11983 | 13 февр. 2025 | 11:51
Александър Дугин, Геополитика.ру
Речта на Владимир Владимирович Путин в Мюнхен преди 18 години стана първото систематично и ясно формулирано предизвикателство към глобалистката еднополюсна система. Началото на онази геополитическа революция, която на първия етап беше извършена само от Русия, но постепенно към клуба на многополярността се присъединиха и други сили. Преди всичко Китай, Индия, Бразилия, а след това и други страни от БРИКС. Което всъщност стана началото на институционализирането на многополярността, за която Путин призова в мюнхенската си реч.
Днес сме стигнали много далеч по този път. Ние водим война срещу глобализма в Украйна, борба конкретно срещу либерално-глобалистката идеология. Многополярността се утвърждава все повече и повече, придобивайки видими черти в същия този БРИКС, докато еднополюсният свят, напротив, неуклонно се движи към упадък. Особено с началото на консервативната революция на Тръмп в САЩ.
Разбира се, и Тръмп, и Тръмпистите ще се опитат да запазят еднополюсен свят, основан на другата му версия, пряката американска хегемония. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио обаче вече призна, че живеем в многополюсен свят. И това е много правилно и обещаващо.
Тогава, през 2007 г., в речта си в Мюнхен Путин говори за необходимостта от спазване на Хартата на ООН. Но ООН е организация, възникнала в резултат на Втората световна война, в която Съветът за сигурност и разпределението на властта като цяло, всички инструменти и механизми формално се основават на принципа на Вестфалския световен ред. Само национални държави, признати за носители на суверенитет, бяха признати за членове на ООН.
ООН също се основава на противоречива формула, според която тя едновременно признава правото на всяка национална държава на териториална цялост и правото на народите на самоопределение, което, напротив, оспорва този суверенитет.
И тази двусмислена формула впоследствие започна да се прилага в различни контексти, с различни значения. Но така или иначе ООН консолидира двуполюсността, запазвайки и тесен сектор от страните от Движението на необвързаните страни. Но като цяло това беше точно двуполюсен свят.
Тъй като след разпадането на СССР нямаше двуполюсен свят, отначало глобалистите се опитаха да създадат еднополюсен свят. Чак до призивите за разпускане на ООН в полза на създаването на "Лига на демокрацията". Тогава тази идея не получи институционализиране, тъй като по-голямата част от човечеството не прие обединяването на васалните на Запада страни около самия него.
ООН беше практически парализирана, превръщайки се в рудимент, реликва от един биполярен свят, който вече не съществува. Но в крайна сметка еднополюсният свят не успя да намери своя собствена форма на институционализация и остана в миналото.
Сега е необходимо да се изгради нов световен ред, основан на многополярност. И тази многополярност трябва да намери нов израз. Може ли ООН да бъде преструктурирана, за да приспособи многополюсния свят? Съмнявам се.
Тъй като тази структура отразява комбинацията от Вестфалската система и идеологическата биполярност след резултатите от Ялтенския мир и Втората световна война. Но сега вече са минали много нови войни, които промениха политическата карта на света до неузнаваемост. В резултат на това днешните национални държави имат напълно асиметричен мащаб на суверенитет и реална власт. И затова смятам, че ООН не подлежи на такава трансформация и еволюция.
Дойде време да се помисли за създаване на нова международна организация, която да отразява точно условията на многополюсния свят, който се очертава пред очите ни със съответното разпределение на ролите в ключовите власти.
Сега мисля, че такова решение може да дойде чрез диалог между страните от БРИКС, като многополюсен модел, и Америка на Тръмп. И на остатъчен принцип - с Европа. Когато тя най-после се вразуми и излезе от зоната на либералното глобалистко бълнуване, в което, за съжаление, тя все още е потънала.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
