30332 | 11 апр. 2015 | 16:21

Израелски археолози откриха къде е бил дворецът на Ирод в Йерусалим. Според Новия завет там се е състоял процесът срещу Христос и е започнал пътят на страданието му. Ако се приеме, че Голгота е била на мястото, където е черквата „Гробът Господен“, то след новото откритие Виа Долороса (в буквален превод от латински - Пътят на болката) трябва да измени маршрута си.

От столетия поклонници и изследователи дирят мястото, където е бил дворецът на цар Ирод. Проблемът е, че след въстанието на Бар Кохба през 135 г. след Христа, 65 години след разрушаването на Еврейския храм римският император Адриан заповядва избиване на въстаниците и изравняване на Йерусалим със земята. Константин Велики, налагайки християнството като държавна религия, възстановява града без план и без да се съобразява как е изглеждал преди. Затова само по находките на археолозите се съди за Йерусалим от времето на Христос. Неотдавна изследователи откриха останки от двореца в основите на крепост, наречена „Кулата на Давид“, близо до Яфската порта на Стария град. През различните епохи там се е помещавала административна сграда. По време на турското владичество по земите на днешен Израел и на британския мандат след него подземието е било затвор. Археолозите откриват дълбоко вкопана зала. По нея правят триизмерна възстановка на сградата и доказват, че са попаднали на

основите на двореца на Ирод

и съдебната зала. Не е съвсем ясно къде точно са минавали йерусалимските улици през първия век след Христа, но пътят от новооткрития дворец на Ирод до хълма Голгота не съвпада с поклонническия маршрут по Виа Долороса.

Новите открития обаче не са повлияли на трасето, по което целогодишно минават ревностни християни или обикновени туристи. Особено многолюдно е множеството от Разпети петък до неделята на Възкресението. Тогава игла да хвърлиш, няма къде да падне. Най-набожните наемат кръст и го понасят по стръмните улица към Голгота, минавайки също като Исус през 14-те спирки на скръбния път. Кръстът тежи над 50 кг и понякога го носят 20-ина човека. Има и здравеняци, които изминават Пътят на страданието самостоятелно, влачейки кръст и с трънен венец на челото.

Виа Долороса започва от портата с лъвовете. Наричат я така заради барелефите по крепостните стени, строени от турците. Султан Сюлейман Великолепни е избрал царя на животните за свой символ. Първата спирка на поклонническото шествие е Преториумът - мястото, където досега се смяташе, че е бил съдът над Христос и римският наместник в Юдея Пилат Понтийски е произнесъл присъдата - разпъване на кръст, посочвайки Исус сред множеството с думите Ecce homo! („Това е човекът!“). Мястото е отбелязано чрез католически метох с 2 часовникови кули.
Бичуването е втората точка на поклонението. След побоя там слагат на челото на Христос трънен венец и му дават да мъкне кръста с надпис „Исус от Назарет - цар на юдеите“. Обличат го в пурпурна дреха. Днес кула сочи началото на пътя към Голгота.

На не повече от половин километър по стръмната уличка е третата спирка. Там Христос не е издържал и

се е сринал под тежестта на кръста

На фронтона на арменска църква има барелеф, изобразяващ това падане.
Отново барелеф на църква разказва за срещата на осъдения да умре Христос с майка му Мария. Това е четвъртата спирка на шествието. В никое евангелие не е описана срещата, но поклонниците вярват, че се е състояла. Върху цветните мозайки от пети век на пода на арменската църква има петна, които свещениците наричат „следи от Нейните сандали“.

Според Евангелието от Лука легионерите пазачи виждат, че затворникът не може да влачи кръста, и заставят непознат минувач с богатирско телосложение да го носи вместо слабичкия и измъчен Христос. Така Симон, човек без отношение към случващото се, влиза в историята. Смята се, че Христос е опрял ръка на стената (сега там е францисканската часовникова кула) на мястото на петата станция. Камъкът е издълбан от милионите ръце, които през последните 15 века са докосвали святото място. Едва ли има човек, който, стигайки дотам, да не се изкуши да постави длан във вдлъбнатината.

В катедралата „Свети Петър“ в Рим се пази плат, запечатал изображение от лицето на Христос. На шестата точка по Виа Долороса състрадателна жена - Вероника, вижда мъченията на Христос и изтрива лицето му с кърпа. На материята се отбеля­зал ликът му. Вероника означава Vero Icone - Ликът на истината. В никое от евангелията обаче тази случка не е документирана.

Два пъти Христос се спъва и пада на едно и също място. Седмата спирка отбелязва една от портите на града. Седмица преди разпятието, когато Исус влязъл в града, приветстван от множеството, на това място той се спънал. Било предзнаменование. По пътя към Голгота Синът Божи пада отново там. Според традицията на Йерусалим през първи век присъдата се четяла три пъти. Всеки, който имал фак­ти и възражения срещу наказанието, можел да го направи. След това наказанието ставало окончателно. Пред портата я прочели за трети път, но

никой не се застъпил за затворника

Осмото и деветото спиране на Исус са вече извън стените на някогашния град. Той се обърнал към жените на Йерусалим с думите: „Не за мен плачете, а за себе си и за своите деца.“

Спасителят предрекъл разрушаването на града и на храма и прогонването от Юдея на евреите за близо 2000 години. Мястото е отбелязано с кръгъл камък, показващ, че нещата се повтарят. От деветата спирка вече се е виждала Голгота. Днес там се намира манастир на коптите - едни от най-старите християни с големи общности в Египет.

Следващите пет точки са в самата катедрала „Гробът Господен“, построена на Голгота. Входът й е на мястото, където са раздрали пурпурната дреха на осъдения Исус. Олтарът - мястото на разпъването. Сребърен диск показва мястото, където е бил забит кръстът. Параклисът в центъра на катедралата е над пещерата, където са погребали, още преди да настъпи събота, бездиханното тяло. Има поверие, че всяка вещ, докоснала камък на Гроба Господен, се освещава. Запазени са две скали насред храма, наричани игленото ухо. Поклонниците се провират между тях. От тях тръгва изразът „По скоро камила ще мине през игленото ухо, отколкото богаташът да влезе в рая“.

Само първите поклонници, преминали Виа Долороса на Разпети петък, успяват да влязат в катедралата и остават там до падането на Благодатния огън. Хилядите хора, стекли се от цял свят, дочакват да запалят свещи или в двора, или на някоя от спирките по Виа Долороса.