мегафони. Това показва, че хората вече отхвърлят фундаментални неща на статуквото.
- Каква е причината?
- Причината е, че преходът е дълбоко криминален. И никоя партия не се зае да изчисти поне отчасти тази криминална история. А се знае, че са изнесени милиарди. Десетки милиарди или дори стотици милиарди! Защо няма нито един човек, хванат за ушите за тази работа? Как може така да продължава! Видя се, че всички политици досега, които са имали възможност нещо да направят, са прикривали големите престъпници. И продължават. Защото всеки малко или много е оцапан.
- Покрай протестите пак започнахме да се взираме в близкото минало. Успяхме ли според вас да стигнем до същността на комунизма, или направихме формален прочит на историята?
- Развяването на знамето на комунизма и на антикомунизма е погрешна стратегия. Това е минало свършено. Има направени престъпления, за които трябва да се търси отговорност. Но обществото не трябва да се занимава всеки ден с това, то трябва да гледа напред. Основната идея на протестиращите е - ние сме за България. Това е много привлекателно.
- Повечето от лозунгите обаче са „Червени боклуци“?
- Да, но има и друго нещо. Знамето не се носи като символ, а протестиращите го носят като наметало. Което също е знак. Какво значи - ние се завиваме със символите на България! Преди години искаха да съдят една фолк певица, че си направи рокля от знамето. Защото за знамето има закон. Знамето е символ. Навремето млади българи, следващи в чужбина, като се обявява Балканската война, се връщат сами, за да се бият, без да ги вика никой. Сега колко души ще се върнат, за да сменят правителството? Колко от тях си дойдоха да кажат: „Стига толкова! Дайте да възродим България!“ Всеки обаче гледа себе си. А политиците най-вече.
- Защо не можем да прощаваме, а се озлобяваме все повече и повече?
- Ние се самоизяждаме. Ние не можем да направим нещо за България, аконямаме разбирателство помежду си. Всички сме българи, а се ядем като кучета. „Мръсни комунисти“, „Червени боклуци“, сини не знам си какви и т.н. Не може така! Какви червени - та много от тях са червени милионери.
- Толкова години след 10 ноември - скоро ще станат 24, не можем да се самонамерим и да се самоидентифицираме, защо?
- Защото нямаме водачи. Водачи все стават хора, които имат пари, а не хора, които искат да направят нещо за България. „Да каже нявга народът, умря сиромах за правда, за правда и за свобода“ - няма такива вече.
- Вие бяхте председател на парламента, имахте ли куража тогава да кажете всичко това?
- Казвал съм го. Не казах ли, че всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме? Още в края на 1989-а го казах пред Кеворкян във „Всяка неделя“. Цялата работа е, че този преход не беше направен от някаква политическа сила, която е против предишното управление. Не беше направен от дисиденти, а от комунисти. Които пък си спретнаха дворцов преврат. Начело с вождовете си тогава те решиха много хитро - да си отгледат опозиция.
- Защо мислите така? Веднага ще се намери някой да ви обори.
- Спомнете си - Луканов им даде сграда, Луканов им даде хартия, Луканов им даде всичко, Луканов им даде Иван Костов, нали? Всичко им даде да направят една опозиция с цел да се разбират с нея и да не си търсят кой какво е крал. И едните, и другите досега го правят. И им харесва. Отсвириха по много гаден начин най-автентичните хора от опозицията. Къде са сега хората на Стефан Савов? Къде са социалдемократите? Къде са земеделците? Всичко беше нацепено и дадено за суровини. Защо не сложиха Дертлиев за президент - най-естествения президент на България след прехода.
- Защо?
- Защото се разигра театър на прехода. И трябва да има някакъв край за този театър. Трябва да падне завесата. Това нашето не е преход, това е разграбване на България под миловидното обяснение, че минаваме към демокрация.
- Какво е онова, което най-много ви дразнеше през годините след 10 ноември?
- Какъв е този унищожителен лозунг - всичко минало трябва да се унищожи. Няма значение какво е. Излиза, че трябва да си унищожим децата, защото са правени през социализма.
- По социализма сега има носталгия - както у нас, така и в други страни от бившия Източен блок. Защо е тази жалба по миналото?
- Има един механизъм на това човек да бъде доволен от живота си - той трябва да чувства, че всеки ден неговото положение се подобрява. Няма значение в какво състояние е. Ние сега сме десетки пъти по-добре, отколкото сме били преди много години. Но вървим надолу.
- Напоследък много се объркаха понятията ляво и дясно. Какво мислите?
- Категорично протестирам против термина дясно мислене. Какво може да бъде дясно и какво ляво мислене? Ляво и дясно се отнася за действия в защита на по-голямата част от гражданите, които не са богати или защита на интересите на богатите. Кормилото може да завива наляво, може да завива надясно. И да вървиш по правилния път, трябва да имаш възможност, когато дойде нужда, да завиеш наляво, а после и надясно.
- Напоследък има явен спор между леви и десни интелектуалци. Сега като че ли е по-модерно да си десен, да си ляв не е престижно.
- Един интелектуалец може да бъде само ляв. Ако се прави на десен, е мода. Десният, ако е интелектуалец, той не работи за пари. Исус Христос е яздел магаре и са го следвали. И Ботев, и Левски са били безсребърници. А тези интелектуалци, които гледат да натрупат пари с това, че са десни, те не са първокласни интелектуалци.
- Не ви ли тревожи фактът, че от години България се смалява, смалява... едва ли не като шагренова кожа?
- Ужасно е. Ако България се смалява пропорционално, не е толкова страшно. Обаче се смалява от младата страна. Но аз се надявам, че все пак този процес ще бъде преодолян. И че тези протести са именно на хора, които искат да останат в България. Затова в този протест виждам нещо много позитивно. Въпросът е, че трябва се гласува. И да гласуват поне 80%.
- Казахте, че най-големият проблем сега е страшната криза на лидери. Откъде да ги намерим?
- Сега няма, но ще излязат. Свято място празно не остава. Ще дойдат лидери, ще се намерят честни хора. Но трябва тези, които вече чувстват, че са оцапани, да отидат настрани.
- Тоест смятате, че старите лидери не могат да бъдат лице на една голяма промяна?
- Естествено, че не могат. Защо сменят конете, когато трябва да се стигне по-бързо някъде? Те бягат, бягат и се изморяват. Като си счупи краката, ще дойде някой друг. Но това не значи, че ще го застрелят. А при нас няма средно положение. Или си на върха, или си на дъното. Не може така. За всеки българин трябва да има място. Но той да си знае мястото. Един човек, който е вече на години, все някъде е сбъркал. Тези хора може да бъдат използвани като съветници. Сега защо сте дошли при мен да ви кажа какво мисля? Аз да не съм целият в бяло? И аз имам кусури!
- Защо не протестирате, като смятате шествията за позитивни?
- Няма да ида да митингувам, защото ще бъде смешно. Но ако ми поискат съвет, ще им дам. Аз не искам и не се чувствам извън обществото. Мисля за него, мило ми е, ядосвам се... Но няма да отида да искам оставката на някого, защото моето време вече е минало. Да дойдат сега 30-, 40-, 50-годишните. Но да не смятат, че другите са боклуци. Не са боклуци. Един човек, който е бил президент, министър-председател, той има опит. Той е направил може би хиляди грешки, но именно от грешките човек се учи.
- При нас принципът обаче е „Стани да седна“ и това е.
- Защото всичко стана бизнес. Политиката стана най-доходният бизнес. Политиката не е бизнес, образованието не е бизнес, любовта не е бизнес. И това е трагедията на демокрацията. Вижте какви скандали стават в най-добрите демократични страни! Така е, но засега няма по-добро от демокрацията, не е измислено. Това не е оправдание. Демокрацията трябва да се усъвършенства. Не може ножицата между бедни и богати непрекъснато да расте и да има разбирателство в обществото. Не само у нас има дефицит на лидери, човечеството се нуждае от водачи, които да намерят нови решения.
Мобилна верси
RSS
