58017 | 24 окт. 2018 | 15:29

Да не се приемат промени в Закона за вероизповеданията, които нарушават основни конституционни принципи – отделеност на религиозните институции от държавата, ненамеса във вътрешния живот на вероизповеданията от страна на държавата

"Прокарването на промени в Закона за вероизповеданията, които са със спорно съдържание, подкопова устоите на демокрацията. Законопроектите поставят под сериозна заплаха свободата на религиозните общности и институции и предвиждат недопустима намеса на контролни държавни органи във вътрешния живот на Българската православна църква и другите вероизповедания. Това поставя под съмнение правовата държава". 

Това пишат в Обръщение до премиера Бойко Борисов 11 академици и двама член-кореспонденти на БАН.

"Ще бъде лош атестат за Българската държава вероизповеданията да търсят защита на своите права отново в европейските институции – Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека и основните свободи, институциите на Европейския съюз и защитните механизми на международното право", предупреждават академиците. 

И накрая призовават: "Да не се приемат промени в Закона за вероизповеданията, които нарушават основни конституционни принципи – отделеност на религиозните институции от държавата, ненамеса във вътрешния живот на вероизповеданията от страна на държавата и равнопоставеността им".

Ето пълният текст на писмото им до Борисов:

ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

ОБРЪЩЕНИЕ
на български общественици по повод на законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията

Уважаеми господин Борисов,

От историческия цивилизационен избор, направен преди повече от хиляда години от св. благоверен цар Борис Михаил Покръстител и утвърден през столетията в лицето на множество български държавници, българският народ и държава възприема спасителната Христова вяра, кръщава се в купела на св. Православие, става пълноправен член на европейското християнско семейство.

Наследници на културните и националните плодове на нашата Родина, утвърдила се като „държава на Духа“, сме всички ние. Като истински наследници на това драгоценно богатство, ние сме призвани да го пазим, защитаваме и развиваме, както са го пазили нашите предци. Те са знаели добре, че главният фактор за да има Българска държава, е била и е преди всичко Българската църква.

Затова нашите държавници са се стремели да развиват отношения между Църквата и държавата, основани на взаимно почитане, на закрила на правата на Църквата като гарант за националната сигурност и просперитет, на истинска симфония в отношенията между тях.

Поклон пред позицията на Българската православна църква, защото, когато обществото беше в опасност – ратифицирането на Истанбулската конвенция – Църквата защити обществения интерес и подпомогна българската държава.

Едно от големите завоевания на прехода е новата демократична Конституция на Република България, в която е отделено специално място на традиционното вероизповедание в страната – светото Православие.
В Конституцията ясно са разграничени ролите и мястото на държавата и на Църквата въз основа на съвременните демократични европейски практики. В съответствие с българската Конституция през 2002 г. беше приет нов демократичен Закон за вероизповеданията, по който вече повече от едно десетилетие и половина се развиват успешно и градивно на демократична основа отношенията между държавата и Църквата.

През последните години наблюдаваме особена грижа за Църквата от страна на държавата в лицето на нейния министър-председател и на институциите на всички равнища. Чрез финансовата подкрепа на правителството се реставрират и строят много църкви и манастири, които са безценно богатство на българския народ. Това още веднъж говори за добрите отношения между Църква и държава, както те са определени от действащия Закон за вероизповеданията.

През последните седмици ставаме свидетели за прокарването на промени в Закона за вероизповеданията, които са със спорно съдържание.
За съжаление мнозина, водени от добри намерения, бяха подведени от тези заявления.

Тревогата ни от законопроектите за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията се изразяват в следното:

1.В законопроектите се предлагат промени, които, ако бъдат приети, ще доведат до намеса на държавата в делата на Църквата – в нейния вътрешен и неприкосновен духовен живот, в нейното устройство и хилядолетна йерархична структура, в нейната финансова независимост. Не може поради конюнктурни и временни цели да се жертва свободата и независимостта на Българската православна църква и другите вероизповедания. Не може защитата на националната сигурност да става чрез контрол върху Църквата! Държавата има установени законови механизми и специализирани органи за опазване на националната сигурност.

2. Сериозен знак за управляващи и опозиция е, че основни вероизповедания са против предлаганите промени, основавайки се на основните конституционни принципи за отделеност на религиозните институции от държавата и ненамеса във вътрешния им живот. Вероизповеданията в България са пример за толерантност, за разбирателство в името на обществения мир и националната сигурност и отстояване на българската държавност. Законопроектите поставят под сериозна заплаха свободата на религиозните общности и институции и предвиждат недопустима намеса на контролни държавни органи във вътрешния живот на Българската православна църква и другите вероизповедания. Това поставя под съмнение правовата държава.

3. Тревожно е че, Католическата църква в България повторно изрази становище преди второто четене на законопроектите, в което изразява тревогата си, че Законът за вероизповеданията с предлаганите промени може да стане Закон против вероизповеданията.

4. Недопустимо е да се приемат норми, които водят до неравнопоставеност на вероизповеданията, при ползването на спорни критерии. Нонсенс е да се правят сравнения на вероизповеданията с политическите партии, които държавата е длъжна да финансира, тъй като участват във функционирането на държавната власт, а вероизповеданията са отделени от държавата и се издържат основно от дарения.

5. Повече от притеснително е ограничаването на даренията от чужбина, при условие, че България е член на Европейския съюз. Това би поставило на основата на принципа за реципрочност въпроса за подпомагане от страна на българската държава на български светини извън страната - храма „Свети Стефан“ и сградата на Българската Екзархия в Истанбул, Зографския манастир в Гърция, както и на православните църковни общини, поделения на Задграничните епархии на БПЦ в държавите в Европа, САЩ и Канада. За повечето вероизповедания ограниченията на даренията от чужбина ще постави в невъзможност съществуването им.

6. Не смятаме, че всички дарения трябва да бъдат регистирани в Дирекция по „Вероизповедания“.

7. Според нас е необходимо да се упражнява контрол върху езика на проповедта.

8. Ще бъде лош атестат за Българската държава вероизповеданията да търсят защита на своите права отново в европейските институции – Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Европейския съд по правата на човека и основните свободи, институциите на Европейския съюз и защитните механизми на международното право.

9. Благородното намерение да се подпомогнат финансово свещенослужителите трябва да стане с отчитане на всички фактори и справедливи критерии, при запазване на отделеността на държавата и Църквата и зачитане на автономното вътрешно право на Църквата, принципа на недискриминация на отделните вероизповедания и със запазване на досегашния модел на църковно-държавни отношения, който доказа своята успешност.

Обръщаме се към вас да погледнете с внимание и да се вслушате в Становището на Светия синод на Българската православна църква във връзка със спорните законопроекти. То отразява мъдростта на нашите архипастири, които със своята позиция предпазват държавата от това да извърши съдбоносна грешка.

С настоящето Обръщение ние настояваме за запазване на демократичните права и свободи на вероизповеданията в Република България, както и за гарантиране на тяхната независимост от държавата.

През цялата многовековна история се откроява един основен извод:

Българската православна църква е била, е и ще бъде основен гарант за националната сигурност на България. Тя е основният фактор за съхраняване на българската народност и за възникването на българската нация.

Свободата на Църквата е условие за свободата на държавата, духовността на народа и правата на гражданина.

Сега ние сме призвани да подкрепим и защитим Българската православна църква и другите вероизповедания в България като призоваваме да не се приемат промени в Закона за вероизповеданията, които нарушават основни конституционни принципи – отделеност на религиозните институции от държавата, ненамеса във вътрешния живот на вероизповеданията от страна на държавата и равнопоставеността им.

Акад. Васил Гюзелев
Акад. Константин Косев
Акад. Антон Дончев
Акад. Васил Сгурев
Акад. Димитър Димитров
Акад. Стефан Воденичаров
Акад. Георги Марков
Акад. Михаил Виденов
Акад. Атанас Атанасов
Акад. Лъчезар Трайков
Акад. Кирил Боянов
Чл. кор. Иван Гранитски
Чл. кор. Стефан Хаджитодоров