27341 | 20 ян. 2018 | 14:29

Не е честно подрастващото поколение да бъде обучавано в една изопачена истина на българската история.

Антон Гицов

Колко ли още десетилетия трябва да минат, за да започнат учебниците по история да се пишат обективно и без пристрастия?
Кога ли ще спрат опитите на идеологически нахъсани автори на учебници да изобразяват даден период на историята на България през политически оцветени очила?
Това вече сме го видели преди ноември 1989 г., когато  учебниците по история се пишеха под надзора и диктата на отдел "Наука и образование" към ЦК на БКП, и в тях се величаеха социалистическия строй и възхода на държавата в условията на народна демокрация и под мъдрото ръководство на другаря Тодор Живков.

Ето, сега авторите на учебника по История за Десети клас са се вторачили в "комунизма" като най-черният период в българската история. Целта им очевидно е учениците да се кръстят и да се радват, че не са се родили като бащите и майките си или дядовците и бабите си в онова "ужасно" време.

Един от авторите на учебната програма доц. Лъчезар Стоянов оправдава подхода при описването на следвоенния период с това, че "комунизмът бил оклонение от нормалното развитие на държавата, оценявал се като фашизма и национал-социализма".

Но тогава, какви според него са били членовете на БКП - не по-различни по убеждения от членовете на фашисктата пария на Мусолини и на нацистката партия на Хитлер? Нима не знае, че бивши комунисти, като например бившия президент Плевнелиев, бившият шеф на парламента Цецка цачева, настоящия премиер Борисов, и днес се издигат до висши държавни постове?

Комунизъм в България никога не е имало - такъв трябваше да се построи след социализма, но това никога не се случи.

По времето на социализма българската държава беше от тоталитарен тип, управляваше една партия комунистическата, която печелеше всички (псевдо) избори с близо 99%.

Нямаше частна собственост, нямаше пазарна икономика, нямаше конкуренция, производството на всички стоки се планираше като количество и качество, като нито количеството беше винаги достатъчно, нито качеството беше на ниво.

Шотландско уиски, вносен джин и западни коли, телевизори, хладилници и подобни естествено не се продаваха. Даже и луканка беше трудно да се намира на пазара. За нова източноевропейска кола и за жилище в града се чакаше по списъци с години.

Имаше два-три телевизионни канали и толкова ежедневни вестници, качествени чужди стоки се купуваха само в Кореком срещу западна валута, посещения в западни страни с цел туризъм не бяха възможни.

В ранните периоди, главно в края на 40-те и 50-те години, имаше осъдени и затворени в Белене и в други лагери политически затворници.

Държавна сигурност беше проникнала навсякъде със свои агенти и сътрудници, между които доносници, които даваха сведения за свои колеги и даже за приятели.

Членовете на партията имаха преимущество по отношение на растеж в кариерата, натискът за членство в комунистическата пария беше толкова голям, че партията набъбна почти до един милион и бяха въведени ограничения по отношение на приемането на нови членове.

Имаше и още много други недостатъци.
Всичко това трябва да го има в учебниците.

Но трябва да има друго - че при онзи тоталитарен строй все пак имаше не лоши неща, които днес ги няма.

Нека да не си затваряме очите и да ги изброим.

За тридесетина години след 9-ти септември 1944 година беше изградена завидна тежка, химическа, фармацевтична и лека промишленост. България не беше най-бедната страна в Европа.

Покупателната способност на някогашните пенсионери беше добра, те даже помагаха на младите семейства, за разлика от мизерното съществуване на голяма част от днешните пенсионери.

Безработица нямаше, започнаха да се вкарват работници от Виетнам. Извършваше се масово жилищно строителство, жилищата бяха далеч от желаното качество, но бездомни нямаше.

Входовете в кооперациите бяха добре поддържани, не пропадаха асансьори.

По улиците нямаше гладни хора, които да ровят из кофите за боклук . Качеството на храната и главно на плодовете и зеленчуците бяха на високо ниво, защото имаше Български държавен стандарт, който стриктно се спазваше.

България не само се самозадоволяваше, но и беше крупен износител на селскостопански продукти. За децата имаше достатъчно детски градини и ясли, лятно време родителите ги изпращаха на морски и планински лагери.

Не можеше да се учи на Запад и нямаше вносни лекарства, но пък образованието и здравеопазването бяха напълно безплатни, българското средно образование беше на по-високо ниво от това в много западни страни.

Нямаше корупция, или не в невероятните нива, в които тя днес е проникнала навсякъде в държавния апарат.

Нямаше организирана престъпност, мутри, рекетьори, наемни убийци, отвличания, проституция, нямаше го това отвратително зло- наркоманията.

Нямаше грабежи и убийства и изнасилвания на възрастни жени по селата от озверели от глад и безработица цигани, защото разпръснатото по селата циганско население имаше работа в трудово кооперативните стопанства, а в градовете много млади цигани бяха получили занаяти в трудовите войски.

Селата не бяха опустели, населението растеше ежегодно, България стигна до 9 милиона жители.

Макар и в условия на тоталитаризъм българската култура процъфтяваше. Изявяваха си и творяха крупни писатели, поети, скулптори и художници, на творбите на които и днес се радваме. Най- хубавите български филми, недостигнати по майсторство и зрителски интерес и до днес са от онова време.

Нямаше чалга, българските поп певци пълнеха концертните зали в страната и чужбина.

Изявяваха се и пробиваха на световните сцени знаменити оперни певци и певици. Обикновените хора можеха да си позволят да отидат на кино и театър, киносалоните не пустееха като тези днес в моловете, където цените не са за всеки по джоба.

И всичко това също трябва да го има в учебниците.

Иначе, не само че е налице грозно манипулиране на историческа фактология, но не е и честно спрямо подрастващото поколение, което ще бъде обучавано в една изопачена истина на българската история.