39063 | 25 юни 2018 | 15:11

Няма съмнение, че канцлерът ще натиска нашия премиер да склони на двустранно споразумение за връщане на мигрантите. Но, ако подпише, Борисов ще си отвори пробойна

- Какво показа срещата в Брюксел за миграцията, в която участва и премиерът Бойко Борисов, г-н Райчев? На една маса седнаха лидерите на България, Франция, Германия, Италия, Гърция , Малта, Испания, Австрия, Белгия и Холандия, но Вишеградската липсваше на срещата.
- Аз съм съгласен с мнението на тези, които казват, че това е "операция по спасяването на Меркел".

Преди много време, когато Меркел „покани чужденците“; когато северните страни отвориха обятия, защото се надяваха, че са далече и тези хора тръгнаха; аз прогнозирах нещо, което тогава не се сбъдна – че това е краят на тези политици. Но май че той дойде.

В Европа много неща се измениха. Във Франция не спечели Льо Пен, но спечели човек, който не удържа отношенията с Италия. В самата Италия дойдоха на власт хора, които нямат никакво намерение повече да либералничат с емигрантите. Вишеградската четворка отчетливо се противопостави.

Новото качество идва от това, че Меркел получи удар в гърба – вечните съюзници на ХДС – баварските консерватори (ХСС), ѝ дадоха ултиматум. Тя има две седмици да реши въпроса. А тя не може да го реши за две седмици. Въпросът е - може ли да бъде спасена Меркел или не може? И другият въпрос е, какво следва за Европа от евентуалното падане на Меркел? Според мен, дестабилизация. Много хора недолюбват Меркел, но Меркел играе много важна, стабилизираща за Европа роля. В Германия много трудно ще се осъществи баланс, а една дебалансирана Германия е нещо, което не е добро за Европейския съюз. 

- Прав ли беше премиерът Бойко Борисов, когато призна, че граничните държави България, Гърция и Италия не са си спазвали ангажиментите да удържат миграционния натиск и са пуснали мигрантите към Европа? 
- Той констатира това, че тези мигранти не ни застрашаваха нас. Човекът, който пристигаше у нас, идваше, за да отиде в Германия, в Скандинавия, не, за да остане у нас. В този смисъл Борисов констатира нещо, което е очевидно. Вярно, малко смело изречение за министър-председател, но това е истина. Но не видях особен резултат от срещата на 24-ти.

Има една спорна част - какво да правим чужденците, да ги връщаме ли в страните, където са дебаркирали? Италия няма да понесе такова нещо и Бог знае какво ще последва, ако то бъде прието – ще тръгне да напуска еврото...

Но има една друга част, с която всички на теория са съгласни – че Европа трябва да изгради силна гранична войска и да затвори границите. Това не е невъзможно. Тук всички са съгласни, докато не стане въпрос за пари. Трябва да се съберат 20 милиарда евро за пет години, тази сума не може да се икономиса, тя трябва да се вземе отнякъде.

Вторият въпрос е къде да се дяват тези хора. Това е въпросът за лагерите. Тук активно се обсъждат две неща, едното по-утопично, другото – по-реалистично. Има идея да се правят лагери в Либия и въобще извън Европа. Това е сложно, изисква огромна дипломация. И най-вече, изисква Либия да е единен организъм, с който ЕС да преговаря.

Другият вариант е Албания. Но не е ясно дали албанците ще се съгласят. Ако се съгласят, това звучи по-реалистично. Срещу значителни суми, те да станат нещо като прибежище на тези мигранти. Ние не можем да се опазим, ако те вече идват към нас, но можем да се опазим, ако те се убедят, че тук не ги чака добра съдба. В момента виждат друго - мигрантът някак прокъсва мрежата, стига до Германия и започва да получава и пари, и внимание, учат го немски и т. н. Това увеличава потокът. Ако ги настаняват в такива лагери, за каквито се говори, съдбата им ще бъде незавидна и това, съответно, ще намали потока.

Но всичко това, за което говоря, изисква време. А Меркел няма време. Християнсоциалният съюз (ХСС) в Бавария се чувства електорално застрашен от Алтернатива за Германия и стараейки се за не загуби много проценти (както загубиха социалдемократите), се опитва да застане отчетливо на антимигрантска политика. Нещо, на което Ангела Меркел няма да може да издържи. 

- От вчера има една неяснота – съгласил ли се е Борисов мигрантите, регистрирани в България, да бъдат връщани? БСП и Корнелия Нинова го атакуват, че се е съгласил, ГЕРБ (чрез Данаил Кирилов) отговаря, че няма такова нещо. Вашето усещане какво е? Питам за усещане, защото документ никой не показва. 
- Нинова усеща, че ако Борисов подпише такова споразумение, той ще се изложи на изключително тежка критика и тя предварително си подготвя амбразурата, от която да стреля. На Меркел, за да оцелее, ѝ трябват двустранни споразумения, тъй като едва ли ще постигне нещо общоевропейско. А трябва да се върне поне с нещо. Според мен няма съмнение, че тя ще натиска нашия премиер да подпише подобно нещо. Но ако подпише подобно нещо, Борисов ще си отвори огромна пробойна, защото българският народ е настроен крайно консервативно в това отношение. 

- Има ли такъв „морков“, с който да залъжат България да приеме подобно споразумение? 
- Ако имаше такава торба с моркови, щяха да я изсипят още на тази среща. Щяха да говорят за поемане на разходи и т.н. А говорят за общоевропейска солидарност, за неща, които звучат добре, но не работят. Позицията на Вишеградската четворка е категорична. Доколкото разбирам Нинова, тя се опитва да преориентира България към вишеградска тип политика. За пръв път се предлага алтернатива във външната политика. Това е голямо изпитание за България и ще видим как ще реагират хората. 

- Докато в Брюксел се провеждаше свиканата от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер среща за бежанците, в Турция, страната откъдето идват много от мигрантите, имаше избори за президент и за парламент. Какви последици ще имат за България тези събития?

- Това са доста различни неща, защото в единия случай имаме приключване на нещо, а в другия – начало. В Турция приключи надеждата, че г-н Ердоган може да напусне властта по изборен път. Мнозина се надяваха (това да стане) или по-скоро взимаха желаното за действително. Сметката на този човек е добре направена. Той съкрати с една година времето на изборите, не защото изпитваше нетърпение, а защото Турция влиза в лош период. Не може да се изпокараш със САЩ и Израел и да очакваш икономиката ти да върви прекрасно. Лирата е в инфлация, която вероятно ще се задълбочи, което означава, че до година или даже по-рано, целият турски бизнес ще изпадне в много тежка ситуация. Заемите са в долари, а приходите – в лири. Как ще изглежда Ердоган, който управлява неблагоденстваща Турция, е неясно. Това е въпросът, който стои пред нас. Ясно е – избраха го, ясно е – има огромно мнозинство в парламента, противниците са повалени, пресата – овладяна. Извънредното положение може да бъде отменено по силата на факта, че Ердоган вече ще има извънредна власт като президент. Но няма да е същата Турция. Това няма да е онази могъща, цъфтяща, вървяща нагоре страна, а напротив – страна със сериозни проблеми. И ще видим лицето на един диктатор, който управлява една неблагополучна страна. Това е събитието, което предстои.

За България това е, разбира се, риск, защото Турция благожелателно мълчеше по нашия въпрос с изключение на репликата на г-н Ердоган, че Кърджали е в сърцето му. Но когато един диктатор не може да се справи с вътрешните си проблеми, обикновено ги замества с външни.

- В предизборната надпревара в Турция миграцията също беше коз – турците се измориха от това, че на тяхна територия има три милиона сирийски бежанци. Ердоган има определени планове за миграцията.
- Миграцията не му е главният проблем, а кюрдите. Надеждите му, че те няма да влязат в парламента не се оправдаха. Кюрдистан е разковничето. Това е място, което отчетливо поддържат американците и със сигурност, израелците, макар и косвено. А и Русия много трудно ще бъде нещо като опора срещу кюрдите.
Това е основният проблем на Ердоган. Той консолидира властта си, за пореден път успя да пречупи нацията си в своя полза. Не казвам, че изборите са фалшифицирани, но турците ще имат по сериозен начин да заплатят за „удоволствието“ да избират този човек.

- Факторът „Ердоган“ е силен в европейските планове за справяне с миграцията. Сега ще настъпят ли промени? И българският премиер неведнъж е изтъквал добрите си отношения с турския президент за това на нашите граници да няма бежански натиск.
- Борисов постигна това! Борисов постигна това Ердоган да предприеме съответните мерки и границата е затворена по-скоро от него, не от нас. Друг е въпросът, че ако Европа тръгне да си затваря границите, ние също ще ги затворим сериозно. Дотук не сме ги затворили сериозно – имаме една бутафорна ограда. Всичко се дължи на добрата воля на Ердоган. Ердоган поддържа добри отношения с България, лоши – с Гърция, с надежда чрез България да поддържа добри отношения с Европа. Това му трябва по редица причини, основно икономически, но и защото той е тежко зает на юг. Там е Кюрдистан, той пламти, може би ще се образува отделна държава, там е Израел, с който отношенията са стигнали до непоносимост, там е Сирия. Кюрдският въпрос за Турция е нещо като македонския въпрос за България преди войните. Той е главният въпрос. Колкото и да е овладял армията си, Ердоган не може да понесе като политик, ще падне, ако загуби Кюрдистан. Казвам това, за да стане ясно защо той гледа на север да му е спокойно.

- Ердоган може ли да пусне бежанците към Европа? Преди една година, когато бе референдумът в Турция, той плашеше с това.
- Не е невъзможно, но цената ще е много голяма. Ще скъса тежко с Европейския съюз. А той е зависим от ЕС. Но ние не знаем колко дълбока ще бъде икономическата криза в Турция и как Ердоган ще управлява една клокочеща страна. Затова засега е трудно да се отговори на такъв въпрос. Ердоган си го държи обаче като коз в пазвата и се опитва да не го вади заради много високата цена. Има един древен китайски гений, който казва – само мечът в ножницата е страшен, изваденият меч не е страшен. Докато само ни плаши с мигрантите, Ердоган е страшен. Когато те тръгнат, той няма да е толкова страшен, защото все някак ще се справим, няма да умрем, но той завинаги ще зачеркне възможността да се разговаря с него.