30172 | 21 дек. 2015 | 12:30

За да се оправим, трябва ни авторитарна власт. Грешка бе, че въведохме едновременно демокрация и пазарна икономика. Станишев създаде Борисов като свой враг. Огромна грешка!

Най-безнадеждното интервю, което съм правила. Най-отчайващото,  най-безпощадното! Историкът акад. Константин Косев посече и най-малките ми илюзии за бъдещето. Не мога да не му вярвам заради книгите, които е написал, и заради опита, който е натрупал. През 1990 г. Луканов го назначава за министър на народната просвета и насила го прави заместник-председател на Министерския съвет. Бил е депутат в VІІ велико народно събрание. От 1991 до 1997 г. е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН. С него често сме говорили за политика и винаги са ме грабвали силата на думите му и енергията, с която ги изрича. В това интервю се съдържа цялата болка на обществото ни, разбитите надежди на поколения българи и жестоката истина, пред която сме изправени. 

- Акад. Косев, в края на всяка година правим равносметка на времето, търсим упование в успехите, но като че ли тъгата ни захлупва. Всички сме недоволни от този преход, който отне 26 години от живота ни. Имаме ли причини да се самобичуваме?
- Този преход не стана така, както трябваше да стане. Сбъркахме много. И веднага обяснявам - практически не може едновременно да въвеждаш демокрация и пазарно стопанство. За да стане управлението успешно, трябва да има регулатор. А регулаторът изисква силна централна власт. Няма ли регулатор на икономическите процеси, настъпва хаос. Ето тук ние сбъркахме - направихме преход, в който въвеждахме едновременно пазарно стопанство и демокрация. И то демокрация в най-неудачната ѝ форма - парламентарна република. Така всичко се провали още в началото.

- Андрей Луканов не видя ли това? Нали той постави основите на капитализма след 1989-а?
- Луканов казваше така: „Ще сменим системата, но ние ще сме капиталистите.“
А всъщност разби цялата система. Луканов беше човек с висока обща култура, знаеше езици, имаше контакти, но беше самовлюбен в себе си и не можа да направи това, което трябваше.

- Нямаше ли кой да го спре или някой да го коригира поне?
- Нямаше. Дотогава в държавата имаше само един човек - Тодор Живков, който далеч преди 10 ноември ‘89-та разбра, че системата е прогнила и трябва да се промени отвътре. Затова правеше опити нещо да коригира – излезе Юлската концепция, въведе Постановление №56, но от Москва не му позволиха да наложи идеите си. Живков стигна дотам, че се сприятели дори с Франц Йозеф Щраус (германски политик, консерватор, министър-председател на Бавария – б.а.), покани го на лов у нас, разведе го из ловните резиденции. Представяте ли си, Франц беше най-десният, най-яростният противник на социалдемократите в Германия, а Живков го направи свой приятел! А той пък му е предлагал България да напусне СИВ.

- За това преди време ми спомена и последният шеф на УБО, ген. Милушев.
-Да, защото той ги охраняваше по време на срещите им. Живков беше готов на всичко, за да се отпуши системата. В тези разговори дори е ставало дума да се премахне чл. 1 от конституцията, който визираше ръководната роля на партията. Помните, че премахването на чл. 1 беше едно от първите искания на опозицията след 10 ноември.

- На какво ниво е обсъждано отпадането на чл. 1 от конституцията? Преди 10 ноември това е било революционно като мисъл дори. За първи път чувам, че е имало такава идея.
- Това бяха идеи на Живков, които са били обсъждани в много тесен кръг в Политбюро. След ‘89-та ние променихме конституцията, но разрушихме държавата. Пазарната икономика е много фина работа, свързана е със сблъсък на силни интереси между хората. И някой трябва да бъде арбитър. Това не го постигнахме. Затова всичко се срина: съдебна система, здравеопазване, застрахователното дело, образование. Всичко! Даже и футболът се срина.

- От незнание ли се случи всичко това, или бе задвижен мощен сценарий срещу България, каквито хипотези съществуват?
- Не, не, това са фантасмагории - някой друг да ти е крив и да има други виновни. Ние така сме устроени - да не виждаме вината у себе си. Проблемът е, че тези, които свалиха Тодор Живков, нямаха ясна представа какво да правят после с държавата Те искаха да заменят Тодор Живков със себе си. И какво стана? Една смехория. Аз разбрах какво ни чака и си казах тогава: „Леле, каква беля направихме!“

- Но нали партията тогава е имала водещи икономисти, подготвени хора, защо не се намесиха?
- Имаше, да. Но те загубиха позициите си. Когато нямаш власт, кой те слуша. Имаше хора, които предупреждаваха, имаше гласове на разум и на трезвеност, обаче не им обръщаха внимание, не ги чуваха. Емоцията доминираше над всичко. Слушал съм по улиците как хората викаха: „Сега ще вземем парите на комунистите и ще си живеем.“ Всички си мислеха, че като минат парите от едни ръце в други, всичко ще се оправи. Това е наивност. Говори за слаба култура, за примитивно мислене, но кой ще ги вразумява. Китайците направиха рано своя преход – започнаха още от 1966 г., когато беше върхът на тяхната културна революция.

- Защо между Живков и Луканов имаше толкова силна неприязън?
- Луканов беше човек със силно изявен егоцентризъм. Ние работехме заедно, наблюдавал съм го отблизо – той нямаше пиетет към парите и златния телец. Сам си караше старата „Шкода Фелиция“, заради което често го подиграваха, че го прави от популизъм. Но беше съблазнен от властта. Имаше високо самочувствие, че той е най-компетентният в управлението на държавата, че той е върхът. Главозамайването му беше страхотно. Беше свързан с руснаците, работеше и с американците, той доведе Ричард Ран у нас. (През ноември 1989 г. Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, изнася лекция в Унгария, на която присъстват и български висши държавни икономисти. През март 1990 г. българското правителство в лицето на премиера Андрей Луканов се обръща към Ричард Ран с молба за „техническа помощ“ за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 600 страници за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточни детайли и срокове. Смята се, че с този план е започнало съсипването на българската икономика и селско стопанство - б.а.) Фактът, че и от Русия, и от САЩ му се кланяха, създаваше усещането у Луканов, че той е новият Тодор Живков. Той много добре знаеше, че Горбачов бе ядосан на Живков заради идеите му да прави капитализъм с човешко лице. И започна да приглася на руснаците, да копира дословно Горбачов: „Повече социализъм, повече гласност, перестройка.“ Това бяха глупости, пинизи, които нищо не значеха. Бяха кухи фрази. В това време под носа му се разпадаше държавата.

- Как си представяше Луканов процеса „ние да станем новите капиталисти“?
- 45 години в обществото се извършваше селекция. Дори и тези, които не са били свързани с каскетаджиите (партизаните), полека-лека по силата на селекцията чрез образование, чрез издигане в кариерата започнаха да се развиват като специалисти. И заеха всички командни функции в държавата. След смяната на властта на 10 ноември най-важни се оказаха задграничните дружества, в които имаше много държавни средства по т.нар. второ направление. Ръководителите на тези дружества бяха минали през „халка“, имаха много връзки, знаеха езици, подписите им важаха навсякъде и когато в Народното събрание обявиха, че закриват Министерството на външната търговия, тези хора се оказаха собственици на значителни активи, които държавата се отказа да си ги търси. Бях в парламента, когато обявиха това решение, Сашо Йорданов и опозицията викаха „Ура“. Гледах ги и си казвах: „Тези са обезумели, те не знаят какво правят!“ В същото време и БСП викаше „Ура“, защото и тя не знаеше какво прави. В този момент външнотърговските организации си прибраха държавните пари, шефовете им си ги туриха в джоба, прехвърлиха ги по други сметки и се приключи. И изведнъж се оказа, че България няма пари. Тогава Луканов обяви мораториума.

- И капиталистите у нас се родиха за една сутрин.
- Да, само че те не са тук, те са по света и те вече са собственици на тези огромни държавни средства. Не е имало раздаване на никакви куфарчета. Назначаването на българските капиталисти стана чрез прехвърляне на финансови потоци от държавни в лични банкови сметки. Парите просто смениха собствениците си.

- Луканов разбра ли, че е сгрешил?
- Ами, разбрал! Пак се държеше високомерно - каквото той каже, това е най-правилното. На заседанието на Министерския съвет министърът на финансите Белчо Белчев беше против обявяването на мораториума, министърът на търговията – също, министърът на транспорта – и той бе против. Всички скочиха: „Андрей, какво правиш? Ти знаеш ли какво значи това, това е пълна изолация!“ Той обаче нареди на протоколчика да запише, че решението за обявяване на мораториума е прието единодушно. (Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг на България на 12.04.1990 г. Това предопредели срива на лева и последвалата неконтролируема инфлация в средата на 90-те години – б.а.). Тогава се скарахме с Луканов и аз му казах: „Ти отрече Тодор Живков, но управляваш по същия начин.“ Попитах го: „След като не вземаш под внимание мнението на министрите си, ние защо сме тук, ти нищо с нас не обсъждаш?“ Веднъж отидох да се консултирам с него дали да премахна военното обучение от училище. Добри Джуров държеше да остане в учебните часове. Реших да се посъветвам с Луканов, нали все пак ми е шеф. Луканов ми каза: „Както ти решиш, над тебе Господ.“ И аз премахнах военното обучение от училищната програма.

- А Джуров как реагира?
- Дойде да ми се оплаква. Казах: „Край, решено е!“ „Но аз ще се оплача.“ „Оплачи се“, рекох му. Оплакал се на Лилов. Той дойде да ми търси сметка. Попитах го: „Ще ми наредиш да върна военното обучение ли? Няма да стане! Кой си ти, да ми наредиш. Аз си имам началник.“ И Лилов повече нищо не ми каза.

- Къде сбъркаха Лилов и Луканов по отношение на БСП?
- Те искаха хем да бъдат нова партия, модерна, хем да са стогодишна партия, хем да са социално богати. Казах им: „Направете един конгрес и кажете каква партия сте, посипете си главата с пепел и кажете: „Ние се отричаме от това и това, смятаме, че това беше грешка, това престъпление.“ И народът ще ви прости. А вие си турихте ново име и вече мислите, че сте други. Хората обаче помнят какво е правила тази стогодишна партия.“ Не ме разбраха.
Затова и досега Борисов им припомня атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година.
Това е позор, истински позор! Щом приемаш, че си стогодишна партия, значи и пасивите влизат в сметката. Не можеш да изградиш паметник на Христо Кабакчиев, който казваше, че нямало българи в Македония! Може ли такава лъжа да прикрива БСП? Знаете ли колко хора пострадаха тогава. А защо никой в БСП не признава, че след 9 септември нашето МВР се управлява от Филатов, който има кабинет на „6 септември“ и нарежда разстрели на комунисти? Стигна се дотам Вълко Червенков да ходи при Сталин и Филатов да бъде отзован от София. Тези неща трябва да се знаят от хората. БСП не смее да си го признае.
(След като поема властта с помощта на министъра на вътрешните работи, първо Руси Христозов, а после Георги Цанков, Червенков разкрива извършените извращения от хората на шефа на НКВД, Берия, изпратени като съветници в това министерство. Той намира сили да се противопостави на тази извънредно силна личност Берия и да поиска среща със Сталин. Съветските съветници в МВР генерал Чернов и Филатов са изтеглени от България, защото са превишили властта си. - б.а. )

- Защо БСП отказва да прочете това минало?
- Защото няма интерес, защото трудно се признават такива неща.

- След поредната катастрофална загуба на изборите Михаил Миков заяви, че БСП вече е изчерпана като модел. Споделяте ли тази теза?
- Да, в този си вид БСП е изчерпана. Вижда се с просто око - губи избори след избори. Миков не вижда ли какво става с тази партия, че губи основа, че хората не виждат в нея перспектива. Това е слепота.

- Станишев нанесе ли вреда със своите 13 години на върха на БСП?
- Да, много голяма. В началото аз го подкрепях като млад човек, на когото трябва да се даде шанс. Но той направи крупна грешка, като влезе в такъв ожесточен конфликт с Бойко Борисов.

- Защо мислите така?
- Защото Бойко, може да е със силно его, но той е лесен за комуникация. С него винаги можеш да се разбереш. Освен това Борисов стана държавник. Знае кога какъв компромис да направи, как да балансира, как да събере противоположностите и да ги накара да вървят заедно. Това са много силни качества за единс политик. Станишев не го разбра. Защо беше нужен този омразлък и това страхотно противопоставяне? Станишев можеше много лесно да го спечел. Вместо това той създаде Борисов като враг – свой и на БСП. Това беше огромна грешка, която показва, че Станишев няма опит и не разбира тънкостите в политиката.

- Как тогава Станишев се задържа толкова дълго на власт? След Живков той най-много е бил начело на столетната партия? 
- Станишев се задържа, защото умело използваше конюнктурата. Той пое властта, когато БСП започна да печели избори...

- След успеха на Първанов на президентския вот през 2001-ва.
- Да. И второ, точно в този отрязък от време в страната влязоха много чужди инвестиции. Европа беше в цветущо положение. Но след като ни връхлетя кризата, и еврофондовете пресъхнаха, и инвеститорите се оттеглиха от страната. Станишев не знаеше как да реагира в тази нова обстановка и в света, и у нас. И стана зян.

- В сравнение с него Първанов по-адекватно ли действа?
- Първанов се различава от Станишев и Виденов, по-добре от тях усеща нещата, има нюх, но и той страда от грандомания. Не можа да преглътне, че не му дадоха веднага да оглави БСП. Трябваше да си остане в партията, да изчака срива на Станишев и сега по естествен начин щеше да дойде неговото време. Но той прояви нервност, която е недопустима за голям политик. Вероятно Румен Петков му въздейства за бързата раздяла с БСП. Това беше грешка.

- Но тезата на Първанов е, че една промяна в левицата у нас и в страната изобщо може да дойде само чрез нова формация.
- Левицата във вида, в който е сега, е на доизживяване. Те разчитат на инерцията, на факта, че много хора гласуват, водени от емоцията си, от спомена за романтиката. Дори и аз така правя. Мисля си, ако баща ми е жив сега и ако аз гласувам различно от това, което той очаква, ще ме заклейми. И какво да правиш, пускаш бюлетината от емоция. Но това не е работа.

- А дясното защо е в този раздробен и непривлекателен вид?
- Защото дясно никога не е имало в България. Желю Желев, преди да стане демократ, беше първо сталинист, после марксист, а след това антикомунист. И сега това, което правят хората около Радан Кънев в ДСБ го доказват. Гузни съвести. Всичките в дясно у нас са такива – и затова се разпаднаха!

- А Костов?
- Костов продължи линията на Тодор Живков за пазарна икономика в условията на социализма. Статията му в „Работническо дело“ подкрепя линията на Живков. Но не го приеха в партията и той се озлоби. Затова дясното е на такъв хал в момента. Основната част на опозицията в началото на прехода бе съставена от хора, недоволни от БКП. И понеже бяха възпитани в болшевишки дух, приеха и болшевишката линия: „Вие сега падате, ние идваме на ваше място. Вас ви подкрепи Русия, нас ще ни подкрепи Америка.“ Само че Америка много-много не се интересуваше от тях. Сорос дойде, подкрепи ги в даден момент, но това не означаваше, че американското правителство ги подкрепя.

- Слабостта на лявото и на дясното ли отвори шанса на Борисов в този период и партията му така да избуи?
- Ситуацията помогна на Борисов. Той хвана историческия момент. Ситуацията го затрудни, когато стартираше, и така му даде възможност да вземе нестандартни решения.

- В този смисъл Борисов е явление в тези 26 години. В началото никой не вярваше, че той ще успее да направи партия, после, че тази партия ще спечели първите си избори, вторите, третите... а днес само му броим победите.
- Бойко наистина е явление и ще обясня защо. Говорихме за това, че преходът към пазарна икономика се нуждае от силно правителство регулатор. И понеже досега всичко се съсипа, Борисов се очертава на политическия хоризонт като единствения, който успя в тази мътилка да вземе връх и да наложи някакъв авторитет. Успява да командва всички: Цачева, министри, коалиционни партньори... И всички го слушат. Ходят да му се молят. И той доби вече друго самочувствие. Но не му е лесно, защото с тези партньори оправия няма. Покани БСП, но те отказаха.

- Грешка ли бе това?
- Голяма! Какво пречеше на ръководството на БСП да си оправя партията и структурите и едновременно с това да използва лостовете на държавната власт? Това щеше да постави партията в по-добра позиция. Слаби политици се оказаха днешните ръководители на БСП, жалки хора. Имах добро чувство към Миков, все пак има юридическо образование, говори добре, седял толкова години в парламента – как може така елементарно да разсъждава. Щял да си стяга редиците. Какви редици ще стягаш, бе, брате! Изтърва питомното, ще гони дивото.

. Тъжна картина чертаете за бъдещето на страната, акад. Косев. Доста сте остър към всички политици, не цепите никому басма. У кого виждате надежда, все пак?

- За съжаление лоша е картина за в бъдеще. Надеждите са в Борисов. Ако той съумее да създаде авторитарно управление, това ще бъде регулаторът, който ще може да спаси държавата.

- Вие съветвате Борисов да създаде авторитарно управление?! Не мога да повярвам. Значи 26 години след прехода ние се връщаме там, откъдето тръгнахме. Това не е ли страшно?

- А какво друго? У нас не може друго да бъде. Добре, да не е тоталитарно, но авторитарно управление трябва да има. Трябва да има авторитет. Вие като че ли не можете да разберете - не може при хаос да се управлява пазарна икономика. НЕ МОЖЕ! Трябва да има авторитет, който да казва кое как да бъде, да регулира. Не виждате ли, че съдът у нас е престанал да съществува вече. България няма съдилища, няма съдебна система, ние не сме правова държава. Как ще я караме, като всеки прави каквото си иска? Живея с надеждата, че Бойко Борисов ще установи някаква власт, защото той има качества. Сам си извоюва позициите в държавата. И дано да успее. Защото с тези партньори много му се утежни положението. Всеки драпа за пост, понеже така са свикнали – за да има пари, трябва да има власт. Само Михаил Миков не разбра това. В БСП ще берат ядове с тази неадекватна позиция. От всичките там, на „Позитано“, най-адекватен е Овчаров.

-Какво ви кара да мислите така?
- Румен Овчаров е най-умният и най-свестният там. На него под шапката му е най-ясно каква става и какво трябва да се случи. За съжаление той не намери подход, за да се утвърди като политически лидер. Преметнаха го с т.нар Р. Овч. и го ликвидираха политически. Иначе той най-добре ги разбира работите в партията и анализите, които прави, са много точни. По-добри са дори от анализите на Първанов. В неговия екип най-добър е Калфин.

- Вие харесвате Ивайло Калфин?
- Да, Калфин е явление в нашата политика сега. Той има много качества, но се забута в социалния сектор и не знам дали ще успее да изплува.

- Е, ако не беше станал министър, българската политика го губеше.
- Прави много хубаво впечатление. Даже му го казах: „Много си добър, но ти липсва самочувствие. Всичко ти е наред, трябва ти напоритост и хъс, хъс. Защото иначе не става. С вълците трябва да си като вълк.“

- На патриотите обаче не им липсва нито самочувствие, нито напоритост.
- Техният патриотизъм е много евтин. Патриотизъм, който е за сметка на турците, е загубена работа! Защото може да докара такава беля в страната, че да се чудим откъде ни е дошло. Как може да си против един български гражданин само защото той се казва Орхан? Съгласно конституцията българските турци имат права като всички останали български граждани и баста. Баста! Щом е български гражданин, той е равен на останалите и има всички права и задължения. Това го е казал изрично даже и Левски. А хората, които са правили Априлското въстание, също изрично са го отбелязали. По традиция у нас е прието, че турският народ не е враг. Сега ние какво правим? Докъде ще доведе това демонизиране на ДПС? Видяхте какво стана в Босна, Сараево. Колко му е да стане и тук същото. Много е опасно това, което правят т.нар. патриоти. За мен те не са българи. Те са нагли провокатори, нищо българско няма в тях. Каракачанов е честен, но не може да се справи със Симеонов. За разлика от тях Доган е безупречен. Може да го критикуват за каквото си искат, но той ги надвишава всичките по интелект и им гледа сеира. Ами ако утре някъде се подпали чергата и той си строи редиците, а зад тях застане Турция? Какво ще правим? Нямаме армия, нямаме полиция, нямаме нищо. Какви са тези патриоти? Ох, ядосах се. Този вид патриотизъм е жалък. И аз съм патриот, но не допускам да мисля такива работи. За мен българските турци са лоялни и честни хора.

- Кои са най-големите ви притеснения за нацията ни, акад. Косев?
- Е, притесненията ми са, че няма да се изпълни девизът на Левски. Вижте Левски как го е казал по повод на един въпрос за ситуацията в страната, който му задава Филип Тотю. И на 1 март Левски му отговаря: „Драги брате, ние си имаме предначертания (демек стратегия) да работим така, че работата ни да свети и Българско да гърми най-блестящо като едничка държава в цяла Европа.“

- Е, няма да го изпълним, акад. Косев! Много време трябва да мине, за да се съизмерваме с Левски.
- Нали говорим, че ни трябва национална доктрина. Ето ти доктрината. Просто и ясно - имаме си предначертания да работим така, че работата ни да свети и името на България да блести в цяла Европа! Та затова съжалявам. Как хубаво го е казал Левски толкова отдавна, а ние тук се мотаме - доктрини, стратегии, приоритети... А всъщност съсипахме всичко. И продължаваме, аз не му виждам края какво ще стане. Не знам вие дали виждате изход, но аз не виждам.