8329 | 24 апр. 2025 | 09:19

Желанието за нормализация, а не толкова еврозоната, е основен мотив за искането да има стабилно правителство, подчерта политологът Стойчо Стойчев

В седмицата, в която се отбелязват 100 дни от началото на управлението на кабинета на Росен Желязков, е време за равносметки. Какво свърши кабинетът на ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН и изпълни ли целите си? След като оцеля след два вота на недоверие за по-малко от месец, стабилен ли е пътят напред и ще издържи ли и след евентуалното положително становище за приемане в еврозоната?

При оттеглянето на подкрепата на ДПС-ДПС мнозина предричаха, че за правителството ще е трудно да запази стабилността си, но "ДПС - Ново начало" засвидетелства подкрепата си за него и то запази мнозинство в парламента. Въпреки това както групата на Пеевски, така и тази на ГЕРБ-СДС отричат тази "помощ" в пленарна зала някога да бъде обвързана с регламентирано споразумение, определяйки го като подкрепа по приоритети.
 
Социологът Андрей Райчев отбеляза, че най-големият успех на кабинета е, че Желязков се е харесал на хората. "Прояви се като умен, пластичен, кротък и умерен политик. Правителството е временно във фундаментален смисъл. Предстои да се разреши войната в Украйна, никой не знае как. Евентуалното излизане на САЩ от мирните преговори би направо временни всички политически позиции, има неопределеност, която пречи да се предприемат категорични действия", подчерта той.

Първото изпитание пред правителството беше вотът на недоверие, внесен от групата на Костадинов. Той беше внесен от „Възраждане” и подкрепен от „Величие” и МЕЧ. Мотивът беше системен провал на кабинета във външната политика. Очаквано, едва 54 народни представители гласуваха „за”, а 150 бяха „против”.

От своя страна политологът доц. Стойчо Стойчев посочи, че коалицията работи като формат и споделена власт. "Три различни партии направиха нещо общо, което осигурява по-широко представителство. Желанието за нормализация, а не толкова еврозоната, е основен мотив за искането да има стабилно правителство. То в момента създава усещане за нормалност и порядъчност, защото няма сериозни и гръмки заявки. Властта не дава индикации за възможна дестабилизация отвън", коментира той.

На 17 април бе гласуван вторият вот на недоверие срещу кабинета „Желязков”. Вносителите са партиите МЕЧ, "Възраждане" и "Величие", а основен мотив е корупцията. Председателят на партията Радостин Василев събра необходимите подписи с помощта на депутатите от „Величие” и „Възраждане”.

Журналистът Пламена Игнатова видя липси. "Основата е, че не знам България къде стои във външнополитически план, виждаме политически сигнали. ГЕРБ-СДС има различни мнения относно Украйна, външният министър е по-балансиран, но и колеблив. Възможно е да има разигран сценарий на доброто и лошото ченге. Има много малко сменени областни управители и назначени заместник-министри. Шефовете на областните дирекции на МВР са същите, назначени от Калин Стоянов. Излиза, че правителството добре работи с досегашния екип", смята тя.
 
На този фон от ДПС-ДПС решиха да оттеглят подкрепата си за кабинета „Желязков“. Това се случи след съвместно заседание на парламентарната група и Централното оперативно бюро. Мотивите - институциите се използват за репресии, а съдебната система била все по-зависима.

Стана ясно и че от "Величие" готвят нов вот на недоверие към кабинета "Желязков",  отправяйке заявка да го внесат след няколко дни. Основен мотив ще бъде кризата с боклука.