15283 | 13 ян. 2023 | 11:35

През последните над десетина години терминът "геноцид" започна да се използва като политически и пропаганден инструмент главно от страна на САЩ и НАТО срещу неудобни страни и режими и техните политически лидери

Официално, съгласно всеобщо признание, извън Холокоста над евреите през Втората световна война, за геноцид за признати две събития - убийствата на близо 3 млн. души от червените кхмери в Камбоджа в началото на 70-те години на миналия век и избиването през 1994 г. в Руанда на около 500 000 от племенните групи тутси и хуту.

През последните над десетина години обаче геноцидът започна да се използва като политически и пропаганден инструмент главно от страна на САЩ и НАТО срещу неудобни страни и режими и техни политически лидери. Началото беше положено с разпадането на Югославия, когато непокорните сръбски лидери Слободан Милошевич и Радован Караджич бяха изправени пред международния съд в Хага с обвинение за извършване на геноцид. В допълнение, на 15 януари 2009 г. Европейският парламент провъзгласи 1 юли за "ден в памет на геноцида в Сребреница през 1995г. ", когато босненските сърби са обвинени в убийството на 8 хиляди цивилни". Не беше направен обаче опит Сърбия, като държава да бъде обвинена в геноцид, плановете за нея бяха смяна на режима и привличането на страната към структурите на НАТО и Европейския съюз.

Руско-украинската война от началото на 20-те години също беше използвана от САЩ и нейните съюзници по линия на НАТО за обвинения в геноцид срещу американския геополитически противник на САЩ -  Русия и на нейния лидер президента Путин.

На 14 април 2022 г. американският президент Джо Байдън определи руския президент като "диктатор, който извършва геноцид", а на 28 април 2020 г. канадският парламент единодушно определи инвазията на Русия в Украйна като "геноцид и престъпления срещу човечеството". На 8 декември 2022 г. Комисията по външни работи в Сената на САЩ одобри резолюция, с която признава действията на Русия в Украйна за геноцид. През есента на 2022 г. в международният съд в Хага, по искане на Украйна бе заведено дело срещу Русия за нарушаване на Конвенцията за геноцида. Към делото се включиха почти всички страни- членове на НАТО, включително и България, която направи това на 18 ноември 2022 г.

На очернянето на Русия, като държава, на която е свойствено да извършва геноцид, беше даден нов тласък на 15 декември 2022 г. когато Европейският парламент одобри резолюция, с която обявява за "геноцид" изкуственото предизвикване на гладната смърт, известна като "Гладомор", на милиони хора в Украйна през 30-те години на миналия век. Проектът за тази резолюция бе изготвен от Комисия, в която от страна на България участва евродепутатът Ангел Джамбазки. За преднамерената антируска насоченост на резолюцията говори това, че в нея се отделя специално внимание на Украйна, осъждат се "ракетните нападения срещу украинските градове", говори се за "варварския характер на руската агресия" и се призовава Европейският парламент да призове Руската федерация, като основен наследник на Съветския съюз, да се извини за тези престъпления. Говори се и за нищо общо нямащите с Русия "актове на геноцид, насочени срещу черкезите и други коренни народи и етнически и религиозни групи, обитаващи обширните територии на Русия“, и за „геноцида срещу кримските татари през 1944 г."

На 20 декември 2022 г. Комисията по външна политика в българския парламент обяви за геноцид Гладомора в Украйна през 1932-1933 година.

Кое събитие може да бъде определено за геноцид и кое не?

Отговор на този важен въпрос дава Женевската Конвенция от 9 декември 1948 г за предотвратяване и наказание на престъплението геноцид., в която се указва че геноцид са действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти една национална, етническа, расова или религиозна група като такава.

Гладът в Украйна през 1932-1933 г. е предизвикан от крути мерки от страна на Сталин, когато при лоша реколта и недостиг на храни и пшеница в Съветския съюз, той нарежда насилствено изземване на зърно от украинските селяни, дори и такова, необходимо за посев. Жертвите от глад в селските райони са многобройни и ужасяващи, но градовете са по-малко засегнати, което и дава основание на редица учени - историци и прависти, да твърдят, че не е било налице намерение да бъде умишлено унищожено чрез глад населението на Украйна като цяло. По времето на Сталин наистина има умишлено унищожение на хора, това е физическото ликвидиране на "идейни" врагове от всички националности на тогавашния Съветски съюз, с най-многобройни жертви от руското население.

Не отговарят на женевските определения за геноцид и обвиненията към Русия за геноцид по време на руско-украинската война. При руските бомбардировки, като при всяка война загиват и цивилни, но няма налице действия, извършени с намерение да бъде унищожена изцяло или отчасти каквато и да е национална, етническа, расова или религиозна украинска група като такава. Жертвите са главно в районите на военните действия в Източна Украйна, и при бомбардировките на инфраструктурни обекти в страната.

Неиздържаните обвинения към Русия и нейния президент Путин в геноцид и връщането към далечен исторически период като началото на 30-те години в Съветския съюз, и в частност към жертвите от гладна смърт в Украйна, създават обаче опасен и неудобен прецедент за много от обвинителите на Русия, защото собствената им история в близкото и далечно минало дава повод те да бъдат обвинени в геноцид. Примерите са многобройни.

Изтребването на индианците в Северна, Централна и Южна Америка

Изтреблението на коренното население на американския континент, продължило векове, е определено от някои изследователи като като „най-дългия холокост“ в историята на човечеството. Жертвите са милиони.

ИСПАНИЯ

Трагичната съдба на инките, маите и ацтеките

В края на XV и началото на XVI век испанските завоеватели завладяват с огън и меч южната част на американския континент. Те разрушават империята на инките, обхващаща територии на днешна Колумбия, Чили, Перу, Боливия и Еквадор и северозападната част на Аржентина. През 1521 г. военна експедиция на испанския конкистадор Ернан Кортес разрушава империята на ацтеките , разположена върху днешно Мексико и Гватемала. Столицата на империята Теночтитлан, върху чиято територия се намира днешната столица на Мексико, е била разрушена до основи. Резиденцията на днешния мексикански президент е построена върху основите на двореца на последния император на ацтеките Монтесума. По подобен начин е унищожена и империята на маите, обхващаща югоизточната част на днешно Мексико , Гватемала, Белиз и западните части на Хондурас и и Салвадор..

По време на войните с тези древни империи, освен, че е унищожена тяхната цивилизация, е избито многобройно местно население. В своята книга " Estimating the Loss of Life in the Indigenous Holocaust, 1492" (Оценка на жертвите на холокоста на местното население след 1492 г. ) проф. Дeйвид Майкъл от Хюстънския университет счита, че в резултат на геноцид, болести и други фактори, към късните години на десетилетието след 1560 г. са загубили живота си около 40 млн. души в районите на днешно Мексико, Централна Америка, Перу и Чили.

САЩ

Преди пристигането на европейските заселници в Северна Америка, местното население наброява около 10 млн. души. Към 1900 г., индианското население на територията на САЩ в резултат на изтребление, болести и други фактори е намаляло до 300 000. Според проф. Дейвид Станард от Хавайския университет, автор на "Американският холокост", гибелта от болести, изтребление и други фактори на местното население на американския континент - включващ освен Южна Америка, още САЩ и Канада, е най-значимият акт на геноцид в историята на човечеството.

Хирошима и Нагазаки

На 6 август 1945 г американски бомбардировач детонира атомна бомба над японският град Хирошима, а три дни по-късно - на 9 август и над друг град - Нагазаки. Загиват около 100 хиляди души в Хирошима и около 80 000 души в Нагазаки, мъже, жени и деца. Оправданието за тези две унищожителни бомбардировки е, че по този начин Япония е била принудена да капитулира, иначе САЩ са щели да дадат огромни жертви при сухоземна операция срещу Япония.

Това оправдание не издържа критика. САЩ имат пълно господство по въздух и на море и са можели да принудят Япония да се предаде, като предприемат разрушение от въздуха на военната, промишлената и железопътна инфраструктура на страната. Извършено е унищожение отчасти на "една национална... група като такава" от невинни хора, или е извършен геноцид съгласно определението на Женевската конвенция.

Виетнамската война

Активното участие на САЩ във Виетнамската война между 1965 и 1973 г. отнема живота на 1.1 млн. виетнамци от Северен Виетнам, войници и цивилни. Градовете и селските територии на Северен Виетнам са бомбардирани, използвани са напалм и над 70 млн. литра химически агенти с цел да се унищожи селскостопанската продукция и по този начин да се попречи на изхранването на подкрепяната от Северен Виетнам въоръжена съпротива срещу южно виетнамския режим. Срещу виетнамското население е извършен геноцид.

Една от най-потресаващите прояви на американския геноцид във Виетнам е свързана със селото Ми Лай в провинцията Куанг Нгай в Южен Виетнам. Срещу селото, считано за база на южно виетнамската съпротивителна организация Виетконг, е проведена наказателна операция. На 16 март 1968 г. американска военна част под името Charlie Company— част от американската 121-та пехотна бригада, под ръководството на лейтенант Уилям Калей извършва масово убийство на старци, жени и деца, като жени и момичета са изнасилвани, преди да бъдат убити. Ликвидирани са хладнокръвно над 500 души, между тях 182 жени, 17 от тях бременни и 173 деца, между тях 56 на възраст между две и пет години. Извършено е престъпление, сравнимо с нацистките престъпления срещу цивилно население в окупираните територии по време на Втората световна война.

"Геноцидът" на Русия срещу украинския народ, за който САЩ обвиняват Русия, бледнее спрямо геноцида на САЩ срещу виетнамския народ. И някой би трябвало да напомни на американския президент Джо Байдън, който говори за руски геноцид "някъде на другия край на света", за действителния геноцид над жителите на Ми Лай, точно на другия край на света.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Бурската война във Южна Африка

През XVII век на днешната територия на Южна Африка е изградена държава от главно холандски заселници, станали известни като африканери (бури) и говорещи на африкаанс, диалектен холандски език, възприет и от местното чернокожо население. В страната се откриват богати залежи на злато и диаманти, което привлича британски заселници и става причина за бурската война, в която преимуществото е на страната на британски военен корпус. Британците организират концентрационни лагери за местното цивилно население, в които от глад и болести измират близо 28 000 жени и деца и около 14 000 чернокожи африканци. Осъществен според Женевската конвенция егеноцид "отчасти на... расови и етнически групи" от местното население.

САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Войната срещу Ирак от 2003 г.

Войната започва на 20 март 2003, когато САЩ и Великобритания, под претекст, че режимът на Садам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, атакуват Ирак по въздух, суша и море. Операцията е под кодовото име "Шок и Ужас" и напълно оправдава името си - съгласно Института Уотсън за международни и обществени дела (Watson Institute for International and Public Affairs) при американския университет Браун, цивилните жертви са между 275 000 и 306 000 души.

Като се има предвид, че операцията е осъществена без резолюция на Съвета за сигурност на ООН и е доказано, още преди войната, че Ирак не притежава подобни оръжия (Ирак беше инспектиран на тази цел преди войната от експерти на ООН) тази безсмислена война може да бъде определена съгласно критериите на Женевската конвенция като геноцид.

Бомбардировката над Хамбург

В края на юли 1943 г. в хода на Втората световна война военновъздушните сили на САЩ и Великобритания в течение на една седмица извършват масирани денонощни бомбардировки над Хамбург, американците през деня, а британците през нощта. Използват се разрушителни и запалителни бомби. Градът е тотално разрушен, под развалините му загиват над 50 000 души, в огненият ад някои изгарят живи, около един милион граждани на града остават бездомни.

Бомбардировката над Дрезден

От 13 до 15 февруари 1945 г. германският града Дрезден е подложен на унищожителни бомбардировки от британските военновъздушни сили, подпомагани от американски бомбардировачи. Градът е тотално разрушен, загиват около 35 000 жители, главно възрастни, жени и деца, но се счита, че жертвите може да са и между 100 000 и 200 000, тъй като в Дрезден са намират по това време големи маси бежанци от други райони на страната. Бомбардировките са абсолютно безсмислени, градът няма стратегическо или икономическо значение за по-нататъшния ход на войната, остават само няколко месеца до капитулацията на Германия.

о този повод маршал Жуков пише след войната, че "Съветската армия никога не би извършила подобно варварство". И действително, въпреки, огромните разрушения и жертви, които Съветския съюз понася от германското нападение, съветската армия при настъплението си към Берлин не бомбардира германски градове. Такова е и положението с руско-украинската война от началото на 2022 г. От страна на Русия няма бомбардировки от стотици бомбардировачи, денем и нощем, на градове с цел израняването им със земята, както това правят САЩ и Великобритания в Германия, действия, които напълно отговарят на международното определение загеноцид.

ГЕРМАНИЯ

Намибия

В периода между 1904 и 1907 г. в германската колония в Югозападна Африка - днешна Намибия - окупационните войски Schutztruppe, провеждат политика на изтребление и расово прочистване на териториите в региона. Част от населението е избито, друга е затворена в концентрационни лагери, в които от глад и болести умират хиляди. Някои историци определят това събитие като първия геноцид на ХХ век и прелюдия на еврейския Холокост по етнически и расов признак. Германският геноцид в Намибия е разгледан в книгата на проф. Рене Реманчард от университета на Пенсилвания "Забравените геноциди: Забрава, Отрицание и Памет" (Forgotten Genocides: Oblivion, Denial, and Memory).

Днешна Германия, като наследник на онази колониална Германия, би трябвало да признае и поеме отговорност за този геноцид, нещо, което все още не е станало. Вместо това, германският Бундестаг прие резолюция, в която Гладомора в Украйна е обявен за геноцид.

Лидице

На27 мая 1942 нацисткият губернатор на окупираната Чехословакия Райнхард Хайдрих е убит в засада от чешки патриоти от съпротивата. В отговор е предприета наказателна операция срещу Лидице - село на 20 километра от Прага. Селото е изравнено със земята, цялото мъжко население разстреляно, жените и децата са заточени в концентрационни лагери, като 85 деца са намерили смъртта си в газови камери.

Орадур сюр Глан

На 10 юни 1944 г. есесовски подразделения провеждат наказателна операция срещу френското село Орадур сюр Глан, обвинено, че укрива пленен германски офицер. Мъжете са затворени в плевни и разстреляни, а плевните с телата подпалени. Загиват 190 души. Жените и децата са затворени в местната черква, през прозорците на която са хвърлени запалителни бомби. Опитващите се да излязат навън жени и деца са разстрелвани. Загиват 247 жени и 205 деца.

Женевската конвенция за геноцида не определя количествен брой на избити цивилно население, който да се приема за геноцид, говори се за "група", а в случай е избито цяло село. И в Лидице, и в Орадур сюр Глан, подобно на споменатото по-горе изтребление на жителите от виетнамското село Ми Лай, е извършен геноцид, съгласно Женевската конвенция.

Изтреблението на цивилно население в Съветския съюз по време на Втората световна война.

Нацистка Германия е осъдена за геноцида на евреите по време на Втората световна война. Но близо 19 милиона са жертвите сред цивилното население на Съветския съюз в резултат на германското нападение и по всички критерии на Женевската конвенция, това е геноцид от изключително голям мащаб. Затова е и цинизъм днешна Германия да обвинява в геноцид Русия, към народа на която тя е извършила действителен и ужасяващ по размери геноцид по време на Втората световна война.

ИТАЛИЯ

Изтреблението на етиопци в Адис Абеба

През февруари 1937 г.в Етиопия е извършен опит за убийство на маршал Родолфо Грациани, губернатор на африканската колония на Италия в региона на Източна Африка. От италианска страна на 16 февруари и в последващите два дни е осъществена наказателна военна операция срещу етиопското население на град Адис Абеба, по време на която са избити около 19 000 души цивилно население. Събитието е описано в книгата от 2017 г. на Ян Кембел "Убийствата в Адис Абеба: Националният срам за Италия ("The Addis Ababa Massacre: Italy’s National Shame) и е определено от автора като геноцид.

ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ

Герника

На 26 април 1937 г. по време на гражданската война в Испания, по искане на генерал Франко ескадрилата от германски бомбардировачи "Гордон", подкрепяна от самолети от фашистката италианска Aviazione Legionaria бомбардират с експлозивни и запалителни бомби градчето на баските Герника в Северна Испания. Герника представлява централна стратегическа база за републиканските сили и е разрушена в по- голямата си част, жертвите са около 1000 души. Варварската бомбардировка става тема на известната картина на Пабло Пикасо "Герника".

По критериите на конвенцията за геноцид е налице умишлено намерение за унищожение "отчасти на една национална, етническа група от хора като такава".

ФРАНЦИЯ

Изтреблението на цивилни във виетнамското село Май Трак

В края на XIC век Виетнам, заедно с Лаос и Камбоджа, става колония на Франция. След края на Втората световна война обаче Хо Ши Мин, създател на Лигата за борба за независимост на Виетнам, обвява създаване на временно правителство на страната, което води до война между френските колониални войски и съпротивителното движение, ръководено от виетнамския лидер. Войната е ожесточена, и Франция, която в края на краищата е победена, преди изтеглянето си от Виетнам, действа брутално по време на военните действия, включително и спрямо местното население. Най-известното френско престъпление, с характер на геноцид, е изтреблението на населението на жители на селото Май Трак в провинцията Куанг.

На 29 ноември 1947 г. окупационни френски части изгарят 326 къщи в селото, като избиват повече от половината от жителите. По някои сведения между убитите са 170 жени и 157 деца, като жените и момичетата, преди да бъдат убити, са изнасилени.

Алжирската война за независимост

В периода между 1954 и 1962 г. във френската колония Алжир се води война между Франция и Националния фронт за освобождение на Алжир. В хода на войната загиват стотици хиляди алжирци, не само бойци, но и цивилно население. Французите разрушават над 8000 села и затварят в концентрационни лагери около 2 млн. алжирци. Тези престъпления от френските колониални власти също може да бъдат определени като геноцид.

БЕЛГИЯ

Геноцидът в Конго

Белгия владее африканската колония Конго между 1985 и 1960 г., като от 1885 до 1908 г. колонията е била експлоатирана безмилостно като личен доминион на белгийският монарх Леополд Втори. През този период местното население намалява наполовина, счита се, че жертвите от насилие, глад, болести и други фактори, са милиони. Непокорните конгоанци често са наказвани, като са им отрязвали част от ръцете - дланите или до лакътя. На 13 май 1999 г. английският вестник The Guardian публикува статия със заглавие „Прикриваният холокост“, в която авторът Стивън Бейтствърди, че белгийският крал е първият геноцидист в модерния свят, отговорен за повече жертви отколкото тези на еврейския холокаст.

На геноцида в Конго никога не е било обръщано сериозно внимание и Белгия и до ден днешен не признава извършването на геноцид. Но и Белгия е от страните, които осъждат Русия за Гладомора в Украйна през 1932-1933 г. и това е още една проява на цинизъм от страна-членка на НАТО, чиято история е омърсена от прояви на геноцид в Африка като колониална държава.

НИДЕРЛАНДИЯ (БИВША ХОЛАНДИЯ)

Изтребление на племето Коикой в Кейптаун, Южна Африка

Нидерландия има пъстро колониално минало, с колонии в Азия и Африка. Навсякъде местното население е възприемано и третирано като нисша раса и всяка съпротива е наказвана жестоко.

През XVII век Холандия постепенно колонизира територията на днешна Южна Африка, но среща сериозна съпротива в региона около Кейп Таун, обитаван от от племето Коикой. Съпротивата на племето е сломена, избити са хиляди африканци, отнета им е земята, много от тях са поробени.

Клането в Роиуджид, Индонезия (The Rawagede massacre)

В началото на XVII век холандците започват да колонизират Индонезия. След Втората световна война, когато настъпва период на разпад на колониалните империи, в Индонезия се засилва съпротивата срещу холандските колонизатори. На 9 септември 1947 г., подозирайки, че в селото Роуиджид в Южна Ява се укриват въстаници, холандска войскова част извежда мъжете извън селото, 431 души, и ги избива. На 24 септември 2012 г. издаваният в Лондон Taylor&Francis Online Journal, разследващ случаи на геноцид в света, публикува статия за това клане, което определя като проява на геноцид.

Счита се, че до изтеглянето холандците от Индонезия през1949 г. 100 000 индонезийци са загубили живота си по време на освободителната война.

ПОЛША И БАЛТИЙСКИТЕ ДЪРЖАВИ

Страните-членки на НАТО - Полша и балтийските държави Литва, Латвия и Естония са между най-изявените поддръжници на обвиненията за геноцид от страна на Русия спрямо Украйна, включително и за Гладомора от 1932-1933 г. Но един поглед назад към периода на Втората световна война показва, че и те имат за какво да отговарят за еврейския геноцид в собствените им страни.

ПОЛША

На 16 февруари 2018 г. американското списание The Atlantic публикува статия от Една Фридберг със загавие "Истината за ролята на Полша в Холокаста" (The Truth About Poland's Role in the Holocaust). Авторът посочва, че още преди войната, в Полша съществува враждебност към евреите, който съставляват 10% от населението на страната и 30% в полската столица. Такова значително присъствие се разглежда в страната като прекомерно и някои полски политици говорят даже за изселване на част от евреите. Когато Германия окупира Полша, буквално месец след окупацията, нацистите създават под свой контрол Полска губернаторска полиция (Policja Polska Generalnego Gubernatorstwa), която се занимава с регистрация и откриване на укрили се евреи, арестуването им и охраната на концентрационни лагери. Из страната поляци извършват погроми и убийства на еврейско население, най- известното от които е изгарянето на живи мъже, жени и деца в плевня в полското градче Йедбавне, престъпление, на което е посветена книгата на американския историк от полски произход Томаш Грос "Изтреблението на еврейската общност в полското градче Йедбавне" “Neighbors: The Destruction of the Jewish Community in Jedwabne, Poland".

Към края на войната от 90% процента от полските евреи са изтребени от нацистите и техни полски колаборационисти.

Парадоксално е, че в извършването на геноцида на полска територия участват полски граждани, при положение, че нацистка Германия е считала полския народ като нисша раса и самите поляци са били подложени на геноцид по време на окупацията. За геноцида спрямо полския народ в Полша се пише и говори, но не и за участието на поляци в изтребление на евреите. Обективни оценки идват обаче от чужбина. През 2019 г. група полски учени и интелектуалци от САЩ и Великобритания , обединени в групата Concision Civitas (Гражданско обединение) в публикация отбелязват, че "десетки хиляди полски евреи се жертви на поляци или изпратени от тях на сигурна смърт в концентрационни лагери и това е факт, който липсва в образователните училищни програми, в държавната информационна политика, в организираните от държавата изложби, възпоминания и в музеите".

На 1 февруари 2018 г. полският сенат прие закон, забраняващ обвиняването на полската нация в участие в нацисткия холокост, предвиждащ глоби и затвор до три години за нарушителите.

Парадоксален е и двойният стандарт в отношението на днешните полски управници към Русия и Германия. Тези две страни окупират Полша през 1939 г. по силата на пакта Рибентроп-Молотов и Сталин нарежда избиването на хиляди пленени полски офицери в Катин. Но Съветският съюз не предприема унищожителни бомбардировка над Полша, както това прави Германия, и Червената армия освобождава страната. А през пролетта на 1940 г. германските окупационните власти прилагат в Полша т.н. AB-Aktion план, за систематично ликвидиране на полската интелигенция - учители, свещеници и други интелектуалци, възприемани като евентуални лидери на съпротивително движение. Хиляди са убитите и заточени в концентрационни лагери. Според някои историци, в Полша жертви на нацисткия геноцид са 3 млн. евреи и 1.5 млн. поляци. Но отношенията на Полша с Германия днес са повече от добри, докато отношението към Русия е повече от враждебно. По време на руско- украинската война от 2022/2023 г. през Полша преминават към Украйна предоставяните от Запада въоръжения за режима на Зеленски и Полша е най-ревностен поддръжник на този режим, въпреки, че считаният за национален герой на Украйна, националистът Степан Бандера, по време на войната е сътрудничел на нацистките окупатори и неговите военни формирования са участвали в прочистването и избиването в Украйна на полско население.

ЛИТВА

Когато нацистка Германия окупира Литва през юни 1941 г., в страната, в която е установено марионетно правителство, преживяват около 202,000 евреи. Създадена е литовска полиция (Lietuvos saugumo policija) и специален жандармеристки наказателен отряд (Ypatingasis būrys), прикрепен към окупационната армия, който участва заедно с нацистите в систематичното избиване между юли 1941г. и август 1944 г. на около 70 000 евреи край село Понари, недалеч от Вилнюс. Израелският историк Дина Порат пише в книгата си от 2002 г. "Литовският холокаст - някои уникални аспекти", че ако първоначално германците са избивали главно еврейските мъже, то литовците са избивали всички под ред - и жени, и деца".

Към края на войната 90% от литовското еврейско население е избито.

ЛАТВИЯ

Когато Германия окупира Латвия през юни/юли 1941г., в страната живеят 74 000 евреи. Създадена е от окупационните власти под ръководството на латвийския есесовец Викторс Арайас местна "Арайас Команда", (Arāja komanda), която участва в убийството на 24 000 евреи. Към края на октомври същата година вече 34 000 евреи са ликвидирани. Латвийски колаборационисти участват и в масовото убийство на евреи в горския район Румбула недалеч от Рига. Особена известност придобива и изтреблението на евреи в околностите на град Лиепая в Западна Латвия, където между 15 и 17 декември за избити близо три хиляди евреи, повечето жени и деца.

ЕСТОНИЯ

В сравнение с Литва и Латвия, местното еврейско население в периода преди германската окупация е значително по-малобройно, но близо 200 000 евреи от съседни страни са превозени в местни концентрационни лагери, най-известният от които е лагера Вайвара, охраняван от естонски есесовски части. Под контрола на нацистките окупатори и от колаборационистките власти е създадена национална полиция (Omakaitse), която извършва арести и екзекуции на евреи. Особена известност придобива изтреблението на евреи в концентрационния лагер Клуга, между 19 и 22 септември 1944 г., когато близо 2000 лагерници са избити от естонски части на 20-та есесовска дивизия.

Истина е, че днешните власти в тези три балтийски страни са поднесли извинение за това, че техни граждани са участвали в тези престъпления. Както е истина и това, че те не просто са участвали в убийството на евреи, а в геноцида срещу евреите по време на Втората световна война. С действия, несравними с техните обвинения към Русия за геноцид в Украйна.

УКРАЙНА

Изтребление на евреи през Втората световна

След Втората световна война, Украйна е част от съветските социалистически републики и по политически съображения не се дава гласност за участието на украинци в геноцида над евреите на украинска територия. Днес вече са известни фактите за такова участие.

В навечерието на Втората световна война в Украйна преживяват около 2.7 млн. евреи. Отношението на украинците към евреите в Украйна не е еднозначно, проявите на антисемитизъм имат исторически корени. Според Джефри Ведлингер, професор по история в Мичиганският университет и автор на книгата „In the Midst of Civilized Europe: The Pogroms of 1918-1921 and the Onset of the Holocaust“ (В средата на цивилизована Европа: погромите през 1918-1921 г. и началото на Холокоста), съпротивляващите се срещу болшевиките украинци са считали евреите за техни съюзници и са избили хиляди от тях по време на гражданската война.

Както и в други страни, окупационните германски власти създават през август 1941 г. в Украйна местен тип жандармеристка Спомагателна полиция - (Ukrainische Hilfspolizei–Українська допоміжна поліція) Съставена от наемници, но и от доброволци, нейният брой нараства до 80 000 души, четири пъти повече, отколкото немската полиция. Спомагателната полиция регистрира евреите в градовете и селата, охранява гетата, организира и превозва евреи към местата на екзекуции и участва в такива, включително в най-голямото изтребление на евреи по време на Втората световна война в Бабий Яр. В редица случаи мъже, жени и деца са изкарвани извън населените места, принуждавани да се събличат голи и след това екзекутирани, като запазените по-качествени дрехи са прибирани от украинците. Еврейската организация Yahad in Unum, която разследва такива екзекуции, е изготвила карта на около 1000 такива места в Украйна.

Според преценки на различни историци, избитите евреи в Украйна са над един милион.

Изтреблението на поляци във Волиния и Галиция

Волиния и Източна Галиция са част от Украйна преди Първата световна война, окупирани са и заселени от Полша, след излизането от войната на Русия и наново отнети от Полша от Съветския съюз в резултат на пакта Молотов-Рибентроп. Населението е смесено, главно поляци и украинци и по-малко евреи. След като в началото на Втората световна война Германия окупира Украйна, националистическата Организация на украинските националисти ОУН, създадена още през 1929 г., и нейното военно крило Украинска въстаническа армия- УПА (Українська повстанська армія) под ръководството на Степан Бандера, започва да сътрудничи на немските окупационни власти. На свой конгрес ОУН решава да възроди Украйна като етнически прочистена от други народности държава и предприема мерки за насилствено етническо прочистване на тези две области. На 11 юли 1943 г. УПА атакува във Волиния около стотина полски населени места, като са избивани мъже, жени, деца , изгаряни са къщи и църкви. През август 1943 г. е предприета подобна акция и в Източна Галиция. Според оценки на историци, общо избитите поляци във Волиния са между 35 000 и 60 000 души и в източна Галиция между 20 000 и 25 000 души, като са избити и около 12 000 евреи.Някои полски автори определят изтреблението на поляци във Волиния и Източна Галиция като “genocidium atrox” (екстремен геноцид), а през април 2016 г. под влияние и в резултат на натиск на консервативната партия в полския парламент "Право и Справедливост" (Prawo i Sprawiedliwość) беше приета резолюция, която отредели "Волиния 1943 г." като геноцид, резолюция, която режимът в Киев определи като "едностранно тълкуване на историята". Година преди това, през април 2015 г., украинския парламент прие резолюция, с която на бойците на УПА беше признат статут на "борци за украинска независимост".

На 20 януари 2010 г. тогавашният президент на Украйна Виктор Юшенко официално обяви Степан Бандера за "Герой на Украйна".

Съгласно еврейската организация Simon Wiesenthal Center , разследваща престъпленията срещу евреите по време на Втората световна война, след разпада на Съветския съюз, в Украйна не е проведено нито едно разследване на виновници за холокоста на територията на тази страна.

Когато украинският президент Зеленски обявяви Русия в геноцид, поддръжниците му от НАТО го подкрепиха, затваряйки си очите за участието в геноцид пред Втората световна война на "героя на Украйна" Степан Бандера и на "борците за независимост" от Украинската въстаническа армия УПА.

Геноцидът, едно трагично явление в историята на човечеството, за съжаление днес се превърна в пропаганден политически инструмент и то от държави, които сами са го практикували в своето минало.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм и Туитър!