Анализът на ИСА за март 2021

Премиерът и министрите работят на принципа „две в едно“

Анализът на ИСА за март: България решава - остава ли Борисов на власт

14389 | 2 апр. 2021 | 13:19

Изборите на 4 април няма да бъдат край, а старт на силна политическа динамика, за някои това може да се окаже начало дори на конституционна криза.


Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец март 2021 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ РЕШАВА - ОСТАВА ЛИ БОРИСОВ НА ВЛАСТ

КОВИДКРИЗАТА - ПРОВАЛ НА ВАКСИНАЦИЯТА ЗА БРЮКСЕЛ И СОФИЯ


ШПИОНСКИЯТ СКАНДАЛ - НИСКО ОПЕРАТИВНО НИВО, НО МАЩАБЕН ОТЗВУК

 

ПАРЛАМЕНТЪТ ПРИКЛЮЧИ С ПЪЛЕН МАНДАТ, ОСТАВЯЙКИ КАТАСТРОФАЛНО НАСЛЕДСТВО

 

ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ НЕ ВДИГНА НОВА ПРОТЕСТНА ВЪЛНА

 

ИКОНОМИКАТА СЕ РАЗВИВА В УСЛОВИЯТА НА ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА НЕСИГУРНОСТ

 

ПРОТИВОРЕЧИЯТА МЕЖДУ САЩ И КИТАЙ СЕ ИЗОСТРИХА, РУСИЯ СЕ ОБРЪЩА НА ИЗТОК

Предлагаме ви

РЕЗЮМЕ ОТ ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ ПРОГНОЗИ 

И развитието на епидемията от Ковид-19, и подготовката на парламентарните избори следват най-мрачните сценарии.


България отново зае челните места по брой на смъртните случаи в света (данни на „Джон Хопкинс“).

 

Третата вълна с по-вирулентния британски щам бе предвидима, но ограничителните мерки закъсняха.

 

Политическите сметки надделяха над здравната сигурност на българските граждани.


Заради модела на здравеопазване, при който българите доплащат най-много за здравни услуги, българската нация се оказа драматично болна. С това властта обяснява високата смъртност, но не признава собствената си отговорност за катастрофалното състояние на здравния статус на българските граждани.

 

България подцени цялата верига от събития, свързани с ваксинацията – поръчки, доставки, търговска война, недостиг на ваксини.


Правителството няма нито едно основание за протест пред Европейската комисия, тъй като страната ни сама се е отказала да поръча пълния обем ваксини според пропорционалното разпределение.

 

Рискът при поръчките не бе диверсифициран и българските граждани плащат със здравето и живота си за фаворизирането на една компания.

 

Хепиендът с ваксинацията се отдалечава и на европейско ниво.
Ваксинацията постави целия Европейски съюз в тежка криза.

 

За последните 11 години това е третата криза (след дълговата и мигрантската), която екзистенциално заплашва Съюза.
Урсула фон дер Лайен нарече случващото се „кризата на века“, което издига ковидкризата в по-висок ранг от дълговата и мигрантската.

 

Ситуацията е изнервена. Всеки може да се обърне срещу всеки, когато става въпрос за ваксините.

 

Имиджът на Брюксел сериозно пострада заради неяснотите около сключените договори.

 

Европа затвърди разделението си на Източна и Западна. След труса с „АстраЗенека“ някои държави не спряха ваксинацията с
продукта. Сред тях са Полша, Чехия, Унгария.

 

Същинската ябълка на раздора са руската и китайската ваксини.
България е предпоследна по ваксинация в ЕС, докато Унгария, която внесе руски и китайски ваксини, е първенец.

 

За Брюксел кошмарният пример е Сърбия, която се нареди сред най-бързо ваксиниращите страни в света и вече разпространява политическо влияние чрез ваксините.

 

Парламентарните избори на 4 април са най-непредсказуемите, най-скъпите (3,5 милиона лева за медийно отразяване за 20 дни) и логистично най-трудните в новата ни история.

 

Първите избори, които прави редовно правителство на ГЕРБ, се очертават като организационно фиаско.

 

Паралелното гласуване с машини (9000 секции) и хартиени бюлетини, усложнен протокол, рекорден брой участници са предвестник за хаос. За първи път резултати от парламентарни избори може да не станат известни в определения срок от закона.

 

Лишаването на български граждани от конституционното право на глас (карантинирани при взрив на епидемията) е предпоставка и за конституционна криза.

 

Премиерът и министрите работят на принципа „две в едно“.

 

Законът не налага да излизат в отпуск, но използването на държавен ресурс за партийни цели нарушава етични стандарти и принципите за добро управление.

 

Изборите на 4 април няма да бъдат край, а старт на силна политическа динамика, за някои това може да се окаже начало дори на конституционна криза.

 

Резултатите са ключът към решението дали първият пълен мандат на правителство на ГЕРБ няма да е последният за Борисов като министър-председател. Партията води в социологическите проучвания, но това зависи от представянето на сегашните му коалиционни партньори.


Изборите се превърнаха и във вот за бъдещето на Бойко Борисов.
Март показва, че Борисов иска да приключи мандата с образа на Строителя. 


Свидетели сме на поредната кампания на „Аз“-а, реализирана с джипката. Държавните институции загубиха суверенитет за сметка на неформалния инструмент на четири гуми. Посланието на супер опростената формула на управление е, че ако има проблем - ето, има и кой да го реши. Независимо дали става въпрос за язовир или за мъжко сако. Засега тя продължава да работи.

 

„Шпионският скандал“ между София и Москва провокира разнопосочни коментари, но е най-мащабният в последните години, засягащ Русия. Той разкри ниско оперативно ниво на участие, но постигна мащабен международен отзвук и признание от съюзниците.

 

България се включи в кампанията на Вашингтон за компрометиране (демонизиране) на противниците на САЩ, която цели да приобщи всички нейни съюзници.

 

Слабите звена, каквото е България, трябва да бъдат укрепени, остатъците от руско влияние – изчистени.

 

Прокуратурата и ДАНС получиха имиджово признание.

 

Президентът бе незабележим почти през целия месец. Той отново пропусна да лидира ковид-кризата. 

 

Държавният глава ще излезе рязко напред, ако сегашната подредба на партиите се запази, а ГЕРБ не успее да реализира мандата. Това отваря пътя за служебен кабинет при следващите завъртания на конституционната рулетка.

 

При ниска избирателна активност и реализация на мандата на ГЕРБ също се отваря поле за атака.

 

Ниската избирателна активност, съчетана със съмнения за манипулации и зависим вот, може да делегитимира резултатите.

 

Сблъсъкът статукво-промяна, актуален от летните протести насам, не получи нов импулс в кампанията.

 

Изборите в България се провеждат при глобален дефицит на надежди. Светът се трансформира, но без позитивни очаквания. Доминиращи теми станаха пандемия (с прогноза за още пандемични изпитания), конфликти, нова Студена война.

 

Всички политически сили се намират пред ребус, който не могат да решат – трябва да се даде визия за години напред, а дори утрешният ден е неясен.

 

Замръзналата електорална картина говори, че всички политически сили правят кампании, които не водят до успех.

 

Оформиха се две основни конфликтни линии – между ГЕРБ и БСП и между извънпарламентарните партии и статуквото.

 

Голямата интрига на избори 2021 е как ще се състави правителство.
„Има такъв народ“, Демократична България и „Изправи се. Мутри вън“ определиха ГЕРБ, БСП и ДПС като червена линия за създаване на коалиция и декларираха, че биха се съюзили и работили заедно помежду си.

 

При провал на първите два мандата третият с почти пълна сигурност ще отиде в една от трите политически сили, заявили се като анти-статуквото. Ако не им достигне мнозинство (вероятен вариант) за правителство, следва служебен кабинет на Румен Радев.

 

И ГЕРБ, и БСП ще направят всичко възможно да реализират мандатите си. Техен съюзник в тази посока е ДПС под условието за експертно (програмно) правителство.


Не може да се изключи антикризисен кабинет с подчертан евроатлантически профил и надпартиен министър-председател. Това отваря два въпроса – с чий мандат ще бъде и каква ще е бъдещата роля на Борисов.

 

Правителство с премиер Борисов би стартирало с ниски нива на доверие, независимо от първото място в изборите. Борисов-4 ще бъде зареден с нестабилност от самия му старт.

 

Победа на ГЕРБ може да се окаже „Пирова“ на Избори 2021.

 

Парламентът се разпусна, оставяйки катастрофално наследство, част от което е Изборният кодекс.

 

Оформиха се много на брой конфликтни точки, които ще имат продължение след изборите.

 

Провеждането на парламентарни избори в България е от предмодерната епоха – няма форми на дистанционно гласуване, раздават се пакети с храна, контролират се хора, властта агитира с държавен ресурс, парламентът абдикира от задълженията си.

 

ГЕРБ води поредната лидероцентрична кампания и първата, при която Цветан Цветанов не подкрепя тила организационно, а точно обратното – работи срещу бившата си партия на терен.

 

За опозицията финалният спринт ще е решаващ.

 

Поведението на Корнелия Нинова е лидерско, с поемане на рискове и отговорности, което създава контрапункт на Борисов.

 

Но ценностният разнобой, който бе демонстриран с ключово гласуване в Европарламента на петимата депутати от ПЕС/БСП (Европа – свободна зона за ЛГБТ) лимитира подкрепата за партията на Нинова в ключов момент.

 

В пряк вот Нинова спечели лидерското място при вътрешно-партийни саботажи, но сега трябва да спечели и парламентарните избори. Това е по-трудната задача. При загуба вътрешната опозиция ще се активизира с нова сила.

 

ДПС влезе в кампанията с ударното послание за рестарт на държавата и го развива последователно в 30-дневната кампания.

 

Партията демонстрира изключително остра реторика спрямо ГЕРБ и персонално срещу премиера.

 

Стратегическа цел на ДПС е да не допусне провал на първите два мандата. Третият е зареден с риска да се стигне до служебен кабинет на президента.

 

При патова ситуация след 4 април идеята на Движението за програмен (експертен) кабинет ще набира популярност.

 

ВМРО е потенциален съюзник на ГЕРБ при следващите преговори за кабинет. Формацията се движи около бариерата за влизане в парламента, но води силно фокусирана кампания върху теми с патриотично-емоционален заряд и атакува остро БСП във война за патриотичния вот.

 

Слави Трифонов води кампания, която може да се нарече „отказ от кампания“. Почти в прав текст подкрепи Румен Радев за втори мандат.

 Въпросите около Трифонов остават. Опитът да превърна своята енигматичност в позитивен електорален ефект може да катастрофират в пандемичната обстановка и липсата на достатъчно мотивация в лабилния електорат на партията.

 

Може да се превърне в изненада при силна протестна вълна в последния момент.

 

Кампанията на „Демократична България“ остава затворена предимно във формата на видеоклипове и онлайн включвания. Те могат да се четат като обратната страна на предаванията на живо на Бойко Борисов. Борисов показва розовата страна на управлението, ДБ – черната. Сблъскват се два разказа за властта и за живота в България.

 

Мая Манолова се опитва да прави кампания, но конкуренцията за протестния вот е жестока. Тя подкрепи предложенията на Трифонов за един лев партийна субсидия и мажоритарен вот. Търси се популярност и гласове на всяка цена.

 По важни въпроси има разногласия и в самата коалиция и с потенциалните партньори. Политическият проект е зареден с нестабилност. Ако не влезе в парламента, бъдещето му изглежда под въпрос.

 

От БСП гласове тегли „Изправи се. Мутри вън!“, от ГЕРБ – партията на Цветан Цветанов. В столичните избирателни райони РБ конкурира „Демократична България“ с десни и евроатлантически послания.

 

Като нова формация партията няма какво да губи, но може да спечели. Тя вече има 120 офиса и е плътно на терен, като привлича цели структури на ГЕРБ.

 

Европейската икономика показва истинските симптоми на коронавирус:
Отпадналост и немощ: Очакваното възстановяване на икономиката на ЕС не се сбъдва и няма сигнали за нарастване на растежа. Политическата немощ да се вземат и приложат бързи и ефективни решения става все по-застрашаваща.

 

Висока температура: Температурата на вътрешно-съюзните конфликти се покачва, особено когато се дискутират основните проблеми – тези с ваксинирането, с разпределението на финансовия пакет и други.

 

Главоболие: главите на държавите членки на ЕС, колкото и често да се срещат, трудно достигат до общи решения, а набъбналите дефицити и дългове на публичните финанси в отделните страни свиват възможностите им за национални политики и продължаване на националните стимули.

 

Загуба на обоняние и вкус: На фона на очевидната неспособност за справяне с кризата, европейските лидери продължават да тръбят за това, че ЕС е лидер в „зеления преход“ и да правят шумни представяния за това какво ще се направи в бъдеще.

 

Българската икономика през месеца преди изборите се развива в условията на нарастваща вътрешна и външна несигурност. Очакваното възстановяване на икономиката се свързва с две събития: огромният финансов пакет, който ще се опита да стимулира икономиките на Европейския съюз, и с бързо ваксиниране на критичната маса от населението. За съжаление, нито Европейската финансова инжекция, нито противовирусната се случват.


Икономическите показатели, публикувани през месеца, вещаят продължаване на свиването на икономиката и нарастване на социалната цена на рецесията.


Забавянето на ваксинациите е фатално за икономиката.

 

В областта на данъците ни очаква голяма степен на несигурност. Очевидно няма достатъчно обществен консенсус за цялостна реформа в данъчното облагане, но частични промени в отделни данъци и групи е възможно да настъпят, въпреки че фискалната позиция и бавното съживяване на икономиката не създават достатъчно пространство за данъчни преференции.

 

Руската външна политика ще се обръща на Изток, към Китай, с който Русия започва все повече да споделя обща визия за регионални и световни проблеми и перспективи. Байдън, наричайки Путин „убиец“, а Син Дзинпин „бандит“, показва готовността на управляващата американска администрация да ескалира напрежението между великите сили.

 

Американският елит не се плаши от Русия или Китай, а от загуба на контрола върху процеса на управление на събитията.
Объркването се маскира с агресия - първо риторична, прикрито „хибридна“, после локално военна. Източна Европа, Централна Азия, Близкия изток, Индо-тихоокеанския район (ИТР) - това са зоните на заплаха за хегемонията на САЩ след разпадането на СССР. И поради това са зоните на най-вероятна заплаха от инициирането на военни конфликти.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи

Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи

Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)

Проф. Даниела Бобева (икономика)
 
Международни наблюдатели:

Д-р Пламен Христов (Гърция)

Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)

Борислав Ангелов (Република Северна Македония)

Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ПРОБЛЕМНИ КАЗУСИ

 

БОРИСОВ НА ФИНАЛА НА ПЪРВИЯ СИ ПЪЛЕН МАНДАТ. УПРАВЛЕНИЕТО И КАМПАНИЯТА СЕ СЛЯХА.
КОВИДКРИЗАТА ЕКСПЛОДИРА – БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕЛ С ОТРИЦАТЕЛЕН ЗНАК
ПРОВАЛ НА ВАКСИНАЦИЯТА ЗА БРЮКСЕЛ И СОФИЯ
ШПИОНСКИЯТ СКАНДАЛ – НИСКО ОПЕРТИВНО НИВО, НО МАЩАБЕН ОТЗВУК
ПРЕЗИДЕНТЪТ С ОГЛУШИТЕЛНО МЪЛЧАНИЕ В ПРЕДИЗБОРНОТО ВРЕМЕ

III. ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ И ПАРТИЙНА ДИНАМИКА

 

ИЗБОРИТЕ МОГАТ ДА ЗАВЪРШАТ С ПИРОВА ПОБЕДА
ГЕРБ ГОНИ ПЪРВОТО МЯСТО С КАМПАНИЯ НА „АЗ“-А
БСП ТЪРСИ ЛИДЕРСКИ СБЛЪСЪК НИНОВА-БОРИСОВ
ДПС ПОЕ РЯЗКО СРЕЩУ ГЕРБ И ДИРЕКТНО СРЕЩУ БОРИСОВ
ВМРО – ОКОЛО БАРИЕРАТА, НО СЪС СИЛНО ФОКУСИРАНА КАМПАНИЯ
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНАТА ОПОЗИЦИЯ
ИМА ТАКЪВ НАРОД
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
ИЗПРАВИ СЕ. МУТРИ ВЪН!
РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ

IV. ИКОНОМИКА

 

ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ИЗБОРИ В ЕДНА ПРЕДИЗБОРНА ИКОНОМИКА
НЕЯСНОТА И НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ НА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛИТИКИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ

V. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА

 

МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ ДОСТИГНАХА НОВО „ДЪНО“
РАСТЕ НАПРЕЖЕНИЕТО В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН – УКРАЙНА, АРМЕНИЯ, ГРУЗИЯ
ПЪРВИТЕ РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НЕ СА ОБНАДЕЖДАВАЩИ

VI. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ

 

ГЪРЦИЯ – ЕНЕРГИЧНИ УСИЛИЯ ЗА ОВЛАДЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПАНДЕМИЯТА
АЛБАНИЯ НА ПРАГА НА ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ
КОСОВО – НОВО ПРАВИТЕЛСТВО, НО С ВЕРОЯТНОСТ ЗА НОВА ПОЛИТИЧЕСКА КРИЗА
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – УСПЕШЕН ВОТ НА ДОВЕРИЕ, ПРЕБРОЯВАНЕ, „ЕВРОВИЗИЯ“

Пълният 83-страничен вариант на анализа е достъпен само за абонати.
За контакти и абонамент - 0878 852 713


От категорията

Петко Добрев: Украйна постепенно поставя Европа в изолация, а НАТО - в процес на залез

Петко Добрев: Украйна постепенно поставя Европа в изолация, а НАТО - в процес на залез-1647416233.jpg

Застаряваща Европа днес е подложена на емигрантски вълни, които започват ...

20 май 2022 | 09:15

ИТН блокира методиката на образователния министър за атестация на професори и доценти

Ива Митева внесе законопроект, който елиминира предложенията на акад. Николай Денков-1644773407.jpg

Митева коментира преди ден, че се срамува от въпросния текст в закона за ...

19 май 2022 | 15:11

Кирил Петков пред ФАЦ: Шантажът срещу България и трите цели на Путин

Кирил Петков пред ФАЦ: Шантажът срещу България и трите цели на Путин-1653048786.jpg

Една от целите на Путин беше да докара на власт в България проруско ...

20 май 2022 | 15:03

Мирела Костадинова: Благодетелят на Априловската гимназия Никола Палаузов убива турско заптие

Мирела Костадинова: Благодетелят на Априловската гимназия Никола Палаузов убива турско заптие
-1653047378.png

Той е на 44 място от най-добрите 51 външни търговци, които работят с Одеското ...

20 май 2022 | 14:25