44956 | 8 авг. 2024 | 11:07

Без обяснение от Министерството на енергетиката задържат договор, който да одобри поставянето на общо 450 хил. "умни" електромера в мрежата на ЕРМ "Запад"

България има шанс да получи и сектор"Енергетика" в новата Европейска комисия, стига да предложи две адекватни кандидатури (на мъж и на жена) до 30 август.

Това заяви Асен Христов, член на Надзорния съвет на ЕРМ "Запад", част от "Еврохолд", в сутрешния блок на БНТ „Денят започва.

"Имаме страхотни специалисти", допълни той. До този момент само Чехия е заявила интерес към този пост, а негласно споразумение в ЕС го оставя в ръцете на държава от Източна Европа в последните две комисии.

Асен Христов предупреди за риск от загуба на безвъзмездни средства от Плана за възстановяване и в областта на енергетиката. Той обясни, че става дума за вече одобрени проекти на стойност 100 млн. евро за всички електроразпределителни дружества. 

Той съобщи, че без обяснение от Министерството на енергетиката задържат договор, който да позволи поставянето на общо 450 хил. „умни“ електромера в мрежата на ЕРМ „Запад“ на стойност е 39 млн. евро.

Ако 200 хил. електромера не бъдат монтирани до края на годината, парите ще бъдат изгубени.

В същата ситуация са и другите електроразпределителни дружества.

„Тези инвестиции, които ще се правят с парите от Плана за възстановяване, не влизат в цената на тока, те са като подарък към хората. Във връзка с това ние предложихме най-вече електромери, колегите предложиха от другите мрежи развитие други на мрежите и така нататък.

Парите отдавна са тук, още от миналата година, плановете са одобрени от началото на годината, започнаха преговори за как да се направят договорите, по какъв начин да се отчитат средствата. Всичко това вече е уговорено и от около два месеца договорът стои за подписване в министерството.

Той не се подписва и аз лично не знам защо. Средствата са в България, но не са стигнали до нас, тъй като нямаме подписан договор. Те ще стигнат до нас, след като монтираме електромерите, но ние не можем да ги монтираме в нашия случай, защото нямаме подписан договор“, коментира Асен Христов.

„В момента, в който започнем да ги монтираме и в момента, в който ги заприходим като инвестиция, трябва да ги заприходим или по гранта или вече като наша инвестиция. Правейки го по този начин обаче, става специално в този случай за поне 50% от тези електромери, ние трябва да отидем и да използваме парите на дружеството, тоест да влязат в цената на тока“, предупреди той.

"Нямаме нужда от консултантски услуги", категоричен беше Христов.

Инвестиционните разходи на разпределителните дружества влизат в цената на тока чрез нормата на възвръщаемост. Годишно ЕРМ "Запад" инвестира между 120 млн. и 130 млн. лева за развитие на мрежата. Ако трябва да монтира електромерите за собствена сметка, то това или ще се отрази върху цената на тока, или ще измести друга инвестиция в плана за годината и в крайна сметка ще се отрази върху качеството на услугите.

Според Асен Христов одобрената през юли помощ за бизнеса заради високите цени на тока ще бъде спряна от Европейската комисия заради правилата за държавната помощ. Действително ЕК одобряваше подобни програми, свързани с енергийната криза, през миналите две години, но Брюксел вече промени правилата, защото ситуацията на енергийния пазар се нормализира.

Христов каза още, че очаква решение на ЕК около ноември, когато се ситуира новата комисия и се разгледа казусът. В същото време бизнесът, успокоен от помощта, е спрял проекти за енергийна ефективност и търсене на дългосрочни договори, с които да намали енергийните разходи.

Парламентът постави таван на цената на електроенергията от 180 лева за мегаватчас. По данни на Христов през юли средната цена на енергийната борса е била 264 лева за мегаватчас, а от началото на август досега - 217 лева.