18734 | 2 май 2015 | 10:00

Разтопено злато в езерото и пирамида в пустинята са сред бъдещите проекти на художника

Плаващи кейове ще свържат през юни догодина италианското градче Солцано с островите Сао Паоло и Монте Исола в езерото Исео. Местните жители и стотиците хиляди туристи, които се очакват да посетят поредната атрактивна творба на Кристо, ще могат да се разходят по 3-километровата конструкция, състояща се от 200 хиляди полиетиленови куба, покрити със 70 хил. кв. м златиста материя. Тя ще бъде захваната за дъното със стоманени котви, а пробите за съоръжението са направени с участието на български водолази в началото на тази година край Созопол. Най-дългият кей - 1 км, ще е до малкия частен остров Сао Паоло, чиито собственици са големи почитатели на творчеството на Кристо. След като се запознали отблизо с проекта, се запалили още повече, съзнавайки че зад изкуството стои и много сложна инженерна работа.

Местните власти също са доволни от избора на художника, роден в България, но напуснал родината през 1957-а. Догодина целият свят ще разбере къде е Исео, с гордост заявяват те. „Гледката е много ефектна рано сутрин, когато слънцето изгрява - коментира околността Кристо. - А още по-впечатляваща е при залез. Тогава става нещо невиждано. Целият хълм е в сянка, получава се невероятен контраст. Езерото свети, а жълтата тъкан на плаващите кейове ще бъде като разтопено злато.“ „Плаващите кейове“ ще останат в езерото едва 16 дни и ще продължат да живеят единствено в спомените на зрителите, скиците, фотографиите... След демонтажа им всички материали ще бъдат рециклирани, както се е случвало и с останалите творби на художника. Това е първият му голям проект след „Портите“ в Ню Йорк през 2005-а и както всеки досега ще е изцяло фи-
нансиран от него. Средствата за реализацията се набират чрез продажбата на скици на музеи и галерии, както и на частни колекционери. Кристо и съпругата му Жан-Клод, която почина през 2009-а, никога не са приемали спонсорство за творбите си. „Плаващи кейове“ струват досега 10 млн. евро на художника, който се въздържа от прогнози за крайната сума. „Бюджетът е като дете, непрекъснато расте“, лаконично коментира той. В Италия тандемът Кристо/ Жан-Клод има няколко осъществени проекта с една от запазените си марки - опаковането. Първият е през 1963 г., когато двамата покриват една от ста-туите във „Вила Боргезе“ в Рим.

Следва опаковането на фонтан и средновековна кула в Сполето през 1968 г., паметниците на Виктор Емануил II и Леонардо в Милано през 1970-а... Една от най-мащабните им акции в италианската столица е през 1974 г., когато за 40 дни опаковат с полипропиленова материя Стената на Аврелиан в Рим. Преди да получи разрешение за „Плаващите кейове“ в езерото Исео, Кристо опитал в Аржентина и Япония. Италианските власти му дали почти веднага зелена светлина - нещо, което рядко се случва въпреки голямата популярност на артиста. За опаковането на Райхстага например - един от най-емблематичните проекти на Кристо и Жан-Клод - тандемът чака над 20 години Двамата решават да покрият сградата на германския парламент през 1971 г., десет години след издигането на Берлинската стена. Тогава той е седалище на депутатите от ГДР.

Двестатонна стоманена конструкция, улесняваща обгръщането на сградата с тъкан с алуминиево покритие, е издигната чак през 1994-та, след години преговори с източни и западни управници. Финалът е особено тежък - двамата артисти пишат писма до 662-мата депутати и след 70-минутни бурни дебати парламентът решава да даде шанс на творбата. За три седмици Райхстагът се „движи“ - илюзия, създавана от сребристата му опаковка при вятър, а явлението е наблюдавано от над 5 млн. души.

Още по-дълго чакат Кристо и Жан-Клод за „Опакованите дървета“ в швейцарския Риен - идея, възникнала през 1966-а и реализирана чак през 1998-а. Дърветата, 178 на брой, са покрити с 55 000 кв. м полиестерен плат, използван през зимата в Япония за защита на растенията от сняг и слани. Потокът от хора, който се стича в парка за ежемесечната творба, със сигурност е натъжил местните власти в Мисури. Тъй като в средата на 60-те години техните предшественици са първите, отказали на тандема да опакова дърветата около музея „Сейнт Луис“. Други големи скептици по онова време се оказали парижани, които също не склоняват да дадат красящата „Шан-з-елизе“ растителност в ръцете на творците. Френската столица узрява за работа на Кристо едва през 1985-а, когато артистът опакова „Пон Ньоф“. Проектът е отново от дълго чакалите - тогавашният кмет на Париж Жак Ширак отказва реализацията му в продължение на 9 години. На десетата все пак рискува. В новата премяна - с над 40 000 кв. м полиамидна тъкан, внушаваща усещането за златиста коприна, най-старият мост на Париж остава 14 дни. Над 3 милиона души минават да го видят за това кратко време. „Софтуер“ и „хардуер“ наричат артистите двата етапа, в които се раждат произведенията им. В първия Кристо рисува скиците, обсъждат се подробностите и се чака разрешение за реализацията. Вторият може и да не настъпи - тогава всички средства, вложени в „софтуера“, са огромна тежест. Така се случва с един от последните проекти „Над реката“ в Колорадо. Въпреки разрешението за покриването на 10-километрова отсечка от река Арканзас със сребристи панели, изживяването на милиони туристи се отложи заради дела, заведени от природозащитници. „Досега съм похарчил 14 млн. долара за този проект - разказва Кристо за сп. „Интервю“. - И нищо не е построено още. Но нали трябва да се плати на инженерите, адвокатите, съветниците... Както знаете, музеите и галериите често бавят плащанията си, а аз не мога да кажа на хората „Няма да си получите парите в петък, защото мистър Смит, който си купи една от работите ми, още не ми е платил.“ Всъщност за последните 50 години тандемът успява да реализира 22 проекта, а 37 все още чакат разрешение. И то при положение че тандемът е доказал и финансовата изгода от творбите си. През 2005-а „Портите“ в Ню Йорк например привлякоха 4 млн. зрители, а приходите за градската икономика бяха над 250 млн. долара. От 2012-а Кристо плаща 160 хиляди долара годишен наем на правителството за отсечката на река Арканзас. Три милиона е струвало на тандема наемането на Сентръл парк за три месеца, докато „Портите“ се изграждат, стоят и разглобяват. „Плащаме за всичко, за да имаме пълен контрол“, обяснява художникът.

Така например екипи на много холивудски продукции са се обръщали към него да снимат по времето на „Портите“, той обаче отказвал. Докато траел проектът „Опакованият Райхстаг“ (артистите плащат наем за един километър около сградата), тримата прочути тенори решили да направят концерт. Разбира се, отново не получили разрешение от творците - абсолютни властелини над произведенията, работени с десетилетия и съществуващи броени дни.

Единствената постоянна творба на тандема, която предстои да видим в Абу Даби, ще е „Мастаба“ - трапецовидна постройка в пустинята, състояща се от 410 000 разноцветни варела и надвишаваща по размери Хеопсовата пирамида. Кога ще стане факт, е трудно да се каже, работата по нея продължава вече почти 30 години. Това ще е най-голямата скулптура, твърди Кристо, и най-скъпата. Очаква се бюджетът да достигне 350 млн. долара - „приблизително колкото би струвало да издигнеш днес Айфеловата кула“, обяснява артистът.