44260 | 24 март 2016 | 18:07

Никой не направи опит да търси в съда правата на държавата България, несправедливо обвинена в чудовищно престъпление и оправдана по член, след това отпаднал от италианския закон – „поради липса на достатъчно доказателства за вина“. Това бе грешка от бълг

Стефан Генев е юрист по образование. От 1978 г. до пенсионирането му през 1992 г. работи в консулския отдел на МВнР. Има два задгранични мандата, последователно изкарани в Италия, през цялото време на процеса  за т. нар. "българска следа" в атентата срещу папа Йоан Павел II през 1981 г., извършен от турчина Мехмед Али Агджа. Като консул  Генев е  най-близо до Сергей Антонов през близо четиригодишния му арест и го подкрепя както тогава, така и след завръщането му в България.

На 29 март 2016 г. се навършват 30 години от оправдателната присъда на Сергей Антонов и България по изфабрикуваното обвинение за участие в атентата - една от най-големите мистификации на миналото столетие.  

По този повод в България  пристига проф. Джузепе Консоло, адвокатът, който успя да извоюва оправдателна присъда за Антонов.

Проф. Консоло ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на СУ "Св. Климент Охридски".

Римският защитник на Антонов ще бъде и основен говорител конференцията "Атентатът срещу България- истината", организирана от Института за стратегии и анализи заедно с Националната асоциация по международни отношения и Института за икономика и международни отношения.

Ще бъде представена и книгата "Сергей Антонов - страдалецът от Рим".

Епицентър.бг публикува серия от специални интервюта и материали по повод годишнината- повод за окончателното изчистване на името на България и затваряне на тази болезнена страница от историята ни. В тях участниците в събитията отпреди 30 години разказват за истинските факти и обстоятелства в "делото Антонов".

Пръв с ескслузивно интервю за Епицентър.бг вече говори проф. Джузепе Консоло.

Днес ви представяме разговора с българския консул в Рим Стефан Генев 

 - Г-н Генев, вярно ли е, че за „българска следа“ в Италия се е говорело доста преди задържането на Сергей Антонов?

- Преди да се стигне до ареста, в българското посолство не сме разполагали с информация за проявен интерес към когото и да било от състава му. Действително България се споменаваше вече по повод други арести в Италия, дори и във връзка с убийството на Алдо Моро (италиански премиер, отвлечен и убит през 1978 г. от крайнолявата групировка „Червените бригади“, б.р.). Говореше се, че той три дни е бил крит в нашето посолство - нещо, което е абсурд. Имам чувството, че тогава се започна една пропаганда спрямо България, за да се подготови общественото.

Изникна т.нар. „българска следа“, но по друг повод – за трафик на оръжие, за което бе обвинен „Кинтекс“. Слуховете се засилиха и дори адвокатите Йордан Орманков и Стефан Марков дойдоха от България и аз ги заведох в Сицилия, за да видят на място за какво става дума. Италианците ни казаха - България е умишлено замесена, сменете името „Кинтекс“ (най-голямото българско специализирано предприятие за търговия с военни стоки, б.р.) и работата ще се изчисти. Просто автоматите „Калашников“, произвеждани у нас, бяха по-качествени от „Беретите“.

- Кога започна Вашият мандат като консул в Рим?
- През януари 1981 г. се приземих на летище „Фиумичино“. И ме посрещна Сергей Антонов - представителят на БГА „Балкан“ в столицата на Италия. Бях на мандат до края на август 1986 г., тоест през целия период на делото.

- Как се работеше преди сензационния арест?
- Нямахме никакви проблеми. Имахме чудесни икономически и политически двустранни отношения с Италия. Но по времето на т.нар. „процес Антонов“- да не се чуеше, че си българин или да се спомене името на България. Имаше страшна психоза срещу страната ни. Даже понякога, като ни питаха какви сме, казвах: Аз съм славянин, без да уточнявам, че съм българин.

Когато след ареста извикаха в София посланика ни Венелин Коцев, италианците използваха момента и свалиха нивото на дипломатическото представителство до временно управляващ, като отзоваха и своя посланик от България. И тогава вече обстановката за работа стана много сложна. Това продължи до 1984 г., когато равнището на посолството бе възстановено и Райко Николов пристигна като посланик.

Но дори и след освобождаването на Сергей Антонов през 1986 г. атмосферата не бе много благоприятна за дипломатическа дейност. Съмнението за виновност така и си остана, но отношенията постепенно започнаха да се подобряват след приключването на делото. Никой не направи опит да търси в съда правата на държавата, несправедливо обвинена в чудовищно престъпление и оправдана по член, след това отпаднал от италианския закон – „поради липса на достатъчно доказателства за вина“. Това бе грешка от българска страна.

Когато съдът оправда Антонов, информацията излезе с мънички букви по вестниците, а години наред огромни заглавия тръбяха, че българите са убийци.

- Как стигнахте до адвокат Джузепе Консоло, който стана защитник на Сергей?
- Веднага започнахме да търсим хора, които да поемат случая. Първо отидохме в италианската компартия, тогава братска на БКП. Но оттам ни отрязаха – адвокатите, свързани с ИКП, не се занимавали с тероризъм. Защото Антонов бе обвинен в терористичен акт срещу личност с ранг на държавен глава- папата.

После с връзки на нашия тогавашен посланик Венелин Коцев стигнахме до Джузепе Консоло, млад и амбициозен юрист, в чиято кантора работеше друг адвокат – Ларуса, който е бил над 30 години шеф на затворите в Италия. И двамата бяха много добре разположени към България и от самото начало тръгнаха на война, която не знаеха дали е истинска или не.

Но след като се запознаха с материалите от следствието, бяха абсолютно убедени в невинността на Сергей и в скалъпената „българска следа“. Бяха категорични, че това обвинение ще се пропука, защото е съшито с бели конци. И това им даде голям хъс, защото и двамата бяха навиквани от тамошната преса и от колегите им, че се занимават с този случай. Който в крайна сметка даде летящ старт на кариерата на Консоло- днес той държи една от най-проспериращите кантори в Италия.

От България по три пъти на ден идваха указания и непрекъснато ходех да питам за различни неща при адвокатите. Консоло не издържа и ме помоли да кажа у нас: „В Италия се стреля с италианско оръжие, не с българско. В противен случай все едно стреляте изпод вода“. С други думи, да го оставим да работи според законите на страната му. И ние започнахме да се съобразяваме изцяло с него.

- Как посещавахте Сергей Антонов след ареста?
- За всяко едно посещение се искаше разрешение от съдия-следователя Иларио Мартела. Моята цел основно беше да го наблюдавам как е духом. Иначе в самото начало нямаше и кой да се грижи за него, прането му го носехме у нас, при жена ми.

Исках да му вдъхна увереност, да знае, че България е загрижена и стои зад него. Цяла година и половина се срещахме през бронирано стъкло, само можехме да допираме ръцете си до него. Свижданията бяха съвсем кратки, зад мен и зад него винаги стоеше по един карабинер. Веднъж ми направи впечатление, че ме прекараха през други коридори. Влизам в една зала и виждам насреща - Сергей, брадясал. Разтрепераха ми се краката – помислих си, ще направя крачка, ще го прегърна, той няма да издържи, ще рухне и ще кажат: Ето, българите го убиха. Защото имаше и такива инсинуации - че искаме да го ликвидираме, за да няма процес.

Оказа се, че е направена промяна в режима на свиждания. Оттогава той можеше да говори директно с посетителите си, да се ръкува, да погали и прегърне дъщеря си.

- По-късно адвокатите успяват да издействат домашен арест.
- Да. Искахме да го приберем в посолството, даже идваха на оглед в стаи над консулската служба в двора на мисията. Но италианците не се съгласиха, както и не разрешиха да се оборудват специални помощения за домашен арест в сградата, където живееха служителите на посолството ни. Защото там посланикът щял да прокопае дупка в стената и тайно да изведе Антонов към България. Що за глупости!

Накрая се съгласиха на домашен арест в самото жилище на Антонов на „Виа Пола“. От София дойдоха специални бронирани врати, цялото оборудване и обезопасяване бе направено и платено от българската страна. И 12 карабинери на смяна пазеха Антонов денонощно.

- Вие сте го познавали и преди ареста. От какво състояние тръгна той и до какво стигна, как се държеше?
- Неговата човечност и добро отношение към колегите не се промениха след задържането му. Италианците са отчели благия му и кротък характер, когато са го набелязали- то си има правила за това. Но не отчетоха неговия необикновен инат. Той кажеше ли, че нещо трябва да стане, ще го направи. Ако беше друг човек, дори и за себе си съм мислил, надали щеше да издържи на този нечовешки натиск- бе обработван по всякакъв начин да признае вина, която не носи.

Когато бе под домашен арест, стане ли 12 часа вечерта - изправя се и слуша по радиото българския химн. Когато опитвах да говорим за делото, той минаваше на абсолютно друга тема. Казваше: „София е много хубав град. Блок до блок и до всеки блок- нов блок. „Балкан“ е много добре. Потокът от човекопътници се увеличава“. И толкоз. Все едно, че няма нищо. Нито приемаше, нито предаваше по темата за делото или да бъде подготвен за разпитите. Винаги казваше едно и също- „аз съм невинен, не познавам този човек“, когато водеха в залата на съда Агджа. А той му се караше – как да не ме познаваш...

- Къде е бил Антонов в деня на атентата?
- На работа в офиса на „Балкан“. Пред множество свидетели. Но в съда като се разказа това, минаха на друга версия – че проявявал голям интерес към новината за атентата, която слушал по радиото. От пряк извършител на покушението стана организатор на целия план...

- Какви са спомените Ви от самия процес?
- Спомням си в началото, когато в залата въведоха Али Агджа и след него влезе цяла група от „Сивите вълци“. Тръпки ме побиха - гледаха го така, все едно му казваха - ако не кажеш каквото трябва, мъртъв си.

От своя страна Агджа всеки ден сменяше версиите за случилото се и „участието“ на българите, познанството си с тях. Постепенно журналистите започнаха да разбират, че той е един човек с психически проблеми, който се държи като палячо. И процесът се превърна във фарс.

- Но Антонов издържа докрай.

- Да, не се пречупи. Просто казваше истината и нямаше какво друго да добави.

- След освобождаването му поддържахте ли контакт? Той много се е променил...
- Хубавото бе, че в „Балкан“ му намериха някаква длъжност, да се чувства полезен. Иначе той много ограничи контактите си. Тук голяма роля изигра майка му. Тя страшно се страхуваше от „Сивите вълци“- да не ликвидират Сергей. Едва ли не го държеше за ръка и това го обиждаше.

В България той признаваше за срещи само трима души - Марин Петков, Любомир Кръстанов и мен. Семейно сме ходили няколоко пъти у тях, на ул. „Сердика“. Дори с Людмил Попов подехме инициатива да съберем някакви пари, за да му купим микровълнова печка и прахосмукачка, той нямаше нищичко. Марин Петков организира да му се направи ремонт. Антонов спеше на една продъдена кушетка, от тавана капеше. След смъртта на майка му остана сам.

Имаше здравословни проблеми, но отказваше категорично да отиде на лекар. Не пиеше нищо друго, освен бяло вино. Изпитваше ужас от лекарства- не искаше от ръката на майка си да изпие дори един аспирин. Това бяха последствия от престоя му в затвора, където са го обработвали вероятно с различни психотропни вещества, чрез хипноза, за да му внушат несъществуващата му вина.