12940 | 8 февр. 2025 | 13:27

Единствената разлика между мрежите на Сорос и тоталитарните режими е, че физическата изолация и тормоз в лагери са заменени с публичен остракизъм и медиен линч

Калина Андролова, Фейсбук

Радвам се, че Жоро Любенов се върна в ефир. Това е най-доброто публицистично предаване изобщо в телевизионния ефир в България. Защото водещият не е фанатик и груб идеологически пропагандатор, а е неутрален модератор и в същото време има силно лично присъствие, точно както трябва да бъде.

Например снощи гледах как Цветанка Ризова се беше превърнала в яростен адвокат в защита на соросоидните мрежи и атакуваше собствения си гост Тошко Йорданов, защото не ѝ харесваше какво той говори.

Считам, че последната държава, която семейство Сорос някога ще напусне, ще бъде България. Тази държава ще остане явка на глобалистката доктрина на американските демократи и джендърията още 100 години, докато има жива памет за тази оргия на изкривеното хегемониално влияние.

Технологията на мрежовото разрояване и уж организиране на гражданското общество през фалшиви правни институти със звучни величествени имена, подкрепено с окупация на медиите, е свръхуспешна технология за контрол върху реално избраната национална власт.

Така наречените цветни революции и кадифени преврати всъщност са организирани наказателни акции срещу дадена демократична власт, която не реагира на соросоидния медиен и площаден рекет за правилно поведение. Соросоидните НПО-мрежи имат за цел да демонтират националната власт, упражнявайки паралелен натиск върху властта да се отказва чрез парадоксални решения от самата себе си, тоест да се вземат решения срещу националния интерес.

Изобщо не са прави соросоидите, че мрежите на Сорос обединяват Запада, правейки го по-силен пред опасността от руско влияние, че Европа била по-силна, когато е обединена. Когато е обединена би могла да е по-силна, ДА! Но не и когато е фактически разградена от соросоидния фанатизъм за мащабни и нарочни вълни от мигранти и възпитателни гей паради, и инструментализирана за опърпана бухалка срещу Русия и Китай, която непрекъснато удря сама себе си. Сорос мощно и необратимо съдейства за унищожаването на Европа на християнските ценности.

Отделно от това, в кошницата с различни инструменти НПО-мрежите на Сорос много обичат техниката на остракизма и заклеймяването, омаскаряването и изтикването на непригодните (по техните идеологически критерии) хора в маргиналността, където биват оставяни да „умрат“ тихично от глад и незначение. Всеки мислещ човек, който си позволява да мисли и действа в полза на държавността и националната власт, бива изритван към забвение, за да не „заразява“ правилните индивиди с онази „много вредна ерес“ наречена „грижа за родината“.

Тоест НПО-мрежите изграждат специфични техни елити, на които придават измислена стойност и медийно значение, и паралелно с това елиминират всички, чиято дълбочина на мисленето или пасионарност е вредна за доктрината. Единствената разлика с тоталитарните режими е, че физическата изолация и тормоз в лагери са заменени с публичен остракизъм и медиен линч.

Вярно, не е малка разлика. Но не е и много голяма. Общото е изискването за пълна унификация, за безпрекословно подчинение на доминиращата и единствено възможна доктрина как да изглежда обществото, властта и мисловната матрица за хората. Поведенческа свобода само в низините.

В прослойките на властта свобода на действието и мисленето за родина, семейство, национална идентичност, традиции, държавна сила, суверенитет и защита на ресурси, които да произвеждат бъдеще – НЕ!

За службите да не говорим. Те са ехо на НПО-изискванията. Помните ли, че Атанас Атанасов все искаше да пренарежда службите. От 30 години ги унищожаваме системно и по много.

Технология на разграждането, за асистиране на наднационалния капитал, който няма нужда да му се пречкат някакви си национални интереси и служби за национална сигурност. Разбира се, всяка чистка има своя оправдателен лозунг. Демонтираме комунистическата тъкан и руското влияние.

Така ги демонтирахме, че синчетата им непрекъснато са по върховете на властта, преоблечени в соросоидно-либерални-прогресистки одежди.

Така че от мисията на Сорос остана едно-единствено нещо: разрушена държавност; непригодна за управленско мислене джендърска тъкан, която се занимава с това кое отвърстие дава по-добър оргазъм; и нашествие от мигранти, които разграждат същността на европейската цивилизационна идентичност и са инструмент за етнически конфликти и ако се налага – натиск през тероризъм.