29185 | 24 ноем. 2023 | 12:43

Според него в момента сме свидетели на изпълнението на идеята на Христо Иванов от ДБ за техническото правителство - управляват партиите от парламента през експерти в кабинет, който подкрепят

Стабилност до Коледа сред нестихващи скандали и без смени на министри - такава е краткосрочната прогноза на Андрей Райчев. После има два пункта - европейските избори и най-вече вотът в САЩ за президент. Евентуално и дотогава кабинетът може да изкара, смята анализаторът.

Според него в момента сме свидетели на изпълнението на идеята на Христо Иванов от ДБ за техническото правителство - управляват партиите от парламента през експерти в кабинет, който подкрепят.

"Тези, които държат правителството, го бият най-много - това е най-странното", коментира той отношенията в некоалицията.

За събитията в ДПС прочитът на Андрей Райчев е многопластов - от една страна дистанциране от Турция с оставката на Мустафа Карадайъ, а от друга - превръщане на Движението в първата или сред първите две най-големи партии с поставянето на българин начело, в лицето на Делян Пеевски.

"Доган смята, че най-голямата опасност за ДПС е Турция, която винаги е имала апетити да превърне ДПС в своя маша. Доган никога не е разрешавал това, но и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди това с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, сега го гледаме с Карадайъ", коментира анализаторът.

"Представете си, че Пеевски успее да поведе ДПС в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България? Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, за да станат, хайде, първа да не е, но една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е мечтата", коментира Андрей Райчев в интервю на Ива Капкова за Dir.bg.

- Дотук изглежда, че местните избори не повлияха особено на властта, тя си остана, запази се формулата, доколкото я има, правителството не падна. Продължава изострянето по някоя конкретна тема, като "Лукойл", като оставката на вътрешния министър или бюджета, след което от раз партньорите изведнъж се кротват и се оказва, че са се разбрали. Как да тълкуваме тези резки смени в настроенията на едните и другите, тези възходи и падения в отношенията им? За публиката поне изглежда уморително, не зная за тях как е.

- Изглежда малко нелепо даже, но се дължи на следното - ГЕРБ нямат за цел да свалят ПП-ДБ от власт, а имат за цел да удържат много добри отношения с ДБ, това е тяхната политика, че ДБ е активиращ елемент за проатлантическа политика. Същото трябва да се каже за ДПС, те сравнително мило се държат с ДБ и държат много внимателно да си кажат, че от тях зависи България. Тази раздвоеност дава следния резултат: те през цялото време критикуват, удрят, особено по Кирил Петков, но пазят правителството, което е идея на ДБ.

Искам да ви напомня какво е това правителство по произход - това е идея на Христо Иванов преди една година, за техническо правителство на България до изборите за европарламент. И го мотивираше така - имаме един и същи резултат, четири пъти подред или пет, защо да правим шести избори, дайте да направим техническо правителство, да подчиним властта на парламента и да вземем властта на президента. Това е смисълът на предложението, той така си го представяше и обясняваше, че е техническо, с министри, добри експерти, които карат лодката на България под ръководството на парламента, на някаква такава некоалиция, така да се каже. И го докарват до европейските избори, където вече я камилата, я камиларят, как ще свърши войната и така нататък.

В тази конструкция нахлуха ПП и казаха - добре, но ние ще сме министрите, лансираха на финансите и така нататък. Не стана много ясно кой на какво слагат. Последното изречение обяснява и защо са тия скандали за министри, кой как отговаря, но, така или иначе, са на ПП главно. Другите резервирано се дръпнаха. Особено резервирано се дръпнаха ДБ, които въобще не искаха да слагат нито един министър. Накрая сложиха един, и то под натиск го сложиха, това е много рядък случай, тъй като започнаха да им викат "ама ти съвсем се дърпаш", и Христо Иванов посочи министър на правосъдието. Тоест, на своята фикс идея, на своята мания - правосъдната реформа, на него тя му е делото на живота. И затова се образува тази странна ситуация, при която тези, които държат правителството, го бият най-много. Това е странното. Не сме имали такова нещо досега, когато тези, които са сложили хората на власт и ги поддържат, и са казали "да, ще ви поддържаме", през цялото време стрелят по тях.

- Това не е ли унизително за самите участници в сглобяването?

- Унизително е, особено за тези, които са на власт, унизително е. Такава е обстановката. Скърца!

- И докога ще скърца?

- Това е въпросът, докога ще скърца. Освен това ще се разглоби. Предполагам, че познавате много гербери, познавате много хора от ПП-ДБ, и съм сигурен, че не познавате нито един, който да е съгласен неговата партия да е там. Герберите са обидени някак си, че са с ПП, пепейците са ужасно обидени, че са принудени да се въртят по оста на ГЕРБ. Къде е главната вреда? Главната вреда е за партиите, за собствените им електорати. Другите е ясно, те и без това ги обиждат, мразят, чакат кога ще паднат - и БСП, и "Възраждане", и ИТН, това е понятно.

- Но имахте една теза, че управленската комбинация се поддържа изкуствено отвън, докато трае войната в Украйна, обаче започна и друга война.

- Да, това е първото. Поддържа се и не просто отвън, а от натовски страни, начело със САЩ, защото войната в Украйна, особеното положение на Турция и сега Израел, правят България фронтова държава. Ние сме последната държава от свободния свят в очите на западните стратези. След нас почват едни съмнителни работи. Имам предвид Турция, въпреки че е натовска армия, там има много големи напрежения и различия между Турция и Америка, и въобще не се знае как ще свърши тази работа, не са ясни отношенията. Ето, днес или вчера Ердоган казва: "Америка загуби войната в Украйна и помага на престъпниците в Израел". Това е цитат. Това, някак си, да ти го каже твоят съюзник, не изглежда много перспективно.

Не се знае какво ще стане там, може и нищо да не стане, но със сигурност те искат България да е стабилна, по тази причина настояват за това правителство, много сериозно настояват. Но това не са само САЩ, много сериозно влияние оказа френската дипломация при формирането му и така нататък, тъй като става дума за политическа цялост на Европа. Тоя натиск ще продължи, докато войната свърши, но ако нещо тръгне на другаде... А това личи по всичко, нещо му спадна ентусиазмът на Запада по Украйна. Правят се уговорки, германците казват - за последно ви даваме, излизат статии, че "абе, не е лошо да влезете в преговори", украинците реагират като ужилени и се приближаваме към тезата на Румен Радев - президентът никога не е бил на страната на Русия, както го обвиняват, а винаги е твърдял, че военен изход от този конфликт няма.

Това казваше той от самото начало - тук няма победа, тук има преговори. И всички казваха: "Ти, как може, Путин и т.н". Но се оказа прав. Победа няма да се състои, преговори са необходими. Мен, ако питате, колкото по-късно, толкова по-удобно за Путин, но това е друг въпрос. Въпросът е обаче дали Путин ще се съгласи да преговаря преди изборите в Америка. Това е теза на Иван Кръстев - той твърди, че Путин няма да влезе в преговори преди да види изборите там. Не съм сигурен, че е така, но тезата е много силна. Второто събитие - изборите в Америка, са другият пункт, до който може би може да продължи нашето правителство. Защото наистина светът е един, ако победят демократите, и съвсем друг, ако победят републиканците, камо ли, накъдето върви, ако победи Байдън, и ако победи Тръмп. Това са два съвсем различни свята, с различна политика и мироглед. И затова може би това е точката за правителството, но със сигурност няма как да намерим отговор на този въпрос. Не може да надникнем в главата на Борисов и да го видим, защото го няма там. Той не си е отговорил на този въпрос и със сигурност ще държи до декември.

- Тоест, ситуацията си е същата, промяна няма - от Борисов зависи този кабинет?

- От кого да зависи?

- Връщането на Доган в оперативното ръководство, напусна политическото отшелничество. Лидер, подал оставка, друг, кандидатирал се. Фокусирането върху ДПС като фактор. Това знак за щурм на ДПС към властта ли е, или Доган е толкова отчаян за България, че поема нещата в свои ръце?

- Не, това не е знак. Нито едното, нито другото. Доган иска да преформатира ДПС в друга партия. Той иска да я направи българо-турска. Не знам дали е възможно това, но той винаги се е стремял да вкара, колкото се може повече българи и в ръководството, и по места. Сега е решил да направи най-радикалния възможен ход и той се притеснява дали това може да мине сред етническите турци тук - българин да ръководи партията. Това е огромно, революционно събитие за ДПС, да ги ръководи българин, бидейки етническа партия, произлязла от етническа съпротива по време на Възродителния процес. Това е много, много радикален ход. И Доган се намесва лично, за да се убеди, че това ще стане и няма да има боричкания, кандидатурата ще бъде единно предложена. Ние наблюдаваме това - "Пеевски, Пеевски, Пеевски". Тоест, единодушно ще го изберат. Но залогът е по-голям. Залогът има два аспекта. Първият - Доган смята, че най-голямата опасност за ДПС е Турция, която винаги е имала апетити да превърне Движението в своя маша. Доган никога не е разрешавал това, но и опитите не са преставали. И това го гледахме с Лютви Местан, преди това с Гюнер Тахир, с Осман Октай. Преди това с Дикме, сега го гледаме с Карадайъ.

- Ето това щях да Ви питам - дали заиграването с Турция е причината за оставката му?

- То не е точно заиграване, това е просто естествено увлечение по нея, защото той отива там, те започват в едни дворци да го водят, приемат го едни огромни началници. Турция е много богата страна, тя е 10-12 пъти по-голяма от България и т.н. Това в ДПС за пореден път стана така. Ако е етнически българин начело, това не може да стане, това е отбранителната линия. Но това е единият аспект. Има и друго - представете си, че Пеевски успее да поведе ДПС в посока, при която там да влязат едни 100-150 000 българи и български гласа. Нали си представяме, че това ще стане най-голямата партия в България. Те са 300 000. Още 150 000 им стигат, за да станат, хайде, първа да не е, но една от двете първи политически сили и незаобиколим фактор. И това им е мечтата. Сега, дали ще успеят да го направят, това е много тънък момент, защото етнически турци ще трябва да се съгласят да бъдат смесена партия. Това е единият въпрос. И второ - Пеевски има проблем със собствената си сатанизация. Той е жертва на две революции, така да се каже. 2013-а година КОЙ прави опит да вкара Пеевски в ДАНС. А сега българският народ влезе в ситуация, при която той не е шеф на ДАНС, но е шеф на шефа на ДАНС.

- Краткосрочната Ви прогноза за следващите няколко месеца до ротацията и малко след нея?

- Стабилност. До ротацията ще има скандали по всеки повод, но няма никого да свалят, макар в политиката да не се казва никога и винаги. И който казва така, е наивен. Но, така или иначе, до Коледа най-вероятно управлението ще е стабилно. Най-вероятно ще приемат тази Конституция. И както е казал поетът, ще видим по-подир.