78671 | 18 февр. 2018 | 21:21

Народният съд е създаден в съответствие чл. 5 на Парижкия мирен договор, на базата на "наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея"

 Антон Гицов

На 14 февруари т.г. депутатът Тома Биков излезе декларация от името на ГЕРБ в началото на заседанието на Народното събрание, като заяви, че Народният съд е престъпление. Осъдени на смърт са били 2 730 души, докато в сравнение Нюрнбергския процес, осъдени на смърт са единствено и само хора 12 души от обкръжението на Хитлер.

 По този повод зам.-председателят на Народното събрание Валери Жаблянов изрази мнението, че "Народният съд е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие".

 От ГЕРБ реагираха остро и поискаха оставката на Жаблянов. Стреснати, от БСП се разграначиха от заявлението на Жаблянов. Това било негово мнение, не на партията.

Народният съд не за първи път се използва като бухалка срещу БСП, нали са наследници на Комунистическата партия, чието дело е престъпният Народния съд. И винаги, в шумотевицата, който се вдига около Народния съд, жертва става истината за това събитие.

Нека да я припомним.

Народният съд е създаден в съответствие чл. 5 на Парижкия мирен договор, на базата на "наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея".

Създаването му е потвърдено от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон и от декларация на Общото събрание на ООН от 11 декември 1946 г., както и от Женевската конвенция от 1949 г. в защита на жертвите от Втората световна война. Народния съд не е дело на Комунистическата партия, тя поема управлението на държавата по-късно, той създаден от правителството на Отечествения фронт, съставено от 4 министри на БРП/к/, 4- на БЗНС- Пладне, начело с Никола Петков, 4 на военния съюз "Звено", начело с Кимон Георгиев, който е и министър- председател, двама на БРДСП и 2-ма независими- Петко Стоянов от невъзстановената още Радикална партия и Димо Казасов.

Или от 16 министри само 4 са комунисти.

Провеждането му става под надзора на междусъюзническата контролна комисия в София, която не е оспорила решенията му. В този смисъл никой никога не е отричал легитимността на Народния съд и не го е обявявал за престъпен. Друг е въпросът, доколко той може с днешна дата да бъде квалифициран еднозначно като престъпен, поради това, че наред със справедливи присъди е издал и несправедливи такива.

Сравняването на Народния съд с Нюрнбергския процес по отношение на издадените присъди е подвеждащо, от изказването на Биков излиза, че са осъдени само една шепа военнопрестъпници и това се представя като благороден акт на помирение. Но на този процес се съди само висшето нацистко ръководство.

Отделно в стотици други процеси в Германия, са осъдени, често със смъртни присъди, десетки хиляди нацисти. Във всяка от една от разделените от победителите зони в Германия се провеждат местни съдебни процеси, на които се издават стотици смъртни присъди. Нацисти, извършили престъпления в Полша, са изпратени на съд там и екзекутирани.

 Подобно е и положението в другите два участника в оста "Рим. Берлин и Токио". В Италия са ликвидирани над 20 000 души, в резултат на присъди, но и без съд и присъда.

Държавният глава Мусолини и любовницата му Клара Петачи са разстреляни от партизани и обесени с главата надолу на площад в Милано, заедно с други негови сподвижници.

В Япония, подобно на Германия, се провеждат около 2,200 съдебни процеса, близо 5,000 японски политици и военни са обвинени за военнопрестъпници и са изпълнени около 1000 смъртни присъди.

Във Франция са осъдени хиляди нацистки колаборационисти, екзекутирани са 791 души, заедно с четирикратния министър-председател на Франция Пиер Лавал,

в Белгия- 242,

в Норвегия - 40.

За про- фашистка дейност и колаборационизъм с германските окупационни власти са осъдени още хиляди в Холандия, Чехословакия, Унгария, Румъния.

Но в тези страни, както и в България, още преди съдилищата да са били създадени, има разчистване на сметки и убийства без съд и присъда, счита се, че само във Франция са били ликвидирани около 10,000 души. Такава е била реалността в окървавената военновременна тогавашна епоха и в това отношение България не се откроява кой знае колко от други страни.

 Официалните следвоенни съдилища в Германия и европейските страни са издавали често неоправдано тежки присъди, включително и смъртни, но впоследствие, не всички смъртни присъди са се изпълнявани, намалявани са били и сроковете на затвор на много осъдени.

В България също, на 5 април 1945г. излиза Указ 54, с който смъртните присъди на много осъдени на смърт са заменени с доживотен затвор, близо 2,600 присъди не са изпълнени.  

Народният съд също издава и необосновано тежки присъди. С нищо не е оправдана смъртната присъда на Кирил Преславски, известен като бохем и плейбой, както и на братът на Илия Бешков – Иван Бешков, бивш министър на земеделието.

На затвор за "прогерманска и про- фашистка пропаганда" са осъдени журналисти и редактори на вестници и списания, които нямат участие в конкретни престъпления. Факт е, че при отделни процеси са били произнасяни смъртни присъди на хора, които вече са били ликвидирани преди създаването на Народния съд.

Но е и факт, че не е можело да не се разминат с тежки присъди, онези, които вкарват България във Втората световна война, като присъединяват България към хитлеристката коалиция и обявяват война на САЩ и Великобритания. В резултат на този безумен и престъпен акт, последват бомбардировки над българските градове, загиват и са ранени хиляди хора, разрушени са важни икономически обекти, стотици жилищни сгради.

Министри и депутати е трябвало да отговарят пред Народния съд и за други осъдителни действия. През 1940 г. е приет антисемитския Закон за защита на нацията, на евреите се е забранявало дори да се женят са българи.

Съпротивата срещу режима се наказва с нечувано беззаконие и жестокост. За отрязана партизанска глава се плащат по 50,000 лева, ятаци са избивани без съд и къщите им опожарявани. Пленените партизани са били разстрелвани на място. Но и изправените на съд противници на властта не са могли да разчитат на справедлив процес, защото съгласно тогавашният Закон за допълнение и изменение на ЗЗД , който между другото предвижда и смъртни присъди на малолетни, ги лишава от всякакви права.

Подсъдимите се явяват във военните съдилища само с показанията, дадени (изтръгнати) в полицията, като те нямат право да се откажат от тях. Присъдите са окончателни. Пред Народния съд се изправят и получават смъртни присъди не само законотворците, но и изпълнителите, жандармеристи и офицери, които са рязали партизански глави, измъчвали са и да убивали без съд и присъда партизани и ятаци.

Тежки присъди са получили и полицаите и военните престъпници, извършили зверства в окупираните територии в Македония, Сърбия и Беломорието.

 И все пак, по отношение на тежките присъди на Народния съд у нас настъпва известно отрезняване. През октомври 1945 г. Трайчо Костов пише на Георги Димитров в Москва: „Решихме, по предложение на Кимон, да пуснем от лагерите по-малко провинените и да оставим само отявлените фашисти. Да разрешим на семействата на осъдените от народния съд да се върнат в София, да дадем помилване на още някои".

 Такива са фактите за Народния съд. Той е част от българската история, една негова несъмнено болезнена страница, както по отношение на злините причинени от осъдените, така и по отношение на крайните и в редица случаи несправедливи присъди, които е издал.

Биков казва още две неистини- че са ликвидирани без съд и присъда Владимир Куртев и Лиляна Паница. Първият е предаден на съд в Югославия,  поради прегрешения там във връзка с действия на ВМРО и там е ликвидиран, Лиляна Паница е съдена, но освободена и умира от перитонит.

Сам по себе си, връщането към Народния съд по политически съображения не може да не разделя обществото, защото днес живеят както наследници на жертвите на влезналия в престъпен сговор с нацистка Германия режим преди 9-ти септември 1944 г , така и жертвите на несправедливо осъдените и ликвидираните след тази дата. А обществото ни днес е изправено пред сериозни вътрешно политически, икономически, социални, демографски и други проблеми и те трябва да бъдат в центъра на вниманието и действията на парламента, а не пререкания по едно далечно в миналото, противоречиво и нееднозначно събитие, за което вероятно са нужни още много десетилетия за да бъде оценено трезво и без емоции.