8151 | 2 ноем. 2019 | 00:02

На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангеловата задушница.

Тя е сред трите най-големи задушници и се нарича още Архангелска задушница, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница.

На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на които се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите.

На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

Значението на Задушница е голямо. Това не е само ден, в който близките и роднините на покойника се събират край гроба му, за да "ядат и пият". Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен. Според богослови това е връзката между земната и небесната Църква.

Задушница се основава на вярата в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание при всеки помен и на задушниците през годината.

По стара българска традиция, съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за "Бог да прости".

Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Своите мъртви близки са почитали и живелите по българските земи римляни, траки, славяни и прабългари.

Римляните, например, са покривали гробовете с рози и са давали обеди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.

На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия. Най-възрастната жена прелива с вино и вода, след което разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости".

В църковния ни календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден - една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината.

Голямата задушница е седмица преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден,

Черешовата задушница е преди Петдесетница,

а Архангеловата задушница се почита седмица преди Архангеловден.

И трите са подвижни, тъй като зависят от най-големия християнски празник, Възкресение Христово, чиято дата също е променлива, тъй като зависи от първото следмартенско пълнолуние.