20696 | 5 юли 2024 | 12:26

Мнението на президента, че "въпросът не е дали, а кога" Украйна ще влезе в НАТО, e в дисонанс с историческата хронология на руско-украинския конфликт и последните развития в тази връзка

Антон Гицов

На 28-ата годишна кръгла маса на списание "Икономист" в Атина българският президент Радев заяви относно приемането на Украйна в НАТО, че „въпросът не е дали а кога“.

Това мнение на Радев e в дисонанс с историческата хронология на руско-украинския конфликт в контекста на приемането на Украйна в НАТО и последните развития в тази връзка.

Според САЩ и НАТО, суверенно право на всяка държава е да решава кога и към коя международна организация, включително към НАТО, иска да се присъедини. Такова мнение изрази и президентът Радев в Атина.

През 1977 г. обаче между Русия и Украйна е сключен Договор за Дружба, Сътрудничество и Партньорство, в който двете страни декларират, "че ще се въздържат от участие или подкрепа на всякакви действия, които биха поставили под угроза сигурността на другата държава". В този договор е формулиран един основен международен принцип, а именно че обезпечаването на сигурността на една страна под какъвто и да е вид, не бива и не може да бъда за сметка на застрашаване на сигурността на друга страна.

След разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор, на Москва бе обещано, че НАТО няма да се разширява на изток и в близост до руските граници. Такова разширение, Русия многократно е заявявала, ще е заплаха за националната и сигурност. По специално, Русия многократно изрази разтревоженост, че възможно присъединяване на Украйна към НАТО и настаняването на нейна територия на натовски бази и въоръжения, би противоречало на гореспоменатият договор от 1977 г. и ясно е предупреди, че ако се наложи да предотврати такова развитие, ще предприеме и необходимите мерки, подразбирайки се и прилагането на сила.

На 10 февруари 2007 г. на годишната конференция по сигурност в Мюнхен руският президент Путин каза, че разширяването на НАТО на изток е заплаха за Русия и запита: „Защо непременно трябва да се издига военна инфраструктура към нашите граници при това разширяване?“

И на въпрос дали Русия в защитата на своята сигурност би приложила военна сила без санкцията на ООН, той отговори:“ В съответствие с устава на ООН в случай на провеждане на миротворчески операции са нужни санкциите на Организацията на обединените нации, на Съвета за сигурност на ООН.. Но в устава на ООН има и статия за самоотбраната. И тук вече не са нужни никакви санкции“.

Това беше предупреждение, че Русия няма да позволи Украйна да стане член на НАТО, защото това ще застраши нейната сигурност.

През 2008 г. американският посланик Уилям Бърнс, в грама Държавния департамент предупреждава: "Членството на Украйна в НАТО е емоционален и невралгичен проблем за Русия.... Същото се отнася и до самата Украйна, където е възможно да се стигне до вътрешна гражданска война, поради нежеланието на руското население там за присъединяване към НАТО, и това да принуди Русия да се намеси“.

А ето какво пише във „Вашингтон Пост“ на 5 март 2014 г. Хенри Кисинджър:
„За да оцелее и процъфтява, Украйна не трябва да се превръща в аванпост на единия лагер в борбата му срещу другия. Украйна не бива да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът отново беше на дневен ред Напротив, тя трябва да стане мост между двете страни… Западът трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде просто една обикновена чужда държава. Руската история започва от Киевска Рус. Оттам тръгва руското православие. Украйна е била част от Русия векове наред, но и преди това историята им е била тясно свързана. Най-важните сражения за свободата на Русия, са били водени на украинска земя. Дори такива знаменити дисиденти като Александър Солженицин и Йосиф Бродски настояваха, че Украйна е неделима част от руската история, а и от самата Русия“.

На 5 февруари 2015 г. в реч в Чикаго, американският геополитически анализатор Фрийдман казва : „Въпросът, който стои сега е, дали искаме да имаме Украйна като една буферна зона между Русия и Запада, която най-малкото трябва да остане неутрална. Или Западът ще навлезе толкова дълбоко в Украйна, че НАТО да остане отдалечено само на 100 км. от Сталинград и 500 км. от Москва. За Русия статусът на Украйна представлява екзистенциален въпрос. И руснаците не могат просто така да оставят настрана този въпрос

На 20 юни 2019 г. двама политически анализатори, Южийн Рамър и Ричард Соколски публикуват в издание на американската фондация "Карнеги за международен мир" статия под заглавие: „30 години на американска политика спрямо Русия". Южийн Рамър е старши научен сътрудник и директор на програмата "Русия и Евразия" на "Карнеги", член на Международния институт за стратегически проучвания и бивш служител на Съвета за национална сигурност, на Държавния департамент и на Националния съвет по разузнаване на САЩ, където е отговарял за Русия и Евразия. Ричард Соколски е научен сътрудник на програмата "Русия и Евразия" на "Карнеги", бивш старши служител на Държавния департамент, сътрудник на „RAND Corporation“ и на Института за стратегически проучвания.

Това са хора, които знаят за какво говорят и те посочват и друг фактор, споменат и от Кисинджър, който следва да се взима под внимание, когато се анализира позицията на Русия спрямо разширението на НАТО до нейните граници. Русия е преживяла две катастрофални нашествия от чужди армии- първо тази на Наполеон през 1812 г., когато е превзета Москва и при нападението на хитлеристка Германия, когато през 1941г. германската армия буквално стига до вратите на руската столица.

В психологията на руския народ и нейните държавни лидери страхът от повторение на подобна трагедия е дълбоко залегнала, оттам и стремежът към създаване на буферна зона, част от която да бъдат Грузия и особено Украйна. В това отношение Кремъл не вижда каквато и да е възможност за компромис и е очертал червена линия, която няма да позволи да бъде пресечена, дори с цената на война.

В коментар от 2 март 2022 г. в новинарското списание за разследващ журнализъм и политика „Consortium News“ , бившият офицер от разузнаването на Корпуса на морската пехота на САЩ и бивш инспектор по оръжията на ООН Скот Ритър писа, че Русия се опитва да изгради буферна зона между себе си и НАТО, и че руската инвазия в Украйна трябва да бъде разглеждана в този контекст. Русия ясно е била заявила какво иска и какви ще бъдат последствията, ако исканията и са отхвърлени. Тази война беше предизвестена и предотвратима, ако западът беше се вслушал в предупреждението на Путин.

На 21 декември 2021 г. консервативният американският политик и коментатор Патрик Бюканан, бивш съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън писа в списанието „The American Conservative“ : Путин ясно казва - или САЩ и НАТО ни дават юридически гаранции, че Украйна няма никога да се присъедини към НАТО и да се превърне така в база с въоръжения застрашаващи Русия или ние влизаме там и ще си осигурим такава гаранция”.

На 2 март 2022 г. американският политически наблюдател Ерик Левитц публикува в списанието „Intellinger“ коментар под надслов: "Виновна ли е Америка за войната в Украйна". В нея той пише: "От десетилетия Кремъл даде на Запада да разбере, че разширението на НАТО и приемането на Украйна засяга сърцевината на руските интереси. Независимо от това САЩ поощряваха Украйна и отказваха да изключат възможността за приемането и в НАТО, въпреки, че бяха наясно, че Русия ще употреби военна сила да се противопостави на това“

И така, видни американски дипломати коментатори през годините поясняват, че опитите да се присъедини Украйна към НАТО, се възприемат, при това с основание, от Русия като заплаха за нейната национална сигурност, и че тази велика държана няма да позволи това, дори ако се наложи с употребата на сила. Това се осъзнава и от режима на Зеленски в Украйна. Бившия съветник на Зеленски Олекси Арестович заяви през 2019г. „че нашата цена за присъединяване към НАТО е голяма война с Русия“.

На 18 февруари 2024 г. руският президент Путин заяви по телевизионния канал „Россия-1“, че ситуацията около Украйна за Русия е “въпрос на живот или смърт“.

Съвършено ясно е, че Украйна не може да победи Русия в тази война. Не само защото Русия я превъзхожда многократно като икономика, население и във военно отношение, но и защото за Русия, тази война, целяща да предотврати членството на Украйна в НАТО и логично изграждане на бази на САЩ и НАТО в близост до руско- украинската граница е „въпрос на живот и смърт“. И затова, че 80 процента от руския народ и голяма част от руския интелектуален елит подкрепят руския президент и неговото мнение, че сигурността на Русия от разширяването на НАТО в Украйна е застрашена.

Българският евроатлантически елит твърдо стои на позицията, че следва, в съгласие на позицията на НАТО, да се оказва финансова, икономическа и военна помощ на Украйна в тази война. Съгласно изявление на служебния премиер Димитър Главчев, България следва да продължи да оказва такава помощ дотогава и „толкова, колкото е необходимо“.

Но в една война, ако не се постигне мир, има победител и победен, и тъй като и САЩ и НАТО вече не говорят за такава подкрепа, с цел Украйна да победи Русия, нейното продължаване с още година, две и повече ще е трагично за Украйна, за нейната икономика и най- вече поради демографският срив който я очаква, поради огромните убити млади мъже на бойното поле. Това вече се осъзнава от управляващия елит в Украйна и от самият президент Зеленски, който заговори за мирни преговори, евентуално под егидата на ООН.

Постигането на мир е важно и за Русия. Тя също дава човешки жертви, а и войната струва скъпо. Затова и тези дни се появи информация, че Русия предлага мирни преговори, при които и руската страна ще приеме компромиси, такива за които досега не е ставало и дума.

Трудностите в постигането на мир са свързани с твърдата и неотстъпчива позиция на администрацията на американския президент Байдън, че Украйна следва да продължи войната и да не преговаря с агресора- Русия. Но вече в САЩ дъхат други ветрове, очертава се реална възможност Тръмп да бъде избран за президент, който в неотдавнашният дебат изрази своето мнение на оказваната от Байдън подкрепа на Украйна, като каза, че колкото пъти Зеленски е идвал във Вашингтон, си е тръгвал обратно с обещания за нови десетки милиарди долара финансова и военна помощ. За Тръмп руско-украинският конфликт е регионален конфликт, който не засяга американските интереси и той заяви по време на дебата, че ще разреши този конфликт едва ли не за един ден, даже още преди встъпването си като президент. А за това, че той не говори просто ей така, се появи информация, че неговият лагер вече преговаря с Путин и съветниците му за приключването на тази война. На базите на компромиси и от руска страна- и що се отнася до Киев - отказ от членство в НАТО. Тръмп е бизнесмен и като такъв практичен, той знае, че Русия ще продължи войната докато Украйна не приеме неутралитет, и за него като президент, този регионален конфликт ще е едно ненужно главоболие, което ще му пречи да реши въпросите с емиграцията и други много по- важни въпроси.

В своето интервю от 5 март 2014 г. Кисинджър направи някои конкретни предложения затова как да бъде постигнат мир между Русия и Украйна на базата на взаимни компромиси. Той каза тогава, че и на двете страни някои от компромисите, които следва да направят, няма да им бъдат по вкуса. Но заяви, че „ балансираното неудовлетворение“ на двете страни по-важно от абсолютното удовлетворение само на едната страна.

Външно политическите съветници на българския премиер би следвало да са го запознали с поучителното интервю интервюта на бившия американски държавен секретар Кисинджър и мненията на видни американски коментатори, които съветват не за това кога Украйна ще стане член на НАТО, а за това, че трябва да приеме неутралитет, по пътя на преговори за мир.

Българският президент следва да бъде внимателен с предсказанието си, че Украйна ще стане член на НАТО. Защото, както изглежда, това никак не е сигурно.