18647 | 21 ян. 2018 | 22:22

И така, може ли и трябва ли България да ратифицира конвенция, която да я задължава да осигурява закрила на трансполови "жени", родени като мъже?

 Във вторник в аулата на Софийския университет ще се състои обсъждане на Истанбулската конвенция.

    От интервю по bTV на  министър на правосъдието Цецка Цачева се разбра, че към Конвенцията има Обяснителен доклад, и че на депутатите е представен анализ на тези два кокумента, изготвен от подведомствената и Дирекция по междунардно публично право.

     Пояснителният доклад ( виж https://rm.coe.int/16800d383a ) обаче досега не е предоставен на депутатите и общественоста  за запознаване. 

    В конвенцята се говори противодействие на дискриминацията на основата на "sex"- биологичен пол и на  "gender", преведено като "социален пол".

Общественото мнение леагира остро срещу неясностите около този "социален пол" и последва пояснение, че в официалния превод на Конвецията "gender" не е правилно преведен като "социален пол".  Не беше предоставен някакъв "правилен" превод на тази дума, но беше дадено уверение, че бъде направен друг превод на конвенцията.

И възниква логичният въпрос: какъв е смисълът да се обсъжда Конвенцията, ако на обсъждащите я не са предоставени "правилен"  превод на Конвенцията и на Обяснителния доклад към нея.

   Въпросът е основателен и защото предвижданите обсъждания имат за обявена цел да успокоят обществеността, че конвенцията няма да ни наложи да признаем "трети" пол, както и еднополови бракове.

Първо да се прочете Конвенцията и после да се обсъжда, призова г-жа Цачева.

   Но критиците, прочели конвенцията и Обяснителния доклад в английския и или френски вариант, знаят много добре, че в Конвенцията липсва терминът  "трети" по отношение на пола, както и  каквото е споменаване на еднополови бракове. В това те няма защо да бъдат убеждавани.

Тях ги интересуват някои тълкувания в Обяснителния доклад и по-специално въпросът задължава ли ратифициралите конвенцията страни да взимат законодателни мерки срещу дискриминацията на обявили се като жени мъже, т.е. на трасполовите и трансексуални индивиди. Защото ако страната ни приеме задължението да защищава правата им, това означава и официално да признае и техния нов, различен от биологичният им, статут. Което, ако влезе в законодателството, може да засегне и Конституцията.

    Според юристите от ведомството на г-жа Цачева, Конвенцията не споменавала тези два термина.

Но в Обяснителният доклад в т. 53 ясно се казва, че авторите на Конвенцията са имали предвид и защита срещу дискриминация на основата на "gender" (социален пол? ), на  сексуална ориентация и на "gender identity"-"трансджендърна" или трансполова идентичност, както я превеждат юристите на г-жа Цачева.

В същия член се пояснява, че  трансджендърната или трансполова идентичност  включва трансполови и трансексуални личности. А международната организация "Transgender Europe"- „Трансжендърна Европа“ или "Трансполова Европа" в своя сайт твърди, че съгласно Обяснителния доклад, Истанулската конвеция има точно и такава цел- защита на трансполови и трансексуални личности “ (https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention).

Но какви са тези трансполови и трансексуални личности, които трябва да пазим от дискриминация съгласно Конвенцията за защита на жените?

     Оказва се, че по линия на най- важния международен орган, занимаващ се с правата на човека - ООН, не съществува Конвенция или Резолюция, която да определя смисъла на тази два термина.

В Европа за трансполова жена се счита мъж, обявил се за такава. Ако претърпи хормонална терапия ставала транссексуална жена. Но и тук мътилката е голяма. Във Великобритания, един мъж може при наличие на някои изисквания, да придобие „full gender recognition”- пълно узаконяване на желания социалния пол, т.е. един мъж да бъде признат официално за жена, като му се издаде нов акт за раждане с ново женско име, и без да премахне половите си органи.

Такава „жена“ има правото да сключи брак с някой мъж (като брак между мъж и жена) или да се ожени за жена (като еднополов брак между две жени, което разрешено със закон от 2014г. разрешаващ брак между еднополови личности). Такива законови възможности съществуват и в други европейски страни.  В Америка обявилите се за жени, претърпели или не хормонална терапия или хирургическа намеса, се наричат по един единствен начин- транджендърни- трансполови личности. Най- голямата им и утвърдена организация се нарича National Center for Trangender Еquality-Национален център за трансполово равенство.  Нейният основател и изпълнителен директор е Мара Кийслинг, родена  с мъжки биологичен пол.

Тъй като е невъзможно да бъдат осигурявани отделни тоалетни за трасполовите лица, Центърът се застъпва за правото  на всеки трансполов индивид да ползва обществени тоалетни според своята трасполова идентичност. Което поражда инциденти: през 2011г.

Криси Лий Джонс, биологичен мъж, но трансджендърна жена влиза в женската тоалетна на заведение на Мак Доналдс в Балтимор и отнася бой от няколко момичета.   

Пак в Америка, през  2017г. за член на долната камара на парламента на щата Виржиния беше избрана Даника Роом, родена като Дан Роом,  подложил се на хормонална и хирургическа интервенция и  обявил се за трансджендърна/транссексуална жена през 2013г., Даника Роом е омъжена за мъж с дете от друг брак и  логично сексуалните отношения с нейният мъж не могат да бъдат нищо друго освен хомосексуални между двама души от мъжки биологичен пол, като на Даница поради хирургическата интервенция е отредено да бъда пасивната страна.

    Ето и тези "жени" конвенцията има за цел да защити.

И така, може ли и трябва ли България да ратифицира конвенция, която да я задължава да осигурява закрила на трансполови "жени", родени като мъже?

Няма ли да нарушим Конвенцията, ако някой мъж, който например се е подложил на хормонална и хирургическа интервенция, поиска да бъде третиран като жена?

И няма ли да нарушим Конвенцията, ако не въведем образователни програми в училищата, в които да им се проповядва трансполовата идеология за правото на мъжете да бъдат признавани за жени, ако решат че са се родили в "грешното тяло" и правото им да бъдат защищавани от дискриминация и насилие в качеството им на "жени"?

     Ето на тези въпроси трябва да отговорят на обсъжданията защитниците на Истанбулската конвенция, а не да отклоняват вниманието от противоречивите елементи в нея като  ни убеждават, че всичко е наред, защото тя не говорела за признаване на трети пол и за на еднополови бракове.