27051 | 8 ян. 2018 | 13:29

Конвенцията въвежда термина "gender", означаваща "социален пол", каквото понятие не съществува в Конституцията и в българското законодателство

Антон Гицов

Въпросът за ратификацията на Истанбулската конвенция възбуни духовете, заговори се за това дали тя не въвежда някакъв "трети пол" и няма ли да доведе до признаването на еднополови бракове у нас.

На пръв поглед Конвенцията е прекрасен документ, защото тя обхваща всички форми на насилие над жените в съвременния свят и описва и предлага на страните конкретни мерки за борба срещу това явление. Затова и тя е подкрепяна от такива важни политически личности като вицепрезидента Илияна Йотова, заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева, министъра на правосъдието Цецка Цачева и омбудсмана Мая Манолова. 

В разясненията си, Екатерина Захариева заяви, че присъединяването към конвенцията не ни задължава да променяме конституцията и да въведем еднополови бракове. Конвенцията, каза тя, не въвежда нещо, което го нямаме в момента в нашето законодателството.

Но това не е така. Защото конвенцията въвежда термина "gender", означаваща "социален пол", каквото понятие не съществува в българското законодателство.

В обществената дискусия се включи евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. "Не знам кой преводач е решил, че "gender" на български означава "социален пол". Това не е нова категория, която ние трябва да признаем" заяви той, добавяйки, че не става дума за "трети пол". Самият Ковачев обаче не поясни как трябва да се преведе "gender",  а  в официалният български превод на конвенцията (виж: https://rm.coe.int/168046246f)  в чл.4, т. 3 "gender" е преведена точно като "социален пол".

Думата "gender" е староанглийска дума, означаваща "тип", "вид" и в недалечното минало се е употребявала като синоним на "sex" - английската дума в смисъл за определяне на биологичния пол на човека като мъжки или женски.

В последните две-три десетилетия обаче в Америка и редица страни в Европа започна да се налага един нов стереотип - на човек, роден като мъж, но заявяващ, че възприема себе си като жена, вкарана в грешното тяло. Има много случаи, когато такива хора се подлагат на операции, премахват половите си органи и взимат женски хормони, израстват им гърди, започват да се обличат и да се държат като жени и да заявяват, че се чувстват щастливи.

Съответно, в тези страни се приемат и законодателства, разрешаващи тези мъже да приемат женски имена и да се пререгистрират като личности от женски пол. Обяснението е -  биологичният ти пол може да е мъжки, но това не е съществено,  важното е че в лична, социална и културна перспектива ти може да определящ своята сексуалност като женска и обществото трябва да признава и защищава тази твоя идентичност. 

 
Но това е въпрос на  национален консенсус, на национални социални и културни традиции. Ако една страна приема родените като мъже, един ден да се трансформират като жени и както и жени в мъже, да разрешава еднополови бракове, еднополови хомосексуални двойки да осиновяват деца,  и  в училищата да се разяснява на учениците, че е възможно да са родени в грешното тяло и ако имат такова усещане открито да го заявяват, то  в други страни обществото не е склонно да възприема такива норми. Такава страна е и България.

Но да се спрем на Истанбулската конвенция.
Ако тя има предвид предотвратяването на насилие спрямо жените, като под жени се има предвид биологичният им пол, то в английския вариант на конвенцията определението "пол" би трябвало да фигурира само под формата на "sex", в превод на български биологичен пол. Но това не е така.

Наред с термина "жени", в различни членове на конвенцията се употребява и думата “gender”.

В чл. 2, т. 2 страните се призовават да обръщат специално внимание на жените, жертви на насилие на основата на “gender”.

Вкарването на термина "gender" е умишлено, то има за цел да осигури защита срещу насилие не просто и не само на жените, като биологичен пол, но и на "жените", които всъщност са родени  като мъже, но са заявили, че се чувстват като жени и този социален статут им е официално признат. 

Интересно, в един точен български превод на този член би трябвало да се говори за това, да се обръща специално внимание на "на жените, жертви на насилие основано на социален пол". Но незнайно защо, официалният превод на български е заблуждаващ, преводът е "жените, жертви на насилие, основано на пол", т.е. внушава се, че става дума за насилие основано на биологичния пол  на жената.

Тази заблуда е прокарана още в превода на т. 3, буква "г", която дефинира понятието “gender” като "социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики, които определено общество смята  за подходящи за мъжете и жените", но думата “gender” не е преведена на български като "социален пол", а само като пол, каквато дума в българския език има едно единствено значение - биологично определение на един човек от раждането му като мъж или жена.

Също така, в чл. 14 се препоръчва в образователните програми на училищата да се  включват материали  по "non-stereotyped gender roles", преведено не като "нестереотипни роли на социалния пол", а като "нестереотипни роли на пола".

Налага се впечатлението, че в официалния превод на конвенцията умишлено  “gender” не се превежда като "социален пол", за да се избегне всякакво неприемливо за обществото тълкувание, че става дума за някакъв различен вид друг женски пол.

Но преводачът или преводачите са имали проблем: в чл. 4, т. 3 се говори, че конвенцията следва да се прилага от страните без дискриминация въз основа на ред фактори между които "sex" и "gender" и няма как и двете думи да бъдат преведени като пол, затова и "sex" е преведена като като "пол", а "gender" като "социален пол". 

В поредицата от антидискриминационни фактори се споменава и "gender identity", т.е. идентичност на основата на социален пол, но преведено като "идентичност, основана на пола", един неточен и убъркващ превод, защото при положение, че в България полът е ясно определен и възприеман като мъжки или женски, за каква друга полова идентичност може да става дума?

Ратифицирането на Истанбулската конвенция ще задължава страната ни да защищава от ненасилие не просто и не само жените като биологичен пол, но и т.н. "социален" женски пол (мъже определили се като жени), което на практика ще означава и признаване на този вид пол.  

Ще задължава страната ни също да въведе в образователните си програми разясняващи на децата, че съществуват жени от т.н. "социален пол", т.е. личности от мъжки биологичен пол, но определили се като жени, които трябва да бъдат защищавани от насилие.

Българското общество все още е традиционно общество, което възприема пола на една жена само по биологичен признак, и на което е чуждо определянето на пола и по някакъв друг тип, възприеман правилно или не от много хора като "трети", "социален" пол, при който един мъж може да се трансформира като "жена" или една жена да се трансформира като "мъж". 

И ако се съобразяват с историческите, социални и културни нагласи на обществото ни, българските парламентаристи не би трябвало добре да премислят дали би трябвало да ратифицират конвенцията в този и вид.

Прави впечатление, че всички евродепутати са гласували в подкрепа на конвенцията. И не може да не се зададе въпросът, как гласуват тези евродепутати, не се ли съобразяват, консултират с партиите, които са ги изпратили в Брюксел? Как може БСП да се обяви срещу конвенцията, а нейните евродепутати да са гласували за нея? Това е голям въпрос, защото подсказва, че партиите не упражняват контрол върху своите евродепутати, между тях няма координация и вероятно в много случаи тези евродепутати гласуват както си искат.