22017 | 26 юли 2015 | 10:00
Автори: Доц. Сандю Бешев, Цвета Маркова
Човешкият дух няма възраст, не признава години и време. Особено когато в гърдите ти бие сърце на заклет авантюрист и дългогодишен алпинист. Днес професор Георги Атанасов празнува 90-годишен юбилей, но слага в малкия си джоб значително по-млади от него. Тържеството ще е на къмпинг „Арапя“, където Джиджи, както е известен в спортните среди, прекарва летата си. И моля, не си мислете, че се излежава на плажа.
Време за слънчеви бани почти няма. Единственият професор по алпинизъм в света неуморно пори вълните със своя сърф или плува във водите на любомото Черно море.
Всичко това не е случайно. Спортът тече във вените на юбиляря почти от времето, когато се е научил да ходи. Първата му любов е планината. На петгодишна възраст той се запалва по стръмните склонове с помощта на брат си Владимир (по-голям от него с 15 години). Двамата се изкачват на Мусала (2925 м), най-високия връх на Балканския полуостров. Невръстният Джиджи язди конче до двете Мусаленски езера.
„Оттук нагоре пеша - казва брат му и го сваля от гърба на животното безцеремонно. - Хайде, да те видим колко струваш!“
Оказва се, че струва, и то много. Защото изкачва най-стръмния участък, и то във време, когато маршрутът не е така благоустроен, както е днес.
Стъпил веднъж на Мусала, сърцето на Георги остава завинаги в планината. Независимо че по-късно като ученик в Американския колеж той играе баскетбол, захваща се с лека атлетика и ски.
Голямата му амбиция и несломимата воля за победа го извеждат до юношеска титла в скока на височина, става и съавтор на републикански рекорд в щафетата на 4 по 400 м. Със ските стига до участие в международни студентски състезания, а в зимните месеци и до днес може да бъде забелязан да се спуска по най-трудните черни писти в Боровец. По-късно като алпинист се връща в Рила многократно.
Като юноша с приятеля си Тодор Чипев намират прогнило „алпийско“ въже и при зимни условия преминават изключително трудния хребет между Мусала и връх Георги Димитров (2902 м), известен като малка Мусала.
Във визитката на Джиджи има редица ценни постижения - изкачване на европейския първенец Елбрус (5642 м), преминаване на западната стена на Пти Дрю (3733) заедно с Аврам Аврамов, Безенгийската стена, както и стените на Чима Гранде (2999 м), Матерхорн (4478 м) и т.н. Георги Атанасов е ръководител на експедицията, изкачила първия български седемхилядник - пик Ленин (7134 м) през 1967 г. А като доказателство, че годините нямат значение, Георги се качва навръх 82-рия си рожден ден на митичния Олимп (2917 м).
Приносът му към алпинизма обаче надхвърля покоряването на върхове. През 1952 г. той основава катедрата „Туризъм и алпинизъм“ към Висшия институт по физическа култура „Георги Димитров“ (днешната Национална спортна академия) и я ръководи до 1992 г.
Качва се на пик Ленин болен
През 1967 г. Георги Атанасов-Джиджи и още петима българи правят изключително постижение за българския алпинизъм - изкачват първия седемхилядник - пик Ленин (7134 м). Единият от двамата автори, доц. Сандю Бешев, е част от експедицията и също покорява върха.
„Почти месец пълзяхме по склоновете на този гигант, имахме добра аклиматизация и бяхме изградили междинните си лагери - спомня си Бешев. - На 10 август предприехме щурма. След като нощувахме на 5200 м, усетих, че с Джиджи нещо не е наред. Беше развил копривна треска (студова уртикария). В лагера на 6200 м спахме в една и съща палатка и бях свидетел на болките, които изпитваше.“
След кошмарната нощ алпинистите потеглят нагоре, а за да предотврати сърбежа, Атанасов погълнал четири хапчета, дадени от сръбски лекар. Лекарството обаче имало обратен ефект. Така групата изкарва още една нощ, а на другия ден потегля към купола.
На върха стъпват четирима - Бешев, Енчо Петков, Аврам Аврамов и Ангел Петров. Едва по пътя надолу срещат болния Георги Атанасов и Евгени Христов. Въпреки изтощението и неразположението Джиджи също изкачва пик Ленин заедно със спътника си.
„Успя заради пословичната си воля, която го държи и днес“, категоричен е Бешев.
Мобилна верси
RSS
