3521 | 16 май 2025 | 09:37

WSJ и Pipeline Journal: Представители на Elliott са провели среща в София в края на април

Американският хедж фонд Elliott Investment Management, който през последните месеци е много активен към сделки в Европа, има интерес към „Балкански поток”, коментира пред журналисти в Народното събрание лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов: "Мощни инвеститори от топ 3 биха били много добре за българската енергетика"

Информацията за евентуална сделка, която “Труд news” вече публикува, бе съобщена първо в The Wall Street Journal миналия петък - на 9 май, а високопоставени източници, близки до Министерския съвет, тогава лаконично отбелязаха, че “има разговори в тази посока Elliott да поеме “Балкански поток”.

Според WSJ, американският инвестиционен фонд води преговори за закупуване на дял от инфраструктурни активи, включително тръбопровод, по който се пренася руски природен газ за Европа - сделка, която може да се превърне в образец за съживяване на някога могъщия енергиен бизнес на Москва чрез включване на американски инвеститори.

Elliott Investment Management, който е оглавяван от милиардера Пол Сингър, обмисля да придобие дял в българското продължение на газопровода “Турски поток”, както и достъп до мрежа от центрове за данни, кабели за данни и други инфраструктурни активи, написа WSJ.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов определи Elliott Investment Management като един от водещите инвеститори за Европа.

На въпрос на журналисти водят ли се преговори с американски хедж фонд за продажба на Балкански поток, лидерът на ГЕРБ Борисов вчера заяви: “Продажба - не. Но влизането на мощни, от топ 3, инвеститори в България като Elliott, като Rheinmetall (германски концерн, производител на автомобили и оръжия, б. р.) биха били много добре за българската енергетика. За продажба не става въпрос, става въпрос за влизане в и увеличаване на капацитета. Виждате какво се случва в Саудитска Арабия, срещите на президента Тръмп, целият свят очаква разговорите в Истанбул. Работим активно, правителството има цел - еврозоната, но догодина целта трябва да бъде работни места, заводи, фабрики, икономика, индустрия - само това вдига благосъстоянието”.

Американският хедж фонд, базиран в Ню Йорк, наскоро е подписал споразумение за поверителност с държавния газов оператор “Булгартрансгаз”, а представители на Elliott са провели среща с български правителствени служители в София в края на април, за да обсъдят потенциалната инвестиция, съобщи и Pipeline Journal. От изданието посочват, че българските представители виждат в евентуалното участие на американски инвеститор възможност за укрепване на двустранните отношения със САЩ, както и за повишаване на устойчивостта на енергийната инфраструктура срещу геополитически рискове.

Целевата инфраструктура включва българската отсечка на “Турски поток” - ключов маршрут за пренос на руски природен газ към Европа през Турция и Черно море. След прекратяването на транзита през Украйна на 1 януари 2025 г., газопроводът се превърна в единствения действащ маршрут на Газпром за доставка на газ към континента, припомня Pipeline-Journal. И още, че “Турски поток”, част от който е “Балкански поток”, доставя газ до страни като Сърбия, Унгария, Румъния, Гърция, Босна и Херцеговина и Северна Македония, като общият му годишен капацитет възлиза на 31,5 милиарда кубични метра.

Към 31 декември 2024 г. Elliott управлява активи на стойност приблизително 72,7 млрд. щатски долара.

Elliott разширява инвестиционното си присъствие в Европа

Elliott Investment Management, който е сочен за един от водещите американски хедж фондове, активно разширява инвестиционното си присъствие в Европа, показват съобщения в медиите от последните месеци. Освен, че беше анонсирано как Elliott води предварителни преговори за инвестиции в българската част на газопровода “Турски поток” - “Балкански поток”, фондът придоби близо 5% дял в British Petroleum (BP), което го прави третият по големина инвеститор в компанията. Американският хедж фонд има активни интереси в енергийни проекти в Германия и прилага глобален инвестиционен подход с добавена стойност и постоянна възвръщаемост на инвеститорите.

Elliott Investment Management има репутация на фонд като един от най-влиятелните инвеститори в света.

Борсите и инвеститорите по света следят Elliott Investment Management, защото фондът е един от най-влиятелните и включването на фонда в дадена компания обикновено води до покачване на акциите ѝ.

Известно е, че Elliott често влиза с големи инвестиции, които подсилват баланса на компаниите. С тяхно участие консорциумите по-лесно се позиционират пред други глобални инвеститори. Хедж фондът има изключителен подход към оптимизиране на разходи, прозрачност при управлението на активите и стратегическа тежест при водене на преговори.

Милиардерът Пол Сингър е основател и ръководител на Elliott Investment Management. Сингър има репутация на твърд и безкомпромисен преговарящ и има репутацията на един от най-влиятелните финансисти в света, с голямо въздействие както в корпоративните бордове, така и в геополитически тенденции. Сингър е виден поддръжник на кандидатите на Републиканската партия и е дарил общо 7,5 млн. долара на комитетите за политическо действие Make America Great Again и Preserve America, които са свързани с преизбирането на американския президент Доналд Тръмп, според подадените документи във Федералната избирателна комисия.

Борсите и инвеститорите по света се съобразяват с Elliott Investment Management, защото фондът е един от най-влиятелните инвеститори с дълга история на успешно оказване на натиск върху компании за стратегически промени, коментират икономисти.

Пазарите следят внимателно всяко действие на Elliott, тъй като включването на фонда в дадена компания обикновено води до покачване на акциите ѝ. Репутацията на Elliott го прави фактор, с който борсите и компаниите не могат да не се съобразяват.

Вариант за европейски газов транзит

Българска тръба може да замести “Северен поток”

Ключова инфраструктура

Българската газова инфраструктура е достатъчно ключова за достъп до целия Европейски съюз, за да привлече инвеститор от ранга Elliott Investment Management, коментираха специалисти от газовия сектор.

Тръбата от “Балкански поток” е част от газопреносната мрежа на “Булгартрансгаз” и ако някой иска да инвестира в мрежата, единият вариант е да се купуват акции от държавна “Булгартрансгаз” - Еднолично акционерно дружество (ЕАД), коментираха пред “Труд news” енергетици с дългогодишен опит в управлението на стратегически за отрасъла дружества.

По думите им, държавното ни дружество притежава тръбопроводите, няма отделна тръба “Балкански поток”, в която да може да се инвестира отделно, има отделна тръба на интерконектора ICGB, където акционери са “Български енергиен холдинг” ЕАД и гръцки оператори, но инвестиция в “Балкански поток” би означавала частична приватизация на “Булгартрансгаз” ЕАД.

В същото време българската газова инфраструктура е достатъчно ключова за достъп до целия Европейски съюз, за да привлече инвеститор от ранга Elliott Investment Management, коментираха специалисти от газовия сектор.

Тук идва моментът, че газопреносното ни дружество е в забранителния списък за приватизация, припомниха експерти и посочиха, че в списъка са и всички енергийни дружества. Ако националният интерес налага, то приватизация дори и на минимална част, трябва да мине през Народното събрание.

Според тях е възможно новопостроената тръба от Провадия до сръбската граница, която приемаме, че е "Балкански поток", да бъде извадена от активите на дружеството и да бъде позиционирана в отделен актив на отделна компания. Но в този случай вече се поставят въпросите за съществуващите договори за транзит на газ по тръбопровода - как ще действат те и ще продължат ли да важат споразуменията по тях. Забранителният списък за приватизация обаче може да се заобиколи с бъдеща инфраструктура.

Възможно е да се прави сделка с бъдеща инфраструктура - т. е. може да се влиза в консорциуми за нови проекти. Ако има интерес към строителство на втора тръба и разширяване на капацитета, каквито очаквания и индикации има, това означава, че е необходим и инвеститор. Втората тръба за газ на практика ще е разширение на "Турски поток", това ще е алтернатива на "Северен поток" и точно това съоръжение може да се прави от консорциум. Ако се инвестира във втора тръба за газ, след това инфраструктурата, която е към нея, може да бъде допълнително продавана, да се инвестира допълнително и т. н. Идеята е Балкански поток да замести капацитетите на “Северен поток”, отбелязаха още пред “Труд news” специалисти от енергийните среди.

Както е известно, операторът на газопровода “Северен поток”, компания, регистрирана в Швейцария, e 51 процента собственост на “Газпром”, а останалите дялове са разпределени между големи германски, френски и нидерландски компании. “Северен поток” е в сложно финансово състояние и е под специален надзор от швейцарски съд, като само преди дни по информация на западни медии стана известно, че компанията е постигнала споразумение за преструктуриране на дълговете си с кредиторите, което є позволява да избегне незабавен фалит. Припомнен бе и фактът, че Брюксел поддържа твърда позиция срещу възобновяването на проекта, като планира забрана на нови договори за внос на руски газ до края на 2025 г. и прекратяване на съществуващите до 2027 г.

След саботажа през септември 2022 г., при който три от четирите тръби на “Северен поток 1” и “Северен поток 2” бяха повредени, само една от тръбите на “Северен поток 2” остана технически непокътната, но не е в експлоатация. В края на март руският външен министър Сергей Лавров обяви, че Москва и Вашингтон обсъждат въпроса за “Северен поток”.

Транзитът на газ в цяла Европа предстои да бъде решен отново и в следващите месеци трябва да очакваме нови решения, посочиха в тази връзка енергетици пред “Труд news”.

Още преди близо 2 години “Труд news” изнесе подробности по дългосрочното споразумение между “Булгаргаз” и “Боташ”, подписано около новогодишните празници от служебния кабинет “Донев” на президента Румен Радев.

Първа точка от дневния ред на Народното събрание за днес (четвъртък, 15.05, б. р.) е изслушване на енергийния министър Жечо Станков, бившия служебен министър на енергетиката Росен Христов, бившия изпълнителен директор на “Булгаргаз” Деница Златева и бившия служебен министър на енергетиката, и настоящ изпълнителен директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов по въпроси за Споразумението с турската енергийна компания “Боташ”.

Споразумението между българската държавна компания “Булгаргаз” и турската енергийна корпорация беше подписано на 30 декември 2022 г. от служебното правителство на Гълъб Донев, назначено от президента Румен Радев.

Самото Споразумение стана факт само седмици след среща в Турция между Радев и турския президент Реджеб Ердоган, но дори членове на правителството научиха за параметрите по договора при свършен факт.

Енергийни експерти с дългогодишен опит, които “Труд news” потърси за коментар, бяха единодушни, че в “Булгаргаз” ЕАД са били абсолютно наясно от бъдещите плащания по 13-годишния договор с турския енергиен гигант, но “въпросът е кой е накарал ръководството на дружеството да го разпише”.

Договорените условия вече са обект на проверка от временна комисия в 49-ото Народно събрание заради съмнения, че “за 13 години България е задължена да плати за тази авантюра, съчинена от служебния кабинет, над 2 млрд. долара”.

Текстовете в документа предизвикаха сериозни иконочически и политически дебати в България, тъй като договорът предвижда 13-годишно обвързване и куп неизгодни клаузи за България. Към средата на април 2025 г. държавното дружество “Булгаргаз” дължеше на “Боташ” над 1/4 млрд. лева. България плаща фиксирани такси за резервиран капацитет, независимо дали го използва или не. Това води до загуби от милиони левове месечно, при реална употреба под възможния капацитет.

Преди следващата зима: Европа се опитва да ограничи спекулациите на пазара на газ. Хранилищата са двойно по-празни

През отминалата зима газовите хранилища в цяла Европа се изпразниха по-бързо заради минусовите температури.

Към средата на май 2025 г. газовите хранилища в Европейския съюз са запълнени на приблизително 43% от капацитета си, отбелязвайки увеличение от 35% в края на март. Нивото е по-ниско в сравнение със същия период през 2024 г., когато запълняемостта за този период беше 62,7%. Отделните държави вече изразиха съмнения, че хранилищата могат да достигнат 90% запълняемост до края на октомври, каквито насоки имаше от ЕК.

С 425 гласа “за”, 106 “против” и 43 “въздържал се” в края на миналата седмица Европейският парламентът одобри предложението на Комисията за удължаване на схемата на ЕС за съхранение на газ от 2022 г. до 31 декември 2027 г., като мярката е предназначена да гарантира сигурността на доставките на газ преди зимния сезон. Членовете на ЕП внесоха няколко изменения, за да облекчат напрежението на пазара на газ, тъй като спекулациите около съществуващата задължителна цел за 90% запълване на запасите до 1 ноември всяка година доведоха до повишаване на цените за презареждане през лятото.

ЕК постави неизпълними граници на запълняемост на газовите хранилища на страните-членки в началото на тази година, а в момента идеята е изискването на запълване да бъде намалена от 90% на 83%, като тя трябва да бъде постигната в рамките на периода от 1 октомври до 1 декември всяка година. Държавите членки ще могат да се отклоняват с до четири процентни пункта от целта за запълване в случай на неблагоприятни пазарни условия, като прекъсване на доставките или високо търсене. Комисията може да увеличи това отклонение с до четири допълнителни процентни пункта, ако тези пазарни условия продължат.

Цените на природния газ в Европа се задържат над €35/MWh, отбелязвайки ръст спрямо предходната седмица. Припомняме, че от септември месец 2024 година TTF индексът на природния газ на Нидерландската борса бележеше непрекъснат ръст, което доведе до увеличаване на цената на газа в цяла Европа, включително и в България.

Източник "Труд"