Източник: Международна политика и анализи - The foreign insider
Все повече наблюдатели се убеждават, че въоръженото крило на сирийската кюрдска партия Демократичен съюз „Части за народна защита“ (ЧНЗ) е основен инструмент за борба срещу терористите от ИДИЛ. Това особено убедително звучи за териториите, които се намират на изток от река Ефрат. Снабдявани с оръжие чрез ВВС - базата Абу Хаджар в провинция Хасаке и подпомагани от въздушния чадър на американските самолети, те постигнаха най-значимите успехи срещу ИДИЛ.
В същото време САЩ си дават сметка, че ЧНЗ са една милиция. Тя е най-силната, тъй като вече контролира 15% от територията на Сирия. Тя, обаче реализира успехи там, където населението я подкрепя. Ако това не става, по подобие на всички останали полеви играчи – правителството в Дамаск, бунтовниците и ИДИЛ осъществява етническа чистка на недоволните.
Това предизвиква голямата бежанска вълна в рамките на самата Сирия. След превземането на град Тел Рифаат в провинция Халеб кюрдите побързаха да променят имената на някои топоними. Те заявиха, че възстановяват една историческа справедливост, противопоставяйки се на политиката на декюрдизация, реализирана от Османската империя и по-късно от баасисткия режим в Дамаск в Северна Сирия.
Друг видим пример в това отношение е голямата победа преди два дни на ЧНЗ над ИДИЛ в един от неговите бастиони в провинция Хасаке град Шадади. В този град, в чиято близост има нефтено находище, контролиран от 2012 г. от ИДИЛ, живее население, което е едно от най-лоялните на ИДИЛ. Очевидно, че за да остане в Шадади ЧНЗ трябваше да направи етническо прочистване. Последваха арести и масова бежанска вълна. Само два дни по-късно ИДИЛ си върна контрола на града, както и този над няколко околни села.
Всъщност големият въпрос е, че САЩ често финансира въоръжени групи, които се сражават по между си. Такива са част от бунтовническите групировки, чиито помощи се получават чрез турската страна и заедно със саудитска логистика. Така например представител на милицията „Султан Мурад”, въоръжена с противотанкови снаряди от САЩ, заявява пред сайта BuzzFeed, че когато ЧНЗ са навлезли в териториите около град Азаз в Северна Сирия, контролирани от тях, те са се обърнали съм американските посредници, за да спрат нападението.
Същото потвърждава и полковник Ахмед Хамада от Северната армия, която заедно с милициите Сирийски фронт и Армията на муджахидините, въоръжавани по програмата на ЦРУ, се бият срещу кюрдите, получаващи оръжие също от САЩ.
Според бунтовнически източник влиянието на САЩ върху кюрдската милиция намалява, тъй като последната използва съперничеството с Русия. Самите американци признават, че не са в състояние да контролират кюрдите, независимо от обстоятелствата на финансиране, предоставяне на логистика и помощ по въздуха.
В Южна Сирия динамиката на военната картина е почти сходна. Там полевите играчи са други. Интензивните руски бомбардировки на бунтовнически позиции около град Дераа са причината за масова бежанска вълна на юг, към Йордания и на запад, към Израел. Интересното в случая е, че според специалисти Русия се опитва да наложи въздушен чадър върху анклава, създаден от друзите (религиозна общност, б.р.), чийто център е град Суеида. Те смятат, че това е демонстрация пред кюрдите, че Москва е защитник на малцинствата в Сирия и какви са нейните възможности.
Последните събития, както и почти постигнатото споразумение за примирие показват, че основните играчи в Сирия са САЩ и Русия, а всички останали са периферни фактори. На второ място, в момента се е постигнало някакво моментно равновесие, в което всеки значим полеви играч си е очертал някаква зона на влияние. Плетеницата на интересите е толкова сложна, че нейното разплитане е практически невъзможно. Всичко това се случва на фона на почти половин милион сирийци, живеещи под обсада и страдащи от военните действия, етнически чистки, глад и болести.
Източник: http://foreigninsider.com/