3597 | 22 май 2023 | 11:23

На финала прозвучаха думите: Veritatis simplex est oratio (Словото на истината е просто): „Carmina Burana“ на Карл Орф, „Отче наш“ и „Одата на радостта“... И всичко това въплътено чрез една невероятна феерия, емоция, тържественост, артистичност

Анжела Димчева

В УниБИТ: тържествен спектакъл интеракция – оратория епифания, посветена на 24 май

Когато се говори за синтез на наука и изкуство, би трябвало да се използва опита и модела на Университета по библиотекознание и информационни технологии. В България няма друг университет, който всяка година да отбелязва 24 май по толкова впечатляващ начин – съчетаване на две взаимнодопълващи се части: академична и артистична.

Спектакълът-оратория, който бяха подготвили студентите под ръководството на проф. д.п.н. Александра Куманова и д-р Николай Василев, обединяваше в себе си комплекс от артистични, християнски, музикални и театрални елементи, за да се получи великолепна и въздействаща амалгама от слово, музика, рецитал и въплътена в постановката почит към Светите братя равноапостоли Кирил и Методий.

На 19 май 2023 г. се проведе XІХ Студентска научна конференция и изложба на УниБИТ с международно участие под мотото „Информация – Естетика – Красота“ // „Information – Esthetics – Beauty“. Тя беше посветена на 1990-годишнина от разпятието и Възкресението на Иисус Христос в 33 г., 1710-годишнина от Медиоланския (Миланския) едикт от 313 г. и 150 години от гибелта на Апостола Васил Левски.

Преди началото на научната работа по секции в зала „Тържествена“ на УнибИТ беше представена впечатляваща Академична интеракция – Оратория на светлината, озаглавена Ecce homo! (Това е човекът!), която започна с химна „Върви, народе възродени!“. В интродукцията прозвучаха 10-те Божи заповеди, последва разширено тълкуване на мисълта на Достоевски „Красотата ще спаси света“ и това даде началото на Божественото... Като автентични персонажи от епохата на Римската империя студентите пресъздадоха Раждането на Христос и неговото Разпятие, Спасението и Изкуплението, а мировата скръб беше въздействащо интерпретирана от оперната прима Розалина Касабова, изпълнила арията на Леонора от операта „Силата на съдбата“ на Джузепе Верди.

В ораторията прозвучаха текстове от Паисиевата молитва, Киприянова молитва, слова и книги от Св. Йоан Дамаскин, старобългарския новозаветен апокриф, преведен от гръцки първообраз от ок. Х в. „Ходене на Богородица по мъките“, одата на Иван Вазов „Паисий“, диалози от „Пространно житие на Свети Константин-Кирил“ и „Пространно житие на Свети архиепископ Методий“ на Св. архиепископ Климент Охридски; молитвите на Св. Патриарх Евтимий Търновски (Български), отправени към Св. Петка Търновска (Българска) –„Пространно житие на Света Петка Търновска“ на Св. Патриарх Евтимий Търновски; четоха се откъси от преписа на „История славяноболгарская“, направен в УниБИТ.

На финала прозвучаха думите: Veritatis simplex est oratio (Словото на истината е просто): „Carmina Burana“ на Карл Орф, „Отче наш“ и „Одата на радостта“... И всичко това въплътено чрез една невероятна феерия, емоция, тържественост, артистичност.

За автентичността на спектакъла допринесе научната историография на Паисиезнанието, направена от проф. д-р Милен Куманов в изданията на УниБИТ. Авторският екип включваше: режисьори – проф. д.п.н. Александра Куманова и д-р Николай Василев; обща редакцията – отец Стефан Пашов; историческа редакция – проф. Венцислав Велев; музикален редактор – Розалина Касабова; сценография – проф. д.п.н. Александра Куманова, гл. ас. д-р Светла Шапкалова, Любов Йовинска.
Присъстващите на тази уникална интеракция-оратория аплодираха актьорите и пресъздадените от тях образи: отец Стефан Пашов в образа на Бог – Отец; Дякон Иван в образа на Бог – Св. Дух; Цветомир Манасиев, Ивайло Кардашев в образа на Бог – Син – Иисус Христос; примата на класическия вокал и виртуоз на музикалното инструментално изкуство Розалина Касабова (сопрано, виола) в образа на Пресвета Богородица – Дева Мария Българска; примата на музикалното изкуство Александрина Кушинчанова (арфа) в образа на Ангел Господен; Марияна Матова (възпитаничка на УниБИТ, библиотекар в НБКМ) в образа на Серафим I; Богдана Катърска в образа на Серафим II; Иван Попов в образа на Св. архиепископ Методий; Ангел Георгиев в образа на Св. Константин-Кирил Философ и в образа на Св. Патриарх Евтимий Търновски (Български); Габриела Кръстанова в образа на Св. Петка Търновска (Българска); Иван Попов в образа на Св. о. Паисий Хилендарски; Ружа Симеонова, Румен Катърски и Никулина Катърска в образа на Българският народ; водеща – Василена Христова.
Академичната сцена разкрива информационния код на българската духовност, книжовност и литература като част от универсалния цивилизационен модел на света.

След края на спектакъла последва слово на проф. д.н. Ирена Петева – ректор на УниБИТ, слово на проф. д.ик.н. Стоян Денчев – председател на настоятелството, историческо експозе на проф. д-р Иво Панов, както и специален поздрав от известната журналистка Божана Димитрова, която често присъства на събитията в това учебно заведение.

Проф. А. Куманова в словото си изнесе статистическа информация по работата на СНО и конференцията. Три секции работиха по установена традиция на конференцията: I. БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ, БИБЛИОГРАФИЯ, КНИГОЗНАНИЕ; II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ; III. КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО.

В рамките на тези секции бяха структурирани 9 Кръгли маси с общо 389 доклада и научни съобщения, приети за публикация в ежегодника на вуза с редовна периодичност и информационен интервал „Трудове на СНО при УниБИТ“ с отговорен научен редактор – проф. С. Денчев, първи титулен рецензент – проф. И. Петева, главен редактор – проф. А. Куманова, езиков редактор д-р Н. Василев: том 19 (2005-2023: тт. 1-18). 264 номинации от тази продукция принадлежат на научни изследвания и 125 са есета по строго регламентирания научен конкурс за дефиниране на феномена „Красота“.

На форума се презентираха и 3 дипломни работи – две от които са на студенти от УниБИТ и една – на колега от Великобритания – Лондонски University of Royal Holloway, предоставена на ръководителя на СНО при УниБИТ за експертиза. Шест от есетата по цитирания конкурс (феномена „Красота“) са на студенти от чужбина – едно е на колега от Великобритания и пет – на студенти от САЩ – Калифорнийски държавен университет. 29 са учените – рецензенти и консултантите на „Трудовете на СНО при УниБИТ“ и на библиографската и историографската енциклопедична монографична серия от издания „Факлоносци“ на Академичното издателство на Университета „За буквите – О писменехь“, в които се планира тиражирането на научната продукция на СНО при УниБИТ по линия на форума от 19.05.2023 – в традиционен полиграфски и виртуален е-формат. 38 са приетите след двойно интердисциплинарно рецензиране научни изследвания, генериращи е-библиотеката на УниБИТ АНТОЛОГИГА – съсредоточие на конкурса за създаване на най-добър научен коментар към творби на българската изящна словесност (ІХ-ХХІ в.), която не е обговорена от библиографската и историографската традиция. Тези научно-информационни картини са плод на прилагане на метода на информационната решетка, разработен от проф. А. Куманова и д-р Н. Василев.

76 са препоръчаните за публикация студентски изследвания по останалите е-библиотеки на УниБИТ, които общо са 29 на брой, и на форума получиха своята първа конвергентна модулация в системен вид с презентация на когнитивен гещалтплан с названия, поднесени – в съответствие със световната практика – на латински език, чиито ресурси са на общо на 44 езика:

1) 29 e-библиотеки (2005- ) <https://sno.unibit.bg/e-lib.html>;

2) 19 форума с 4426 доклада (2005- );

3) 18 кумулации на 4238 публикации на студенти (2005- );

4) 18 тома „Трудове на СНО при УниБИТ“ (2008- );

5) 32 тома на серия „Факлоносци“ (2010- ). Научните консултанти по тази продукция – извън УниБИТ – са от 23 страни: Австрия, Алжир, България, Ватикана, Великобритания, Германия, Грузия, Гърция, Израел, Индия, Иран, Италия, Казахстан, Канада, Китай, Молдова, Полша, Русия, Саудитска Арабия, Съединени американски щати, Турция, Украйна, Франция.

Кулминация на форума беше Академичната церемония по откриване на паметната плоча на Паисиезнанието – дар от проф. д.п.н. Александра Куманова на УниБИТ, която е разположена в засадената преди година в парка на ВУЗ-а Паисиева алея – от 5 върбови дръвчета, посветени на светлата памет на:

- Св. епископ Софроний Врачански – просветител със силно развито българско национално самосъзнание, създател на първия препис на „История славяноболгарская...“ на Св. о. Паисий Хилендарски (1765 г.), преписва Паисиевата история и втори път (1781);
- Георги С. Раковски – именитият български възрожденец и родоначалник на организираното национално революционно движение у нас познава почти всичко, излязло изпод перото на предшествениците и съвременниците му, и пръв изтъква, че Историята на светогореца е дело на „ученаго человека“, обръщайки общественото внимание към фигурата и делото на хилендарския монах;
- Акад. Йордан Иванов – осъществил през 1914 г. по Зографския препис на „История славяноболгарская...“, който счита за оригинал на Паисиевата творба, призива на първия наш школуван историк проф. Марин Дринов: „да видим Паисиевата история обнародвана“ (1888 г.) – издание, предизвикало огромната радост и възхищение на проф. Иван Шишманов и станало настолна книга за съвременните и по-късните изследователи на Паисиезнанието;
- Акад. Петър Динеков – финализирал през 1963 г. превода на историческата творба на съвременен български език, основан на изданието на акад. Йордан Иванов от 1914 г., което приема за най-близко до първообраза на Паисиевата история;
- Проф. Милен Куманов – създал през 2011 г. първата научна историография на Паисиезнанието – и в България, и в чужбина, обнародвана в справочно-енциклопедичното издание на Университета по библиотекознание и информационни технологии „Информационен код на българската книжовност и литература: Св. о. Паисий Хилендарски”, актуализирана от него за ново обнародване на УниБИТ през 2022 г.

В проведената в Паисиевата алея научна сесия се произнесоха за изданията на УниБИТ „Licht, meht Licht!“ и „Св. о. Паисий Хилендарски“ – последните от серия „Факлоносци“ учени от страната, писатели, поети.