26245 | 5 авг. 2018 | 14:52

Поредна доза невежествени коментари от вече втръснали "остриета" на ГЕРБ, които доказват отново, че нито четат, нито разбират за какво става дума във „Визия за България“ на БСП

Александър Маринов, в. „Банкер“

Десетте дни след публикуването на подготвената от ръководството на БСП "Визия" не разтърсиха България. Реакциите бяха до болка познати. Поредна доза невежествени коментари от вече втръснали "остриета" на ГЕРБ, които доказват отново, че нито четат, нито разбират за какво става дума. Пореден опит на традиционната десница да покаже, че не е неодушевен експонат от восъчния музей на прехода. Пореден претенциозен бълвоч на двама-трима грантови "интелектуалци".

Опитите на отделни медии и журналисти да се задълбочат в темата потънаха в доминиращата (не само предваканционна) публична мараня от леност и невежество. А основното предназначение на тази инициатива е да предизвика интелектуално и морално събуждане в обществото. Не да стои в златна рамка в кабинета на председателя на БСП, а да удари камбаната и да хвърли камък в блатото на общественото безразличие и отчаяние. Защото без сериозен разговор кои сме, къде искаме и можем да отидем и защо това е невъзможно, ако се движим по днешния път, нищо добро не ни чака.

Началото на такъв разговор трябва да бъде поставено открито и отговорно от публичните лидери - политици, държавници, учени, хора на духовността. Най-добре би било това да е (поне първоначално) надпартийно начинание. Но досегашните опити не дадоха задоволителен резултат, а президентът Румен Радев, комуто най-отива да инициира такива дебати, не пожела да го стори  въпреки обещаващите идеи от предизборната му кампания. Единствената обществена сила, която - независимо от мотивите и началните резултати - се реши да направи необходимата първа малка стъпка по трънливия път към по-доброто бъдеще, бе БСП. Това трябва да бъде заявено - независимо от видимите уязвимости  както на самия документ, така и на възможната му съдба.

Конкретните идеи и намерения, записани във "Визията", могат и е необходимо да бъдат коментирани, но това би имало смисъл след като се даде убедителен отговор на три други въпроса. Именно тези генерални отговори (а не отделните фрагменти) ще предопределят съдбата на начинанието и ефекта му за обществото.

Първият принципен въпрос е каква е същността на проекта и оттук - неговото предназначение? Може би най-честите питания от журналистите бяха "Това управленска програма ли е?", което не бе случайно. Добросъвестният читател веднага установява, че има смесване на "жанровете". Впрочем, у нас на спазването на каноните на подготовка на политически документи се гледа с пренебрежение. Една от причините е, че самите тези документи - стратегии, правителствени и секторни програми и т.н. - се подготвят с нагласата, че няма да бъдат изпълнявани, нито отчитани. Няма по-скандален пример от програмата за управление на действащото правителство, за която вече никой не говори.

Във "Визията" наистина са смесени (доста хаотично) елементи от стратегически документ, управленска програма и дори предизборна платформа. За да има ефект, дискусията и доработването би трябвало да доведе до ясен стратегически (дългосрочен) проект за желаното и постижимо бъдеще на България. Разбира се, не сме във времето, когато една партия сама чертаеше бъдещето на страната. Но това означава просто, че всяка партия, която претендира да управлява, трябва да има подобна концепция. Защото само на базата на такъв стратегически документ може да се подготви управленска програма (за 4, 8 и т.н. години), от която да е видно, че правим последователни стъпки в необходимата посока към желаната цел.

Впрочем, липсата на ясно формулирана стратегическа цел е една от основните слабости на "Визията".

Документът започва с необходимостта от ново състояние и нова роля на държавата, но това не може да бъде (само)цел. Държавата е (би могла да бъде) мощен инструмент, но само като средство за постигане на жизненоважна за обществото цел. Знаем, че българските политици мразят да формулират ясни цели, защото тяхното постигане може лесно да бъде проверено. Но трябва да се научат, или още по-добре - да бъдат сменени с други, които го могат и искат.

Вторият принципен въпрос е с какво разполага към момента БСП, а и обществото? Истината е, че "Визията" е само една първоначална основа (която има достойнства, но и съществени недостатъци) за по-нататъшна работа. Това бе и водещата обяснителна позиция на Корнелия Нинова в периода около представянето на документа. Позицията е правилна, но е необходимо да се проведе честно и последователно. В резултат на предстоящите усилия документът може и трябва да претърпи съществени промени. Единственото сигурно е, че трябва да го има, но такъв, че да може да изпълни обществената си мисия.

Буди безпокойство прокрадналата се тенденция в изказвания на някои представители на ръководството на БСП, чийто общ смисъл е "Предложихме алтернатива на обществото". Алтернатива все още няма - нито визионерска, а още по-малко управленска. Направена е първата - много важна, но само първата - стъпка към нейното изготвяне. Истинският път към алтернативата като завършен интелектуален и политически продукт предстои. В сегашния си вид документът не може да изпълни това предназначение и това трябва да е ясно. Опитите преждевременно да се извлекат репутационни дивиденти ще опропастят начинанието и ще донесат не само персонални и партийни щети, но и загуба за обществото. Защото стратегическата визия е нужна не на един или друг политик или партия, а на България.

Третият въпрос е как да продължи работата по усъвършенстването и завършването на "Визията"? Доброто намерение бе заявено - чрез открити и задълбочени дискусии в различни социални, професионални и други общности. Съвременната успешна практика на подготовка на национални стратегически документи показва, че добрият резултат може да бъде продукт единствено на широко обществено усилие и принос. Това е начинът да бъде приобщена значителна обществена енергия, която ще бъде безусловно необходима по-нататък, когато ще трябва да започне реализацията на стратегическите идеи.

Едва след като "Визията" е завършена на необходимото ниво и получи достатъчна обществена подкрепа, ще може да се каже, че е налице идейно-политическа алтернатива на сегашните тенденции в обществото и техните неизбежни бъдещи последици. Тогава на дневен ред ще дойде следващата задача - стратегическите идеи да бъдат конкретизирани в конкретни (например четиригодишни) управленски цели и приоритети. Но за това има смисъл да се говори, когато се роди Петко.