20683 | 5 февр. 2020 | 13:39

Пламен Мирянов следва една своя максима: Животът е изпитание и настойничество. Колкото повече ни дава Бог, толкова по-отговорни очаква да бъдем и толкова повече да се научим да раздаваме.

Във фоайето на Народния театър "Иван Вазов" е подредена изложба "Нашият дом е България" с фотоси на изумително красиви места от Родината, заснети от камерата на младия арх. Пламен Мирянов.

Не за първи път неговият творчески почерк ни впечатлява с образите, които запечатва с фотообектива си - образите на България с нейното многообразие, култура, географско положение и духовно извисяване.
Снимането обаче не е единствената му страст - той иска фотографиите му да оживеят, да добият плът, да говорят, да внушават чрез повече сетива, да предизвикват възхита. Затова снимките и клиповете му са придружени от българска проза и поезия, от музика и библейски текстове, които той с вдъхновение рецитира.  И всичко това с една цел - раждане на повече добродетели.

"Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество, за да сме социално ангажирани и да правим живота на хората около нас, по-добър, красив, здравословен и смислен. По този начин ние изпълняваме Божията воля", цитира той Свети Йоан Рилски по време на награждаването му с приза за благотворителност и корпоративна социална отговорност "Златното сърце".
И продължи с думите на Исус: "И от всеки, на когото много е дадено, много и ще се изисква; и на когото много са поверили, от него повече ще изискват”.

Пламен Мирянов следва една своя максима: Животът е изпитание и настойничество. Колкото повече ни дава Бог, толкова по-отговорни очаква да бъдем и толкова повече да се научим да раздаваме.

Колкото повече Бог ни дава, толкова повече ни учи да раздаваме...
Колцина са днес българите, които могат да изрекат това и да го превърнат в своя житейска максима? И това не е поза, не е клише, не е удобно бягство от суетата на бляскавия живот.
За 30-годишния Пламен Мирянов е вътрешна убеденост, че трябва да изграждаме солидарно общество, ако искаме да просперираме като нация.
"Всяко изкуство, в което отдаваме нашия талант, трябва служи на човека и на обществото, а не нашето Его", казва той.

И това не са само красиви думи. Фондацията му "Нашият дом е България" създава книги и видео проекти, преоткриващи богатствата на Родината и непреходното литературно наследство на България, които се използват в образователните програми на МОН.

Една от последните инициативи на фондацията е изложбата, включваща 50 фотографии на най-забележителните кътчета в страната ни. В изключително иновативния формат фотографиите се превръщат в декор на специално подбрани литературни и библейски цитати.

Пламен Мирянов е в основата на редица инициативи за съхраняване и обновяване материалната база на национални паркове и създаване на културни събития с образователен и патриотичен характер, представящи художествено слово пред ученици и студенти.
"Нашият дом е България" вече излиза извън рамките на обикновена фондация, превръща се в национална кампания за издигане националното самочувствие и духа на българите, популяризиране красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България.

Арх. Мирянов не спира да твори архитектурните си шедьоври и едновременно с това посвещава цялото си свободно време и страст на тази родолюбива кауза, защото "Бог, преди да замисли света ни, ни замисли и ни положи в центъра на своята Любов и ни учи да раздаваме тази Любов".

"За съжаление ние сме водени от други страсти: от желание за конкуренция, за надмощие, за борба. Но независимо какво правим и колко е труден нашият път, осеян с изкушения и препятствия, ние трябва да спазваме закона, който е завет на нашия Господ и Спасител - обичай ближния като себе си". Това е призмата, през която арх. Мирянов прави оценката си за днешния свят. И напук на цялата фарисейщина, завлядала битието ни, той е убеден, че независимо какво правим и къде се намираме, сърцата ни трябва да бъдат обърнати към другите с любов и разбирателство.

Младият Мирянов вярва, че ако по-често си припомняме историята на България - най-старата европейска държава, както и живота на великите българи, ще можем да отгледаме в мирогледа си ценностите, които винаги са ни спасявали в трудни за историята моменти: морал, чест, достойнство, упование в Бог и християнските устои.

Обръщането му към Бога не става изведнъж. Усещането, че Бог е с него идва след тежък момент в живота - след проблеми в личните отношения, след травма от ски, последвана от тежка операция, която ограничава движенията му... Тогава на помощ идват молитвите: болките да минат без намесата на скалпел и хирург! "И Бог ме чу. С много тежка стара травма, с много болки отидох в Лос Анджелис и на Йордановден извадих Кръста от океана. Това бе отново свидетелство, че чрез свръхестествена сила човек може да направи немислими неща", разказва Пламен Мирянов за мига, в който е усетил облекчението и чувството за огромно пречистване.

За мнозцина това може да изглежда невероятно, нереално, може да го подминат с пренебрежине, но за него това е изстрадана реалност.
И всяко тежко премеждие, което не завършва с болка или травма, той обяснява с Божията намеса. "Ударих си крака при падане от висока скала в Гърция, което би трябвало да завърши с шина и гипс - не се случи. Потопих се в един 40-метров любим мой водопад в Рила – "Горица" - отново се изцелих по съвършен начин. Такива чудеса са ми се случвали - малки и големи, които са свидетелства, че Богът, към когото се обръщам в молитва, е живият Бог. Той е абсолютно реален и вярата ни трябва да е искрена, защото тя ни ни дава сила".

Някои го смятат за чудак, мислят го за странен. Той не ходи по купони, по барове, не пие, не пуши, не си пилее времето с безполезни неща, не обича шумните компании. Eдин млад човек, целеустремен. Става рано сутрин, спортува, работи усилено над проектите си, пътува, снима, чете, пише...

Има житейска цел - да популяризира българското. "Затова бих искал да се обърна към младите с призив да се обърнат към християнските ценности, може да звучи консервативно, но за мен това е истинско!".

Наградата „Златно сърце“ бе повод младият архитект да сподели силната си убеденост, че „Всички възможности, способности и таланти са ни дадени от Бог. Наш дълг е да работим с тях, да ги преумножаваме и да ги използваме за благоразвитието на нашето общество; да сме социално ангажирани и да правим живота на хората около нас по-добър, красив, здравословен и смислен. По този начин ние изпълняваме Божията воля.“

Да живеем в истина, е един от християнските принципи, които той следва. Трудно ли е? Не е! "Всеки минава през различни изкушения, но когато вложим целия си ум и сила, можем да ги превъзмогнем". Когато не се опираме на християнските базисни основи, ставаме подвластни на греховни мисли, на идеята за трети пол, на джендър идеологията, при която хората губят представа за себе си.

Пламен Мирянов е здраво стъпил на земята и усеща, че където и да ходи по света, корените винаги го връщат тук. "Живея в София и не мога да кажа, че София ми харесва, но когато отида някъде другаде и видя потенциала, който е заложен тук, се успокоявам и си казвам – да и тук е хубаво, тук искам да живея и да накарам и други млади да се завръщат".

Най-много го влече Рила. Рилската обител му е любимото място. Рилският манастир - също. "През столетията манастирът е събрал в себе си духа на велики българи, като започнем от Свети Йоан Рилски, който го е основал; през Хрельо, който е създал Кулата; Неофит Рилски, който е погребан там; Левски и Раковски; цар Борис III- погребан също там; дори Джеймс Баучър – журналист, застъпник за България и още много велики личности са преминавали оттам. Затова искам да направя голям, 90-минутен филм за тези красоти и духовни съкровища", разкрива мечтите си младият архитект.

Рецитира Вазов и Ботев, пее "Де е България", иска да изнася концерти и уроци по родолюбие пред ученици от най-малки, чиито очи и уши жадно попиват слово и картина, до най-големите, които приемат всичко критично, философски.
"И акцентът е – не аз, а Христовата сила, която е в мен, защото от Него е всяко добро дарование и всеки съвършен дар отгоре идва. Това е посланието ми, което се базира на тези думи на Свети Йоан Рилски от преди 1000 години и повече. Да си спомняме, че най-великите българи - през повечето ни владетели и революционери са имали огромна любов към Христа и са били със силна вяра.

"Златното сърце" на арх. Пламен Мирянов не спира да вдъхновява всички около него и това е гаранция, че усилията на Фондация „Нашият дом е България“ да възвърне в обществото ни вярата в доброто ще продължат и в бъдеще, за да си припомним колко силен, можещ, вярващ и достоен народ сме.

Той е убеден, че "ако не използваш и малкото, което ти е дадено, за да го развиеш и да го споделиш със света, няма как да ти бъде поверено нещо по-ценно."
И знае, че смисъл на живота може да бъде усмивката на човека, който е нямал, но вече е облечен, който е бил гладен, но вече е спокоен, който е бил в отчаяние, а след нашите думи получава надежда и желание за живот!

Е, заслужава си! Когато имаме и примера на най-висшата проява на любов и даване – Саможертвата за другите. Без да очакваш аплодисменти, признание и слава... 

Където и да ходи, каквото и да прави младият Мирянов винаги ни връща към примера на Вазов: „Аз пях за България, защото я обичах; аз насаждах в младите души вяра и обич към своето, защото бях син на България.
И всичко това изразих в моята песен. Аз не изпълнявах дълг, за да мога да очаквам одобрение. Не извърших някакъв подвиг, за да ламтя за венци. Работих не за награда.“

И пита: Бихме ли постъпили днес като Вазов?