12174 | 4 авг. 2022 | 12:09

В Белград са наясно, че ще получат мигновен отговор от НАТО и КФОР при военна агресия и само използват войнствена реторика, за да повишават своята цена в преговорния процес

Антон Панчев е доктор по политология, университетски преподавател и преводач с албански език

- Д-р Панчев, новините от границата между Сърбия и Косово прозвучаха много тревожно преди броени дни. В първите информации се споменаваше за изстрели, за напрежение. Очаквахте ли това да се случи, като познавате добре фактите около повода за случая?

- Няма нищо изненадващо, защото редовно има повишаване на напрежението в тази част на Косово и по границата със Сърбия. Случва се няколко пъти годишно по доста сходен сценарий – правителството на Косово обявява въвеждане на реципрочност спрямо Сърбия, т.е. намерението си да отговаря със същите мерки спрямо гражданите на Сърбия, както тя третира гражданите на Косово, а след това сърбите в северните части на Косово започват протести, блокират пътищата, сръбският президент и министри започват да заплашват и да придвижват военни части. Следва намеса на международния фактор в лицето на САЩ и ЕС и ситуацията временно се успокоява и се връща в първоначалното си положение.

- Мигновено възникнаха опасения за втори фронт на Балканите. Може ли да се очаква конфликт след като изтече отсрочката от един месец?

- Конфликтът между Сърбия и Косово ще продължи с години, включително и по темата за реципрочността за автомобилните номера, защото сръбските власти не признават табелите на косовските автомобили, които означават Косово като независима държава (RKS – Република Косово), задължават собствениците на такива автомобили, когато влизат в Сърбия да получават временни табели, докато косовските власти настояват за пререгистрация на автомобилите на местните сърби с косовски номера. За личните документи на косовските граждани Сърбия издава допълнителен документ при влизане в страната, който замества паспортите на Косово, а сега правителството в Прищина иска да издава подобен тип документ и на влизащите в страната сръбски граждани. Сърбия протестира, когато властите в Прищина отговарят по подобен начин и заплашва дори с военна намеса. Има редица други такива спорни въпроси, свързани с взаимните обвинения в неизпълнение на постигнатите споразумения по т.нар. технически въпроси, които трябва да облекчават живота на гражданите на двете страни.

Сърбия и Косово преговарят вече 11 години, подписани са редица споразумения, но повечето от тях не се прилагат реално, като няма никакъв напредък по признаването на независимостта на Косово.
Трябва да се отбележи, че все пак има напредък в уреждането на споровете, като преди около месец Белград и Прищина се договориха да се прилага споразумението за енергетиката – в северните части на Косово да функционира сръбска електроразпределителна компания, регистрирана по законите на Косово, а сръбските домакинства да започнат да заплащат потребяваната електроенергия, защото досега това натоварваше много бюджета на Косово.
„Втори фронт” в Европа не може да има, защото в Белград са наясно, че ще получат мигновен отговор от НАТО и КФОР (международните мироопазващи сили в Косово) при военна агресия и само използват войнствена реторика, за да повишават своята цена в преговорния процес.

- Чие влияние, според Вас, е по-силно в Белград – на Москва или на Брюксел и Вашингтон?

- Общото мнение е, че е много силно влиянието на Москва, но смятам, че Белград води по-скоро независима политика като се опитва да балансира между различните центрове на власт, за да извлича изгоди в икономически, външнополитически, регионален план. Република Сърбия провежда последователно доста активна политика на Балканите и без да разполага с кой знае какви ресурси, действително се превръща във важен регионален фактор – например, създаде „Отворените Балкани”, регионална икономическа, но вече и политическа организация, към която привлече Албания и Република Северна Македония. Трябва да се отбележи, че Белград не се притеснява да действа дори агресивно за постигане на своите цели – заплашва директно териториалната цялост и бъдещето на Босна и Херцеговина като държава; атакува открито държавността на Черна гора – на 3 август успя да постигне доста добро споразумение за статута на Сръбската православна църква в тази държава; има териториални претенции, застрашава системно териториалната цялост и суверенитета на Република Косово; не въвежда санкции срещу Русия заради войната в Украйна, въпреки западния натиск. Тази политика на Сърбия изглежда не прави голямо впечатление в Брюксел и във Вашингтон, като реакциите оттам се изчерпват с предупреждения, а най-голямото „наказание” засега е замразяването на преговорите за членство в ЕС. В тази връзка е интересно да се направи сравнение между политиката на Сърбия на Балканите и политиката на България спрямо Република Северна Македония и международната реакция спрямо Белград и София в този контекст. България просто иска спазването на договорите и на елементарните общочовешки норми и ценности – нормативната защита на правата на българите в Република Северна Македония, правото да се ползват от всички аспекти на тяхната идентичност, да се спре унищожаването на българските артефакти, да се спре с расизма и с говора на омразата, в крайна сметка Република Северна Македония да се реформира напълно и да скъса с тоталитарното си минало, като с тази позиция защитаваме и ценностите на ЕС, заявени повече от ясно в актовете на тази организация. И какво виждаме в международен план? Спрямо Сърбия се отправят призиви да се въздържа, но сръбската позиция се уважава в една или друга степен, докато срещу България се организира злостна кампания, в която активно се включиха и „български експерти”. Тази ситуация трябва да ни послужи за урок как за в бъдеще трябва да се организира защитата на българските интереси и то не само по отношение на Северна Македония.   

- Какви са реакциите в Косово на случая от 1 август?

- Нямаше голямо притеснение, защото, както казахме, такова напрежение често се случва. Косовските медии отразиха и подкрепата от България, най-вече от наши евродепутати. Изобщо, България и Хърватия се смятат за най-приятелските държави от политиците и общественото мнение в Косово и неслучайно и там е най-силната обществена подкрепа за българската позиция спрямо Северна Македония.

- Кои проблеми между Сърбия и Косово остават нерешени и са с висок потенциал да предизвикат трусове в региона?

- Проблемите са много, но най-важният е сформирането на Асоциацията на сръбските общини (АСО). Тази структура е предвидена във важното споразумение между двете държави от април 2013 г. и трябва да гарантира голяма самостоятелност на сръбските общини в Косово в областта на образованието, здравеопазването и т.н. Проблемът идва от едно решение на Конституционния съд на Косово, според което една такава структура с различни широки правомощия нарушава доста членове на Конституцията на страната. По тази причина албанските политици отказват да позволяват сформирането на тази структура, като особено силен противник е настоящият министър-председател Албин Курти, според когото тази АСО би довела до автономията на косовските сърби и до превръщането на Косово във „втора Босна”, т.е. в разделена държава с блокирани институции. Има силен международен натиск върху правителството в Косово да позволи формирането на тази структура, за да се раздвижат преговорите със Сърбия, защото Белград обуславя хода на преговорния процес със създаването на АСО.
Актуален е и проблемът с недвижимата собственост на манастира в Дечани, изпълнението на редица други споразумения и, разбира се, централният въпрос – признаването на независимостта на Косово от Сърбия, което изглежда много неясно и далеч в бъдещето. Позицията на Белград за непризнаване на Косово получава подкрепа и от страни от ЕС като Испания, което показва, че много трудно ще се намери решение и проблемите ще продължават.

- Имат ли основания тревогите за прекрояване на границите в нашия регион и създаването на Велика Албания?

- Не, защото има много пречки от различен характер, за да се случи това. Между двете албански държави, Албания и Косово, има сериозни противоречия по редица въпроси, като политиката на министър-председателя на Албания Еди Рама в подкрепа на инициативите на Белград буди недоумение и дори гняв в някои случаи сред политиците и общественото мнение в Косово. Република Косово вече се изгради като успешна държава според балканските критерии и въпреки липсата на международно признание в достатъчна степен, ще продължи да отстоява своята държавност. Албанското население във всички страни от региона е изправено пред доста сериозни предизвикателства в демографски план, заради огромната емиграция от Албания, Косово и Република Северна Македония, т.е. албанците вече са загубили основното си предимство в сравнение с другите балкански народи – демографският ръст. Има и други вътрешни, регионални и глобални пречки, които не създават благоприятна обстановка за едно такова обединение.

- Кой има интерес от създаването на конфликти в страните от Западните Балкани?

- Най-лесно ни е да посочим някоя от т.нар. Велики сили според идеологическите ни предпочитания, но истината е, че на Балканите има предостатъчно проблеми почти във всяка страна, както и между страните от региона. Схематично представихме политиката на Сърбия за създаване на проблеми в региона, не е нужно да повдигаме темата за конфликта между Турция и Гърция, могат да се дават много примери и с останалите държави от Балканите за това какви конфликти имат с други страни или как използват свои преимущества, за да прокарват своята политика и интереси. Но важното е най-после да разберем, че имаме пълното право да защитаваме своите интереси без да се влияем от чужди центрове, както го правят всички уважаващи себе си държави, дори и да разполагат с по-малко ресурси от нас.

Последвайте Епицентър.БГ вече и в Телеграм!