10330 | 21 ноем. 2023 | 16:16

Учудващо е твърдението на президента за това, че Русия е отнела територии по насилствен начин, нещо с което цивилизованият свят не бива да се примири.

Антон Гицов

На 22 ноември в хотел „Балкан“ в София се състоя конференция „Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?", организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт". Като член на Българското дипломатическо дружество присъствах и аз. Централната тема беше посветена на двата военни конфликта- Руско- Украинската война и войната на Израел в Газа срещу Хамас.

Присъстваше и президента Радев, който направи изказване, в което по отношение на Руско- украинската война Радев употреби думата „руска агресия“.

Той още каза:

„Имаме пред себе си много сложна дипломатическа дилема. Ако тази война не бъде прекратена с примирие за започване на преговори, жертвите и разрушенията ще растат и то с още по-голяма скорост. Но, ако Украйна и цивилизованият свят се примири с отнетите територии по насилствен начин, то означава, че приемаме, че в наше време е възможно със сила да се решават подобни въпроси. Това е голяма дилема, тя е крайъгълният камък на всички дипломатически усилия. Трябва да се намери такава разменна монета, която да гарантира сигурността и на двете страни“. Радев още заяви, че Украйна е допуснала грешка, можела е да седне на масата на преговори за преговори, когато била в "подем", преди контраофанзивата.

Учудващо е твърдението на президента за това, че Русия е отнела територии по насилствен начин, нещо с което цивилизованият свят не бива да се примири.

Ето фактите:

На 16 март 2014 г. в Крим се провежда референдум, има и чужди наблюдатели, няма никакво присъствие на руски войски и подивяващото мнозинство от участниците в референдума гласува за присъединяване към Русия.

На 11 май 2014 г. са проведени референдуми в Донецк и Луганск, на които огромно мнозинство от гласувалите са подкрепили създаването на Донецката и Луганската народни републики.

Референдумите са легални и са в духа на утвърдените от ООН норми за правото на народите на самоопределение. Така както Косово се самоопредели с военната помощ на САЩ и НАТО.

Що се отнася до руската инвазия, определян като агресия, фактите са следните:

През 1997 г. Русия и Украйна подписват Договор за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни декларират, "че ще се въздържат от участие или подкрепа на всякакви действия, които биха поставили под угроза сигурността на другата държава".

През 2008 г. Украйна изявява желание да се присъедини към НАТО желание посрещнато с одобрението САЩ и НАТО. Още тогава Путин предупреждава, че ако Украйна влезе в НАТО, Русия ще навлезе в Крим и в източните области на Украйна. Руският президент е очертал една червена линия.

Възможността Украйна да влезе в НАТО се засилва след преврата от 2014 г. и източните области се отцепват от Украйна- не чрез инвазия в тях на руски войски, а чрез референдуми.

Украйна не приема отцепването на тези територии, нараства опасността за война с Русия и през февруари 2015 г. в Минск се подписва Споразумение между двете страни, с участието на лидерите на двете републики и на Франция и Германия. Споразумението предвижда връщане на двете територии към Украйна, но и конституционна реформа за децентрализация, съгласно която на тези региони са дава право на самоуправление.

Ако режимът на Зеленски не отказал впоследствие да изпълни тези Мински споразумения, и ако беше спазил договорът от 1997г, в частност за това да се въздържа от участие в действия, които биха застрашили сигурността на Русия, Руско-украинската война можеше да бъде избегната.

Стремежът на Украйна да стане член на НАТО, стремеж окуражаван от САЩ и НАТО, представляваше именно такава опасност. От бази на НАТО в близост на руско- украинската граница, в рамките до 30 минути, която и да е част на Русия ставаше уязвима от ракетни удари. Русия щеше да бъде лишена и от военно-морската си база в Севастопол, която можеше да стане база на НАТО.

Това Русия не можеше да допусне.

Уместно е в тази връзка да се цитира мнението на известния американски анализатор Джордж Фридман, че ако Украйна стане член на НАТО, Русия ще бъде изложена на атака през равнинна Украйна, където няма никакви защитни естествени препятствия, затова и нейната стратегия е създаването на буферна зона в района.

Според Фридман, Русия не може да приеме да граничи там с враждебни натовски страни.

Затова действията, които Русия които ще предприеме, казва той, ще изглеждат агресивни, но всъщност те ще бъдат защитни.

Но ако действително Русия е предприела военна операция срещу Русия в защита на своята национална независимост, може ли тези действия да бъдат определени като агресия? Да вземем за пример Кубинската криза от 1962 г, когато Хрущов настани в Куба руска военна база, от която САЩ бяха изложени на опасност от неотразим удар с ядрено оръжие.

Тогава президентът Кенеди заяви, че базата застрашава националната сигурност на САЩ и ако Русия не премахне тази база, САЩ ще нападнат Куба. И ако Хрущов не беше отстъпил и САЩ бяха нападнали Куба, действията на САЩ с основание не биха могли да бъдат квалифицирани като агресия.

Аналогичен е и случаят с войната срещу Ирак- САЩ и Великобритания заявиха, че Садам Хюсеин разполагал с оръжия за масово унищожение, които можело да бъдат активирани в рамките на 45 минути. И понеже тези оръжия застрашавали националната им сигурност войната срещу Ирак не беше представена в тази светлина като агресия, а като необходимост. Ето защо трябва да се внимава с употребата на думата агресия по отношение на Русия в конфликта и с Украйна.

По отношение на Руско- украинският конфликт, президентът Радев очевидно се опасява да не го обвинят за путинофил и защитник на Русия, в което всъщност и често го обвиняват. Затова и говори за „руска агресия“ и се обявява против завземането от Русия „на територии по насилствен начин“.

Изявления може да помислите, които биха били посрещнати със задоволство от украинското посолство у нас. Но не, посолството незабавно реагира остро и в изявление заяви: "Послания като днешните на президента Румен Радев, според когото контраофанзивата на Украйна е най-голямата стратегическа грешка, обслужват държавата агресор“. Изявление, зад което прозира нереалистичната увереност на режима на Зеленски, че няма нужда от преговори, защото Украйна евентуално ще победи Русия в тази война.

На дискусиите по време на конференцията бяха направени и изказвания в смисъл, че дипломацията е безсилна да предотвратява военни конфликти, ако един или всички от участниците в тях не проявява желание за тяхното разрешаване по мирен път.

Какъвто между другото е случаят с израело- палестинският конфликт, за който има едно единствено решение- създаването и на палестинска държава.