30293 | 14 март 2015 | 10:47

В Албания пътят се мери във време, не в километри

Пътуването за Албания е като в приказките - минаваш през девет планини, за да отидеш в десета. Тръгвайки за там, най-добре е да оставиш вкъщи остарялата си информация и предразсъдъците, а да вземеш фотоапарата и доброто си настроение, защото има какво да се види, да се научи и да те накара да се замислиш. Пътят за тази малко позната страна минава през Македония. В нея почти всичко е очаквано - къщите са като нашите (наполовина измазани, наполовина - не), а пътните знаци малко, но с особен размер, който не се вписва в европейските стандарти.

По пътя възможността да хапнеш нещо е по редките бензиностанции или в тук-там пръснати ресторантчета с имена като „Облаче“ или „Борче“. Когато стигнеш местността Стражите, разбираш, че си минал почти половината път до столицата на Албания Тирана и че македонските мекици са по-големи от българските, но се предлагат без обичайната за нас пудра захар към тях.

Пътят започва да се спуска, минавайки рядко през населени места, и затова имаш възможност да подреждаш мислите си или просто да шофираш без напрежение, тъй като и по македонските, и по албанските шосета колите са много по-малко, отколкото сме свикнали. За минаването на двете граници трябва известно търпение. След това може да бързаш. На влизане в Албания през граничния пункт Кафасан, три неща правят впечатление - денонощните автомивки, които са от двете страни на пътя, наличието на съвсем малко пътни знаци и пръснатите бункери. Автомивките имат своето практично обяснение. Находчивите местни жители са хванали в каптажи водата от подземните извори на Охридското езеро и затова имат 24-часово налягане и вода. Въпреки че изворите си остават до границата с Македония, lavaz (автомивка) се среща изключително често по пътищата на Албания. Може би това е и причината да не се види нито една мърлява кола. Всичките са чисти, все едно току-що са слезли от витрината на магазина. Пътните знаци. Понякога имаш нужда да бъдат повече, може би защото сме свикнали да са на гроздове по нашите пътища. Вместо тях обаче по начесто се виждат крайпътни надгробни паметници с изкуствени цветя по тях. Причината - новите и бързи коли, с които почти всяко семейство се е сдобило. В Албания

всяка втора кола
е „Мерцедес“

а стари возила няма. Сигурно затова и не се срещат автоморги за резервни части. Бункерите. Запечатали са се в нашето съзнание със знак на равенство с името Албания. Има ги, но е по-добре да се възприемат само като част от едно нелеко минало. Далеч по-интересни са новите къщи, разположени от двете страни на пътищата. Накъдето и да се обърнеш, се виждат дву-триетажни постройки, оцветени в най-различни цветове - синьо, розово, охра, жълто, лилаво, зелено с оранжево, та дори и яркочервени в комбинация със сиво.

Колкото и да се вглеждаш в леко оградените места, трудно около новите постройки ще откриеш основите на старите къщи. Такива просто няма. Къде и как са живели хората, докато са вдигали новите си жилища, остава въпрос, чийто отговор трудно би намерил сам. Това, което обаче се забелязва, са кълвящите навсякъде свободни кокошки и често срещания надпис SHITET - „Продава се“. Прави впечатление и че първите етажи на къщите се издигат непосредствено от земята и повечето от тях не са заселени. Сред колоните често се вее простряно пране, а се живее само на втория етаж. От него нагоре се издигат колоните за бъдеща плоча, която ще бъде построена някога. Дори и незавършени, на фасадите на повечето постройки може да се видят окачени големи плюшени играчки. Поизбелели от слънцето и дъждовете, те служат като талисман против уроки.

На някои от хотелите вместо тях окачват връзка с чесън. Неотменна част от пейзажа
на дворните места е измитата и паркирана централно скъпа кола, а между наредените два-три реда успоредно на пътя постройки се минава по затревени или неасфалтирани пътчета.

Най-вероятно те ще бъдат направени тогава, когато се завършат основните пътни артерии. А по тях работа има достатъчно. Противно на очакванията дупки по пътищата няма, а там, където асфалтът е направен, се пътува леко, но често пътят се отклонява или стеснява заради строителни работи. Може би това е причината, когато попиташ след колко време ще бъдеш на едно или друго място, да чуеш отговора: „В Албания пътят се мери във време, не в километри.“ За справка на пътуващите със собствени автомобили - газът струва от 58 до 69 леки, а бензинът е около 165 леки. 1 български лев е равен на около 70 леки според курса на деня. Разликата от почти десет леки за литър газ идва от това, че в Албания всяка бензиностанция е със свой собственик и големите познати ни вериги все още не са се разположили удобно край пътищата. Общуването с албанците е трудно, но не невъзможно. Езикът им е мелодичен и приятен, но остава абсолютно непонятен за туриста. Английският пък невинаги може да бъде разбран от тях. Въпреки всичко обаче с повече жестове, усмивка и търпение ще получиш това, кое-
то искаш. Когато контактуваш с албанците, трябва да имаш предвид, че те са горди хора с достойнство и това, че ти носиш някакви на скорошно поевропейчване тях въобще не ги впечатлява. Те знаят своята цена, имат история, в която победите са извоювали сами, и настояще, което градят въпреки завещаното им тоталитарно минало. Албанците са и красиви хора. Лицата им са бели с характерна лека издъл-женост и изключително правилни черти. Почти не можеш да видиш албанец с брада, а жените им не са забулени както се смята, а удобно и добре облечени.

Веднъж контактувал с тях, човек лесно може да разпознае албанец сред многонационална група - нещо, което трудно може да се каже за нас. Опознаването на Албания трябва да мине през столицата Тирана. Това, което впечатлява в обиколката из центъра й, е наличието на нови модерни сгради в съчетание със стари шарени постройки. Историята за пъстроцветието на фасадите е интересна.

Сегашният премиер на Албания Еди Рама, по професия художник, преди години е бил кмет на столицата. По време на своето управление той разпоредил олющените  сгради да бъдат оцветени. Днес те разнообразяват пейзажа, който в съчетание с палмовите дървета и висящите от уличните стълбове нацъфтели циклами създават характерен облик на столицата. Впечатление правят и сградите на централно разположените министерства, които пък са боядисани в жълто. На централната улица няма как да остане незабелязана пирамидата, която Енвер Ходжа е готвел за свой паметник. Днес това съоръжение е изпъстрено от горе до долу с графити, което с неуместността си само напомня за отминалото време. Тирана все още не е претъпкана с молове и вериги фирмени магазини, но известни ни вече банки удобно са се настанили там.

Кафенета и заведенията за бързо хранене има и най-често в тях се забавляват млади хора, които предпочитат да общуват помежду си, отколкото по телефоните,
които задължително носят със себе си. В столицата светофарите светят дълго, но никой не дочаква зелената светлина, за да премине - нито пешеходците, нито колите. Зебрата все още не се зачита, така че, разхождайки се по улиците, трябва да включиш на повишено внимание.

След Тирана задължително трябва да се посети и Дуръс. Там се намират най-голямото пристанище на Албания, красивият амфитеатър, кандидатстващ за паметник на културата на ЮНЕСКО, и наскоро построеният Албански колеж. Всички те са разположени в центъра на града, така че, след като ги обиколиш и се насладиш на приятния средиземноморски въздух, идващ от Адриатическо море, може да приседнеш за един коктейл в някое от многобройни-те заведения, накацали по крайбрежната улица. Ривиерата на Дуръс - така наричат комплекса, разположен на петнайсетина минути път от центъра. По протежение на широката плажна ивица се издигат плътно един до друг множество хотели. Презастрояването е очевидно, а отскоро по разпореждане на новия министър-председател е започнало рушенето на незаконните постройки. Усещането
за голяма строителна площадка се компенсира от невероятните плажове с фин пясък и безкрайна морска шир.

Круя - друг град, който допълва визитната картичка на Албания. На път от стария към новия град погледът се насища на малки и големи магазини за булчински рокли. Празничната им белота особено контрастира с недовършените прашни улици, които, отивайки към стария град, стават все по-стръмни и труднопроходими. Тук шофирането изисква специални умения и здрави нерви. Въпреки това местните жители запазват невероятно спокойствие, наблюдавайки сложните маневри, които правят шофьорите и за разлика от нас, не се намесват да дават акъл. В Круя се намират музеят на Скендербег - националния герой на Албания, чиито паметници са пръснати из цялата страна, и интересният етнографски музей. В него на пръв поглед много от нещата напомнят за нашия неотдавнашен бит, но ако човек има желание да научи още нещо за страната, в която се намира, достатъчно е да се загледа в прожектиращите се на специални плазми документални филми.

Един от тях показва как се правят характерните за страната плъстени бели шапки, които по-късно може да видиш и в почти всяко дюкянче на малката чаршия. Заедно с тях се продава и албански коняк - за съжаление с качества, далеч от оригиналния, който е най-добре да се купи от хранителен магазин. Истински обаче са ръчно изработените покривки, шалове, памучни ризи, сребърни накити. Ако човек иска да си вземе магнитче за спомен, само тук е мястото да го намери. Този вид сувенири все още не са превзели туристическия пазар, а и разнообразието им не е голямо. Домашно или фабрично произведеният зехтин е добро капиталовложение, стига да имаш възможност да го носиш. Невероятният му вкус със сигурност дълго ще извиква спомени за безкрайните маслинови горички, разположени по склоновете на планините.

Берат - градът, в който имаш усещането, че отвсякъде те гледат множество любопитни очи. Това е така, защото всичките му стари къщи са с много прозорци, за да влиза светлината и топлината в домовете. Затова Берат е наречен поетично „градът с хилядите прозорци“ и е част от списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. За да се потопиш в атмосферата на старата му част, са нужни удобни обувки и достатъчно време за разходка. Малките улички с надвесени над тях къщи те мамят да свиеш по тях и да откриеш успокояваща гледка, да срещнеш дружелюбно куче, което си бърбори с опашката си, или просто да влезеш в една от
многобройните църкви, намиращи се в старата крепост.

Елбасан - един от най-големите градове на Албания. В него минало и настояще се разбират добре. До древната крепост се издига многоетажна съвременна постройка, а при основите на старата стена на импровизирани масички са насядали мъже на средна възраст, които с удоволствие играят на домино под лъчите на стоплящото ги слънце.

От другата страна на стената сред палми и екзотична растителност се намират няколко кафенета, в които може под звуците на приятна музика да се опита най-вкусното кафе в страната. Албания има какво да разказва и да показва на хората, които ще отидат там, стига те да са оставили у дома европейското си високомерие и предубеждения. А тя ще ги посрещне с мек средиземноморски климат, вкусна храна и сърдечен народ. Останалото всеки ще го открие сам за себе си, така както намира своето си камъче, което ще отнесе за спомен от безкрайните й морски брегове.