Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец октомври 2024 година под заглавие:
И СЛЕД СЕДМИТЕ ИЗБОРИ ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В БЪЛГАРИЯ НЕ НАМИРА РЕШЕНИЕ
ЩЕ ИМА ЛИ РЕДОВНА ВЛАСТ? ГЕРБ Е НА ХОД
ПОБЕДИТЕЛИ И ПОБЕДЕНИ. ПЕЕВСКИ НАДИГРА ДОГАН
КАМПАНИЯТА БЕ НАСОЧЕНА И КОНСУМИРАНА ОТ ТВЪРДИТЕ ЯДРА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - ПРЕД КЛЮЧОВИ ИЗБОРИ.
САРАФОВ – ЕДИНСТВЕН КАНДИДАТ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР
ИГРАТА „СТАНИ БОГАТ“ С ИКОНОМИКАТА
Предлагаме ви резюме от ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
С всеки нов парламентарен избор уравнението за редовна власт се усложнява.
Отиването на осми избори би било крайна, непопулярна и много рискова маневра, но не може да бъде сто процента изключена.
Провал на процедурата за съставяне на редовно правителство и пореден вот биха били катастрофа за настоящата българска политическа класа, като я делегитимират окончателно. Оттук – и катастрофа за цялото общество.
ГЕРБ е на ход. Това е партията, на която бе делегирана най-голямата отговорност за конструирането на следващата изпълнителна власт.
Резултатът задължава Бойко Борисов да направи и немислимото, за да успее да състави редовно правителство с първия мандат.
Преднината му е убедителна, а радикално друга подредба не може да се очаква при нов вот, ако играчите са старите.
Евентуален провал би бил трудно защитим.
Какви са реалностите, които тласкат политическите сили към усилията да съставят кабинет?
- Добива плътност убеждението, че изборите стават по-нечестни.
- В Народното събрание влизат все повече политически сили, с които огромен дял от обществото се запознава едва след като пробивът им стане факт. Това говори, че се използват неформални канали за комуникация, че се движат в сива зона, а това поражда редица подозрения и въпроси.
- В променящия се свят всяка държава с отговорен елит трябва да търси вътрешна стабилизация, а не обратното.
Компромиси от страна на политическите сили при търсенето на формула за кабинет могат да бъдат направени, ако има гаранции/признаци, че ще бъде създадено стабилно правителство. Засега такива гаранции липсват.
Политическият реализъм сочи, че вариантите пред ГЕРБ-СДС са основно в две посоки. Първата е за коалиция с ПП-ДБ (плюс трети партньор при всички трудности на този процес). Но подчертаваме следното: ако условията на ПП-ДБ са неприемливи (равноотдалечен премиер, санитарен кордон и т.н.), то партията ГЕРБ няма да приеме този вариант.
Втората посока е за политически кабинет на ГЕРБ-СДС на малцинството с осигурена парламентарна подкрепа.
Политическият прагматизъм изисква да се избегнат осмите избори, а правителство на малцинството с широка подкрепа (ДПС-Ново начало, БСП, ИТН) е по-вероятно да стане факт, отколкото римейк на „сглобката“.
Въпросът за влиянието на ДПС–Ново начало намери отговор през избори.
Напълно изчистен той се свеждаше до битката между Делян Пеевски и Ахмед Доган (въпреки че двамата никъде не се изправиха директно един срещу друг), а резултатите показаха победа за Пеевски.
Оттук нататък Пеевски ще може с още по-голямо основание и със самочувствие да влезе във владение на марката ДПС.
Политическите сили отчитат повече гласове и всяка от тях би
могла да интерпретира участието си като победа, но това е от гледна точка на математиката.
Политическата логика е друга и от нея може да се изведе ясната тенденция, че антисистемните нагласи набират скорост, като „Възраждане“, ИТН, МЕЧ и „Величие“ общо взимат вече близо 700 000 гласа. Това е дял, чийто мащаб трябва да светне една червена лампа.
Предизборната кампания бе ориентирана към твърдите ядра. Партиите се опитват да решат политическата криза през най-верните си симпатизанти, а това е невъзможно. За да бъде решена кризата, гражданското участие и обществената база трябва да бъдат разширени.
Като общуват предимно с твърдите си ядра, партиите се надцакват взаимно, слагайки на масата провокативни идеи, нереалистични обещания, скандали.
Предложението на ПП-ДБ за равноотдалечен премиер има фрапантната слабост, че първият ход ще изиграят ГЕРБ-СДС.
От гледна точка на електоралното влияние ПП-ДБ не са тези, които ще диктуват условията.
Може да се допусне, че те използват друг факт: ГЕРБ са под натиск, тъй като при няколко провалени опита като първи носители на мандата нямат право на грешка.
Нещо повече: при осми вот политическата криза може да стане вътрешно-партийна за ГЕРБ и в партията да се отключат процеси, сходни на тези в БСП и ДПС.
Кампанията на ПП-ДБ бе на първо място анти-Пеевски, тъй като неофициалната коалиция с ГЕРБ-СДС и ротационното правителството отнеха аргументите им анти-Борисов. Но те взаимодействаха и с Пеевски, а най-видимият резултат от тази колаборация са промените в Конституцията, част от тях обаче отменени от Конституционния съд.
ПП-ДБ са в много неудобна позиция – ако искат да запазят електората си, трябва да атакуват яростно тези, с които направиха „сглобката“ и с които пиха „мазно кафе“.
„Продължаваме промяната“ се радикализира, различията с ДБ стават все по-видими.
Убеждението, че „добро ДПС няма“ сложи най-релефния отпечатък върху войната между Доган и Пеевски, между АПС и ДПС–Ново начало.
Фронт анти-Пеевски не бе изграден. Водеща фигура на такъв фронт би бил Ахмед Доган, а той е припознаван като създателя на „феномена“, както сам определи Пеевски във времето на топлите им отношения.
Доган не консолидира и не поведе лично хората си. Появите му бяха спорадични.
С края на изборите войната между двете фракции на ДПС няма да приключи. Точно обратното – би могла да се изостри, тъй като битката за марката не е приключила. Прогнозата ни е, че шансовете за успех се накланят към Новото начало, докато Доган и хората му вече участваха в избори с друга коалиция. Според устава на ДПС това ги изключва от партията.
В Делян Пеевски вече не се отразява светлината/авторитета на Ахмед Доган. Пеевски има собствена тежест и води формация, чийто електорат надгради. Тя има потенциал да расте, особено ако стане част от изпълнителната власт в България.
Изборите бяха тест за лявото обединение. Импулс за прилив в електоралната подкрепа може да дойде не само от обединението вляво, но и от видимото подмладяване на БСП. Това е процес, който трябва да се задълбочи.
Конкуренцията в сегмента на новия популизъм ускорява темпото на партиите, засилва кресливия тон, с който общуват.
Развитието на партиите от този сегмент в последните години обаче показва нещо, на пръв поглед парадоксално: громейки статуквото, те го обслужват.
В шумната и фрагментирана политическа среда налагането на алтернатива на корупционното статукво е много трудно.
Зад популистките проекти стои логистична и финансова подкрепа, която обслужва едно реваншистки настроено задкулисие от олигархичен тип.
„Възраждане“ дава ударни обещания - да излезем от НАТО, да не приемаме еврото, да запазим българската енергетика, да влезем в БРИКС. Идеи, които вкарват страната в режим на мощни геополитически трусове.
Антисистемният протестен сегмент в България е с голям мащаб, като единствено неговото разделение между поне четири политически сили, възпрепятства разгръщането на неговия потенциал.
Заседанието на КСНС при президента показа, че въпреки ескалацията от рискове, въпреки предизвикателствата от глобален мащаб, кризисните процеси в полета на националната ни сигурност са станали повече и по-опасни.
Очевидно, политическият елит на България няма воля да намери изход от политическата криза, да стабилизира държавата и да консолидира обществото във време на изпитания, които сполетяват човечеството 1-2 пъти в рамките на столетие.
Разкъсван по геополитическия вектор и обладан от различни по своя произход и характер реваншизми, елитът ни поставя в екзистенциален риск българското общество.
Румен Радев предизвика криза през 2020-а, която не успя да реши. Във вече над тригодишния период на вътрешни турбуленции и партийни съперничества на дребно системните партии загубиха влияние за сметка на възхода на популистки формации. На този фон се създадоха очаквания, че президентът ще създаде алтернатива под формата на политическа партия, която ще направи мощен пробив на парламентарни избори.
Дотук Радев не изгради алтернатива. За част от симпатизантите му това е причина за отчуждение и разочарование.
Въпреки отлива на доверие обаче, един президентски проект, създаден и лидиран от самия Радев все още има шансове да изиграе ролята на политическо чудо. Профилът на избирателите му обаче вече би бил друг и това е ключовият момент.
Преди четири години Радев фокусираше подкрепа от различни слоеве и с различни убеждения – от либерални, проатлантически и проевропейски до патриотични и леви. Днес зад него са най-вече носталгици, представители на патриотичния и националистическия сегмент, недоволните от всичко, русофилите, пацифисти, но и радетелите за ред през силна ръка. Тази промяна в електоралната специфика отразява промените в поведението на самия Радев.
Сблъсъкът между Пеевски и Радев, който се разгърна в последните месеци, ще продължи през избора за нов главен прокурор и председател на ВАС.
Процедурата за нов държавен обвинител №1 започна, картите са раздадени.
Битката около фигурата на главния прокурор се върна като значение на изходна позиция, след като през юли Конституционният съд отмени всички промени в основния закон, направени в края на 2023-а. Залозите отново са високи, лагерите – ясно оформени.
Може да се очаква, че като последно препятствие пред редовен мандат на Сарафов президентът Радев няма да подпише указа, ако той бъде избран от ВСС. Това обаче ще означава още по-мащабна криза в държавата, чието развитие поставяме в пряка зависимост от две бъдещи събития – дали и какво правителство ще има България след вота; какво решение ще вземе КС за служебната власт на Радев, ако бъде отново сезиран при променен с президентски номинации състав.
На срещата на върха на ЕС на 17 и 18 октомври в Брюксел беше решено „спешно“ да се преразгледа действащото законодателство, за да могат по-бързо да се депортират отхвърлените, които търсят убежище.
„Приобщаващата“ култура на посрещане изглежда отдавна е изчезнала, Европа проявява твърдост и промяната в миграционната политика вече не е просто искане на радикалната десница, а се превърна в лозунг на политици в редица страни, които се смятат за центристи и са на позиции за вземане на решения. Възможно е 2024 г. да бъде годината, която бъдещите европейци ще свързват с обрат в миграционната политика и затварянето на Европа.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Симеон Николов (геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II.СЕДМИТЕ ИЗБОРИ – ОЧАКВАНИЯ, РЕЗУЛТАТИ, ПЕРСПЕКТИВИ
ЩЕ ИМА ЛИ РЕДОВНА ВЛАСТ? ГЕРБ Е НА ХОД
ПОБЕДИТЕЛИ И ПОБЕДЕНИ. ПЕЕВСКИ НАДИГРА ДОГАН
РЕАКЦИИТЕ – КРИЗАТА СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА. ЩЕ СЕ ПРОМЕНЯТ ЛИ ИЗБОРНИТЕ ЗАКОНИ?
КАМПАНИЯТА БЕ НАСОЧЕНА И КОНСУМИРАНА ОТ ТВЪРДИТЕ ЯДРА
ПРОГНОЗИТЕ ПРЕДИ ВОТА. ДЪЛБОКА КРИЗА И ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА ПРЕД КОЛАПС
III.ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ВЪТРЕШНА ДИНАМИКА
ПРЕЗИДЕНТЪТ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА
СЪДЕБНАТА ВЛАСТ - ПРЕД КЛЮЧОВИ ИЗБОРИ. САРАФОВ – ЕДИНСТВЕН КАНДИДАТ ЗА ГЛАВЕН ПРОКУРОР
СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО – МЕЖДУ ИЗБОРИТЕ И БЮДЖЕТА
IV.ИКОНОМИКА
ИГРАТА „СТАНИ БОГАТ“ С ИКОНОМИКАТА
НИСКАТА ИНФЛАЦИЯ – ШАНС ЗА ОТКАЗ ОТ КОМПЕНСАЦИОННИ МЕРКИ
НАПРЕЖЕНИЕТО В ИКОНОМИКАТА РАСТЕ
V. ГЕОПОЛИТИКА
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА БЪДЕЩАТА ЯДРЕНА МНОГОПОЛЯРНОСТ
КИТАЙ С ПО-ДОБРА ПОЗИЦИЯ ПРИ ХАРИС ИЛИ ТРЪМП КАТО ПРЕЗИДЕНТ?
НЕ СТИГАЙ ДО КРАЙНОСТ, КОГАТО СТОИШ НА КРАЯ НА ПРОПАСТТА
ШАХМАТНА ДЪСКА ПЪЛНА С НЕИЗВЕСТНИ
ИЗРАЕЛ И ИРАН: СИГНАЛИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СОЧАТ КЪМ БУРЯ
ИЗРАЕЛ СРЕЩУ БЕЗСИЛНАТА ООН
КОЙ НАДНИЧА ЗАД „ПЛАНА ЗА ПОБЕДА“ НА ЗЕЛЕНСКИ
ЕС В ЛАБИРИНТА НА МИГРАЦИЯТА
БРИКС: НАРАСТВА ПРОПАСТТА МЕЖДУ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ СВЕТОВЕН РЕД НА ЗАПАД И ГЛОБАЛНИЯ ЮГ
СТЪПКА КЪМ МНОГОПОЛЮСЕН СВЯТ НА РАЗОЧАРОВАНИТЕ ОТ САЩ И ЕС
VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ФРАГМЕНТИРАНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЛЯВОТО ПОЛИТИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО В ГЪРЦИЯ
АЛБАНИЯ – ВЛИЯНИЕТО НА ТУРЦИЯ ПРОДЪЛЖАВА ДА РАСТЕ
Пълният 76-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати. За контакти и абонамент - 0878 852 713