Новата книга на Издателство Гурме „Така би сготвила баба ти“, създадена от Петър Стоянович, ще бъде представена в рамките на Панаира на книгата в НДК, на 17 декември, събота, в 12:30 часа, на щанда на Издателство „Гурме“ (Б1, десен полуетаж).
Ето и подбрана рецепта от изданието:
Ангешко елбасан тава
продукти:
1 кг агнешко без тлъстини
110 г масло
(или едно малко пакетче)
2 глави кромид лук
500 г кисело мляко (1 кофичка)
4 с. л. брашно
2 жълтъка
сол, черен пипер
рецепта:
1. Нарежи месото на кубчета, колкото малка лозо-
ва сарма.
2. Запържи месото до златисто в маслото.
3. Към него прибави рендосаните глави лук със
сока им и вода, колкото да покрие кубчетата, и
вари.
4. Извади задушеното месо и подреди в тавичка с
висок ръб или най-добре в кахлен гювеч.
5. В тенджера сложи киселото мляко, брашното и
разбъркай добре.
6. Сместа остави на бавен огън до сгъстяване
при непрестанно бъркане, добавяй по малко от
сока на месото.
7. Овкуси със сол и пипер и добави към месото.
8. Преди сервиране силно затопли ястието и му
прибави разбитите жълтъци, при силно бъркане.
9. Сервирай веднага.
В студентския ми кръг във Виена се появи една голяма, чернокоса и ужасно усмихната млада жена. Покрай нея дойде и един по-възрастен, среден на ръст, русоляв тарикат. Бяха тайно женени. Тя се казваше Етлева Ибрахими, от северноалбанско мюсюлманско семейство. Баща ù беше последният кмет на Тирана до промените от 1989г. Той - Сазан Бимо, от южноалбанско християнско потекло от Вльора. Баща му беше старши офицер и шеф на най-секретната военна база на бившата комунистическа страна – остров Сазан в канала Отранто. (Оттам и името на сина.) Двамата бяха пълни атеисти, много влюбени един в друг и в живота като цяло. С Етлева и Сазан съм изкарал най-хубавите балкански мигове в младостта си, доказващи най-малкото, че две държави без обща граница могат да са само приятели, защото имат общи врагове. Затова и след няколко албански гроздови ракии (рáки рýжи) крещяхме от прозореца към нищо неподозиращите виенчани популярната шиптарска песен: Греко маскара!
Един ден двамата потънаха вдън земя и повече от половин година за тях не чухме нищо, нея дори я отписаха от курса в института. Неочаквано получих пощенска картичка, в която ми казваше, че са живи и здрави извън Австрия и скоро ще ме намерят. След още някой месец Етлева ме чакаше на входа на Източноевропейския институт и ме поведе подръка из
кварталните улици, подбирайки по-празните. „Пак оцеляхме“, простичко каза тя. Оказа се, че са успели да избягат от изпратени от Албания наемни убийци във връзка със стара родова вражда, към която се добавили и пари. Нали знаеш как – кърпата с оловното топче!, и Етлева размахваше въображаема кърпа в стиснатите си пръсти като нашенските хороводци (с този примитивен боздуган се изпълнявали ритуалните убийства). Някой приятел просто им звъннал на домашния телефон посреднощ и те офейкали първо от Виена, после от страната с едните дрехи на себе си. Тя беше дошла да си прибере багажа чрез някаква приятелка. Живееха в Мюнхен. През много сълзи се разделихме на онази тясна улица, и то завинаги.
21353 | 13 дек. 2016 | 12:09



Мобилна верси
RSS
