19012 | 1 ноем. 2019 | 16:28

Балотажите и голямото „но“ са отчетливата характеристика на Местни избори 2019. Вотът затвърди водещото място на ГЕРБ, но е налице ерозия в доверието към партията. Политическата стабилност изглежда запазена, но около властта все повече се формират подводн

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, Европа и света през месец октомври 2019 година под заглавие:

МАСОВИ БАЛОТАЖИ И НЕРЕШЕНА БИТКА ЗА СОФИЯ НА МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019

- КУПЕНИ ГЛАСОВЕ И НЕВАЛИДНИ БЮЛЕТИНИ ИЗКРИВЯВАТ КАРТИНАТА НА ВОТА
- ГЕРБ ОСТАВА ВОДЕЩА СИЛА, НО С ЕРОЗИЯ В ДОВЕРИЕТО
- БСП СЕ ВРЪЩА В МЕСТНАТА ВЛАСТ, НО БЕЗ ЗНАКОВ ПРОБИВ
- ДПС НАПРАВИ ПЛЪТНА И КОНЦЕНТРИРАНА КАМПАНИЯ
- УДАР СРЕЩУ ФОН ДЕР ЛАЙЕН И РАЗБЪРКВАНЕ НА БАЛАНСИТЕ В ЕВРОПАРЛАМЕНТА

Предлагаме ви резюме от основните изводи и прогнози.

I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Балотажите и голямото „но“ са отчетливата характеристика на Местни избори 2019.
Вотът затвърди водещото място на ГЕРБ, но е налице ерозия в доверието към партията. Политическата стабилност на централно ниво изглежда запазена, но около властта все повече се формират подводни течения.
Регионалните избори не дават основание за предсрочни парламентарни и са шанс партията на Борисов да изкара мандата си докрай. Но в същото време мандатът става зависим от динамика от друг порядък, различен от изборния процес

Симптоматично е, че в топ 3 на българските общини – София, Пловдив, Варна, изборът не бе решен на първи тур.

След разгрома на Местни избори 2015 БСП увеличи присъствието си на регионалната карта, но липсва знаков пробив (поне на първи тур), който да й даде самочувствие да поиска промяна в национален мащаб.
Със засиленото си присъствие в общинските съвети БСП се връща в местната власт като коректив на ГЕРБ.

Вътрешната опозиция на Нинова е лишена от аргументи, но ще използва резултатите, за да заяви присъствие и да атакува отново лидера.

Кампанията за Местни избори 2019 се превърна в криптокампания.
Класическият тип кампания губи значение и не намира електорално изражение. Две напълно различни кампании – за евроизборите (остра, агресивна) и за местните (позитивна, енергична) доведоха до идентични резултати. Очевидно, на криптониво действат други способи и инструменти за въздействие.

БСП направи кампания, но не показа висока резултатност.

ГЕРБ не направи кампания, но отчете видими резултати.

България се оказва световен феномен – непрекъснати мини кризи в управлението, серийни протести и нестихващи скандали също не намират електорален израз. Това е симптом за гигантски проблем, чиято евентуална ескалация започва да зависи от случайни фактори.

Бизнес елитите навлизат дълбоко в политическия процес, изкривяват го, като на този вот отчитаме дори публични заявки за подкрепа на определени кандидати от търговски фирми и корпоративни структури.

Вложените в изборния процес пари се връщат под формата на некачествени ремонти, корупция и зависимости в работата на българските общини.

Доверието в изборния процес продължава да девалвира.

Изнесените данни за купен вот в ромските махали – София и основни областни центрове, очертават ескалиращ проблем. Делът му в общия брой гласове расте.

Финансовият ресурс е концентриран предимно в партия ГЕРБ, докато останалите политически сили бяха почти напълно лишени от държавна субсидия. Данните от протоколите също показват нереално високи резултати за кандидатите на ГЕРБ в сравнение с техните опоненти. Предимството на Фандъкова в т. нар. „ромски секции“ е смазващо.

Кампанията „Купуването и продаването на гласове е престъпление“ започна преди години, но не дава ефект и се превърна в чист формализъм. Цената за един глас расте и вече гони 300 лева.

В търговията се вкарват и пари с неясен произход, което прави пасивността на МВР за пресичане на явлението особено притеснителна.

Изтъргуваните ромски гласове са само върхът на айсберга. Контролираният и зависим вот – и по линия на администрацията, и на частния бизнес – поставя в риск демокрацията в страната. Като прибавим огромният брой невалидни бюлетини (близо 600 000) и така наречените „мъртви души“ в избирателните списъци картината на реалния вот изглежда сериозно изкривена и все по-проблематична за нормалното функциониране на политическите и обществените отношения.

Сегашната партийна система изглежда лимитирана. Ниската избирателна активност на местен вот е индикатор за апатия, достигаща критични нива. Победителите на практика разполагат с легитимност, делегирана от стесняващо се малцинство. Огромната част от обществото остава отвратено и отчуждено от политическия процес у нас.

Феноменът „Борис Бонев“ в София показа, че избирателите искат нещо ново. То е знак, че на хоризонта се задава смяна на поколението в българската политика.

Йорданка Фандъкова бе в комфортната ситуация на разединена опозиция, която губи енергия във взаимни нападки. За нея, за Борисов и за ГЕРБ се очертава най-тежката битка, откакто съществува партията. Залозите за балотажа надвишават тези от последните президентски избори.

Манолова продължи рисковата игра на явен флирт с дясното и центъра, пренебрегвайки лявото, откъдето е нейният политически генезис. При това – без да получи реципрочни жестове, което я поставя в дискомфортна ситуация. Тя стартира с голям рейтингов потенциал, но постепенно загуби ореола си на очакван победител.

Битката в София не е решена. За балотажа Манолова търси пълна консолидация на вот за промяната в София. Тя заговори за избор между „демокрация“ и „диктатура“, но вече е в цайтнот.

Електоратът на арх. Борислав Игнатов и на Борис Бонев е ключът за столицата. Рискът за т. нар. „градска десница“ е идентификационна криза, независимо от решението коя от двете кандидатки евентуално ще подкрепят.

Нито едно предимство на първия тур не е гаранция за победа на втория и това трябва да мобилизира щабовете. Успех ще имат тези кандидати, които разкажат бъдещето на съответния град като град на свободни и съграждащи хора.

В изборния месец цялата енергия на изпълнителната власт бе насочена към позитивни сюжети и бързо затваряне на мини кризи.
Основното усилие на Борисов е концентрирано в реализацията на „Турски поток“ през България, за да се покаже голям проект.

Изключителен дискомфорт у Борисов предизвикват скандали, които се развиват за броени часове и са рискови за кабинета. Такъв бе случаят с БНР през септември, през октомври – с БФС. Борисов е най-футболният премиер в историята на България, неговата страст около тази игра е част от образа и личността му. Кризата във футбола опира до него персонално. Опитът му да се дистанцира реално изглежда като дистанциране от самия него.

Основният въпрос след местните избори – дали ще има корекция в управленската формула, няма да дойде от пробив на опозицията, а може да бъде генериран от вътрешнокоалиционни усложнения. Но и това вече е малко вероятно.

Отчитаме сериозни имиджови щети за България и през този месец. Английската медийна машина смачка образа на страната в отразяването на т. нар. „расистки скандал“, избухнал по време на футболния мач България-Англия. ЧЕЗ-Чехия нарече средата тук „непредсказуема“ след изненадващото решение на КЗК да стопира продажбата на активите на компанията за втори път.

При масов бежански натиск България няма капацитет да се справи сама. Борисов търси съюзници, когато е притискан от вътрешни и външни кризи.

Вътрешно-политическото състояние на България ни налага да се съобразяваме с европейския контекст и НАТО, за да можем да реализираме някаква политика. Заради слабите икономически показатели и демографската ситуация нямаме капацитет да играем самостоятелна роля в регионалните отношения в степен, при която сме фактор.

Съперничеството между Германия и Франция се изостри – Макрон спря Манфред Вебер за поста председател на ЕК, Вебер спря кандидата на Макрон за ЕК, Франция отвърна с вето на европреговорите със Северна Македония и Албания. В това разбъркване Борисов прави опит да върне важни български интереси в дневния ред, каквито са тези на българските превозвачи, засегнати от плана „Макрон“.

Динамиката в отношенията на президента с изпълнителната власт отново се промени. Временното примирие в отношенията между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2 бе нарушено първо около скандала с БФС. С изказването на Радев „Каквото е управлението на държавата, такова е и на футбола“ се върна добре познатото на обществото положение, при което държавният глава е коректив на изпълнителната власт и на случващото се в страната. Последвалият казус с избора на главния прокурор го задълбочи до нови критични нива.

Бурята около избора на нов главен прокурор ще продължи. Предпоставка за това е безпрецедентният натиск от всички посоки върху президента и разгорялата се политическа престрелка между Борисов и Радев.

Докладът на Еврокомисията „Юнкер“, който препоръча отпадане на мониторинга за България, като цяло създаде позитивен контекст на този избор.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че прехвърлянето на окончателното решение на ниво Европейски съвет и Европарламент може да доведе до ревизия на доклада.

Новото отлагане на разширяването на ЕС задълбочава разломите между „стара“ и „нова“ Европа, между източните и част от западните членки на съюза.
В дългосрочен план може да се окаже, че разширяването на ЕС е поставено в „изкуствена кома“.

Президентът Радев прави опит за разширяване на присъствието на институцията, връща се към образа на „президент на народа“. Голямото предизвикателство пред него е как критичните позиции на държавния глава да се трансформират в енергия за промяна.

През октомври Евростат публикува последни данни за дела на населението в риск за бедност или социално изключване, където България води класацията с 32,8%, следвана от Румъния и Гърция.
Комбинирането на влошаването на външната среда и натрупването на вътрешни дисбаланси прави неблагоприятния сценарий за развитие на българската икономика най-вероятен.

Изпълнителната власт се опитва да затваря избухналите скандали в критични сектори, но инструментът, който премиерът имаше за това досега – финансовият, изглежда изчерпан.

Проектобюджетът за 2020 може да се определи като инерционен.

Здравеопазването е в перманентна криза. Перспективите се влошават, а проблемите ескалираха до прогнози за предстоящ пълен крах на системата.

Емиграцията и демографските показатели вече поразяват жизнените функции на държавата и обществото.

С военната акция в Северен Ирак Ердоган успя да си върне част от загубеното след последните избори вътрешнополитическо доверие и да тушира все по-нарастващите антисирийски настроения в страната.

САЩ ще оставят определен брой свои военнослужащи, за да „запазят нефтените находища“ и други икономически активи в Сирия. При необходимост този плацдарм може да бъде използван  за ново, бързо нарастване на американското присъствие в Сирия.

ИСА прогнозира, че дори ако временното примирие в американско-китайската търговска война в крайна сметка доведе до договорно споразумение през следващите месеци, напрежението между двете страни ще продължи да бъде основна характеристика на американско-китайските отношения.

ИСА прогнозира, че докато „Brexit“ продължи да се възприема не като британски, а като английски проект, усещането за безсилие в автономните региони на Великобритания (Северна Ирландия, Шотландия и Уелс) няма да изчезне.

Анализът е изготвен от авторски колектив:

Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Проф.д-р Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитическа динамика)

Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
Даниел Томов (Румъния)
Борислав Ангелов (Северна Македония)

Съдържание
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. МЕСТНИ ИЗБОРИ И ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ - ОЧАКВАНИЯ, РЕЗУЛТАТИ, ОЦЕНКИ

-  ПОЛИТИЧЕСКОТО СЪСТЕЗАНИЕ В СОФИЯ
-  ГЕРБ – АТОМИЗИРАНА И ПОЛИЦЕНТРИЧНА КАМПАНИЯ
БСП СЕ ОБЕДИНИ ОКОЛО ЛИДЕРА СИ И СЕ ЗАВРЪЩА НА РЕГИОНАЛНАТА КАРТА
-  ДПС С ПЛЪТНА И КОНЦЕНТРИРАНА КОМПАНИЯ, ЗАТВЪРДИ ПОЗИЦИИТЕ СИ
-  ПАТРИОТИЧНИЯТ СЕГМЕНТ
-  ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
- „НЯМА ТАКАВА ДЪРЖАВА“ - СРЕЩУ ВСИЧКИ И ВСИЧКО

III. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ

- ПРЕМИЕРЪТ ОВЛАДЯВА ЦЕНТРОБЕЖНИ СИЛИ ВЪТРЕ И ВЪН ОТ СТРАНАТА
- ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО СЕ ВЛОШАВАТ
- СЛУЧАЯТ СЛИВЕН ПРОВОКИРА РАЗНОБОЙ В КАБИНЕТА
- АГИТКИТЕ И ПРОБЛЕМЪТ С НЕОНАЦИЗМА
- ПРЕЗИДЕНТЪТ ВНАСЯ НОВИ ЕЛЕМЕНТИ В ОБРАЗА СИ И В ИНСТИТУЦИЯТА
- ИЗБОРЪТ НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР - ПОД ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ

IV. БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА МЕЖДУ ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ НОВИНИ

V. БЪЛГАРИЯ И СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НА ФОНА НА ОТЛОЖЕНИЯ СТАРТ ЗА ЕВРОПРЕГОВОРИТЕ НА СКОПИЕ

VI. УДАР СРЕЩУ ФОН ДЕР ЛАЙЕН, РАЗБЪРКВАНЕ НА БАЛАНСА В ЕВРОПАРЛАМЕНТА

VII. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

- ТУРСКАТА ВОЕННА ОПЕРАЦИЯ В СИРИЯ
- ТЪРГОВСКАТА ВОЙНА МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ
- БЕЗ EXIT ПО БРEXIT

VIII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

- ПРАВИТЕЛСТВЕНА КРИЗА В РУМЪНИЯ
- ГЪРЦИЯ ПОДПИСА СЪС САЩ ДОГОВОР ЗА РАЗПОЛАГАНЕТО НА ВОЕННИ БАЗИ
- ЗАСИЛЕН ИНТЕРЕС КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ НАХОДИЩА КРАЙ КИПЪР
- ОПОЗИЦИЯТА СПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ В КОСОВО
- АЛБАНИЯ СЕ ИЗПРАВЯ ПРЕД ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ТРУДНОСТИ
- СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ ПОЕ КЪМ ИЗВЪНРЕДЕН ВОТ

Пълният 63-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.

За контакти и абонамент - 0878 852 713