69442 | 30 апр. 2018 | 16:53
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец април 2018 госдина
България пред изпитание за европредседателството
- ПРЕЗИДЕНТЪТ С ЯСНА ЗАЯВКА ЗА АЛТЕРНАТИВА
- СЛУЧАЯТ „ИВАНЧЕВА” КОМПРОМЕТИРА
БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА
- ГЕРБ - ПРЕВЗЕТА ОТ РАДИКАЛНОТО КРИЛО
- БСП СЛЕДВА ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЩЕСТВОТО,
НО НЕ ГО ЛИДИРА
- ПРЕГРУПИРАНЕ НА РЕФОРМАТОРСКИТЕ ОСТАТЪЦИ
- УДАРИТЕ В СИРИЯ - МИНИКРИЗА, ПАНИКА И ПИАР
Предлагаме ви резюме от
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
Политическият климат в страната е все по-нестабилен и нездравословен.
Войната между президента Радев и ГЕРБ се разгоря с нова сила и достигна върхове на сблъсък и конфронтация.
Атаката към Радев е постоянна и може да пламне от най-малката дори изпусната реплика. Президентът не остава длъжен и включва на пълни обороти най-мощния арсенал, с който разполага като държавен глава – думите. Неочаквана подкрепа за тезите му дойде от Доклада на Държавния департамент за България, където изобилстват тежки критики и оценки за управлението – корупция на всички нива, липса на независима съдебна система, насилие.
ГЕРБ не могат да спечелят от войната с президента поради спецификата на властовите им и институционални отговорности и възможности. Дотук няма никакви данни, че атаките ерозират доверието към държавния глава. Точно обратното – мобилизират привържениците на Радев и изострят обществения негативизъм към управляващите.
Президентът дава ясна заявка, че няма да създаде президентска партия, но ще подкрепи нов политически проект. За това обаче се изисква време. Партия, която да спечели парламентарните избори, не се прави ad hoc.
ГЕРБ пък ще търсят ситуация, която да изправи Радев пред импийчмънт.
На държавата е нужно силно лидерство, което да наложи различна визия за управлението на страната.
Премиерът остава изключително активен на международен терен. Балканите остават негов приоритет. Борисов обходи всички държави в региона с едно послание: „Забравете егоизма! Егоизмът на една държава може да предизвика катаклизми във всички страни на Балканите.“ Това е лайтмотивът на цялата кампания, която българският министър-председател води от близо година и която се превърна в лайтмотивът на външната му политика. Докладът с препоръките по разширяването на ЕС ще бъда на масата на преговори по време на Софийската среща за Западните Балкани на 17 май. Постигането на начална дата за преговори поне на Р Македония е една от големите амбиции на българското правителство по време на европредседателството. Ако това се случи в София, ще е поредният исторически момент в отношенията ни с Македония.
Посещението на председателя на ПГ на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров в Крим и изявлението му, че полуостровът е руска територия, ще има тежки последствия за кабинета. ГЕРБ като че ли не обръщат внимание на този проблем, но той ще се стовари точно там, където те винаги са били много силни – евроатлантическата им ориентация. За първи път подобно посещение и позиция в разрез с официалната позиция на българската държава се прави не от някоя треторазрядна партийна делегация, а от лидер на парламентарна група на управляващата коалиция. Кримският казус става кливидж в управляващата коалиция. Декларацията на председателя на най-голямата група (ГЕРБ), че се разграничават от визитата и че Сидеров не е изразител на външната политиката на правителството, освен че звучи алогично, не решава проблема в очите на евроатлантическите партньори.
В последните дни на месеца се засили натискът от страна на ДПС за изключване на „Атака“ от управляващата коалиция, което, ако се случи, би означавало загуба на парламентарното мнозинство. На този етап правителство на малцинството е напълно неприемливо за ГЕРБ.
От самото си създаване в партия ГЕРБ бяха свикнали на постоянната изборна победа и нищо друго. Този синдром не може да бъде преодолян с избора на Радев.
Управляващата партия проявява агресивност, което няма да ѝ донесе позитиви. Радикалното крило взима връх в ГЕРБ. Има всички индикации, че се върви към капсулация, изолация и радикализация на формацията. Политиките тип „вендета“ започват да плашат електората и да отдръпват умерената част от избирателите, които формираха голямото „меко“ ядро на партията от самото ѝ създаване. В отделен проблем се превръща изработването и лансиране на тезите на партията, които често страдат от липсата на доказуемост и логичност. Не може президентът да е антиевропейски, а доказаният евроазиец Сидеров да е част от "единственото" евроатлантическо ядро в държавата.
В четвъртия месец от началото на годината БСП затвърди извода, че „нещо не ѝ достига“ в изграждането ѝ като алтернатива на ГЕРБ. Казусът ЧЕЗ загуби от енергията си и не се трансформира в проценти за левицата. Същото се случи и с Истанбулската конвенция. Острата ѝ опозиционност се превърна в политическа константа. От друга страна – БСП сама вдигна пред себе си летвата на обществените очаквания към нея, но не успява да я прескочи. Липсва й завършващата атака. Ако БСП не извади екип, хора за властта, трудно ще бъде припозната като алтернатива на модела, който отрича.
Дистанцията, която пази ДПС по ключови събития, все по-често се интерпретира като липса на позиция. ДПС е партия с дълга история и опит и не може да си позволи да води дълго време безлична политика на вътрешен терен. Несъгласието на ДПС с присъствието на Обединените патриоти във властта е постоянна политическа линия, но от нея вече трябва да има реални последици. ДПС остава система проевропейска партия, която засилва защитата на българския интерес в рамките на Евросъюза.
СДС стигнаха до момента на финалния позор, когато 50-тина човека от някога могъщата формация се събраха в една квартална зала и се сбиха пред камерите и под зоркия поглед на извикани да ги пазят нелицеприятни мутри от охранителна фирма. Така минава световната слава.
През изминалия месец се наблюдава концентрация на негативни новини, скандални случаи, надминали въображението казуси на безредие, беззаконие и хаос. Може да се говори за наченки на институционален разпад. Особено тежко е положението в сектор „Сигурност“. Създава се усещането, че границата между блюстителите на закона и престъпниците се размива.
Арестът на районния кмет на „Младост“ Десислава Иванчева в София бе белязан с необоснована показност. Тя може да се определи като лоша като подготовка и изпълнение ПР акция по всички възможни показатели. Обществото не бе убедено от самото начало да подкрепи акцията. Нещо повече - средата се пропи със съмнения, спекулации, интерпретации около случилото се. Спецификата на борбата с корупцията в България може да означава само осъдителни присъди срещу действащи управляващи, а не срещу свързани с опозицията лица или представители на ниски управленски нива. И тук, и извън страната това се разглежда като политическа саморазправа и всяване на страх.
Сериите от протести не спират, а само се увеличават, като черпят сили и взимат пример един от друг. Логиката е проста: щом на едни дават пари, защо да не дават на други (лекари, здравни инспектори, музиканти, миньори, метеоролози, граждански сдружения). Разбира се, протестите следват и траекторията на нерешени с години или нововъзникнали проблеми.
В обществото тлее напрежение, тлее гняв, който търси своя повод, и субект, за да се плисне по улиците. Ситуацията не е за подценяване.
Все по-често се чува, че страната се върна в 90-те години. Наративът „България загива“ стана много силен, придоби по-висока звучност. За това допринасят два основни фактора – демография и престъпност. Демографският проблем на страната е изключително тежък и вече се превръща в проблем на националната сигурност.
За съжаление, управленският елит на страната няма капацитета да реши тези проблеми или поне да предложи визия за тяхното решаване в краткосрочен времеви хоризонт. България няма адекватна на ситуацията и времето отговорна политическа класа, която да отговори на потребностите на обществото.
Българската нация се люшка, водена или от котерийни интереси на малки управляващи групи, или брулена от мощни геостратегически протоберанси. Обществото се движи без ясна цел и посока за своето развитие. Евроатлантическата ни обвързаност е предпоставка, но се оказа, че не е достатъчен фактор за въздигане на онези национални сили, които да осигурят развитието и просперитета на страна до нивото на европейските държави, наши съюзници. Нацията ни продължава да губи импулси, да губи стимули за своя възход.
В момента по-опасно от пропагандния обстрел на Сирия е денонсирането на американска страна на подписаното от Обама споразумение за спиране на Иранската ядрена програма срещу облекчаване на санкциите. Това вече може да запали по-голям конфликт. Макрон се опитва да изпълва американския вакуум в Близкия Изток и да играе по-сериозно роля в глобалната политика.
На първо четене изглежда, че Русия загуби политически позиции и близък съюзник в лицето на сваления министър-председател на Армения, което след Балканите усилва позициите на Запада и в Кавказ. От друга страна, руското влияние е много силно и не е изключено просто да става въпрос за баланс между различни вътрешни групи с цел успокояване на ситуацията от възможни усложнения.
Ердоган организира мълниеносни предсрочни избори, с което изпревари събитията и нанесе удар, засега тактически, на неорганизираната и неподготвена опозиция. Играта на котка и мишка по въпроса за членството на Турция в ЕС продължава без съществен напредък и като фон на „пазарлъка“ за допълнителни пари за издръжка на сирийските бежанци на турска територия. През май-юни може да се очаква сериозно покачване на напрежението между Евросъюза и Анкара заради предизборната кампания в Европа, която е необходимият сблъсък на Ердоган за осигуряване на допълнителни гласове и доказване на тезата му за европейската ислямофобия. Не са изключени провокации и сблъсъци в Австрия, Германия, Холандия и Франция. България не е изключение.
Съдържание:
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 4
II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА 8
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА ЕС ПРЕД ИЗПИТАНИЕ
ПРЕЗИДЕНТЪТ С ЯСНА ЗАЯВКА ЗА АЛТЕРНАТИВА
ПАРЛАМЕНТЪТ – ДЕН ЗА ДЕН И ОТ СКАНДАЛ КЪМ СКАНДАЛ
СЕКТОР „СИГУРНОСТ“ ПОЧТИ КОЛАБИРА
СЛУЧАЯТ „ИВАНЧЕВА“ СТАНА ПОЛИТИЧЕСКИ И КОМПРОМЕТИРА БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА
ПРОТЕСТЪТ НА МАЙКИТЕ
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЕВРОПЕЙЦИТЕ – РАЗЛИКАТА НЕ Е САМО В ДОХОДИТЕ
III. ПАРТИЙНА ДИНАМИКА 24
ГЕРБ - ПРЕВЗЕТА ОТ РАДИКАЛНОТО КРИЛО
БСП – КАКВО НЕ ДОСТИГА В ИЗГРАЖДАНЕТО є КАТО АЛТЕРНАТИВА
ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ В КОАЛИЦИОННА ДИЛЕМА ЗА СЛЕДВАЩИТЕ ИЗБОРИ
ДПС НОСИ НАЦИОНАЛЕН КАПИТАЛ, КОЙТО ТРЯБВА ПО-АКТИВНО ДА ИЗПОЛЗВА
ПРЕГРУПИРАНИЯТА НА РЕФОРМАТОРСКИТЕ ОСТАТЪЦИ
IV. БЪЛГАРИЯ И ЕВРОЗОНАТА – ВЛИЗАНЕТО В ERM-2 Е СПЕШНА ЗАДАЧА 32
V. МЕЖДУНАРОДНА ДИНАМИКА 34
СИРИЙСКАТА МИНИКРИЗА И ПОСЛЕДВАЩИТЕ РАЗВИТИЯ
РУСИЯ В ТЕЖЪК ПЕРИОД НА МЕЖДУНАРОДНАТА СЦЕНА
ГЪРЦИЯ СЕ СТАБИЛИЗИРА И ВЕЧЕ ИЗЛИЗА ОТ КРИЗАТА
РУМЪНИЯ РАЗРАБОТВА ВИЗИЯ „РУМЪНИЯ 2040“
Анализът е изготвен от Авторски колектив в състав:
Д-р Калоян Методиев
политолог
Валерия Велева
Изпълнителен директор на
Институт за стратегии и анализи
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Даниел Томов (Румъния)
Борислав Ангелов (Русия)
д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)
Пълният му 44-страничен вариант е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713
Мобилна версия
RSS канали
