Новият размер на минималната заплата догодина ще е 933 лв., заяви по време на обсъждането на Тристранния съвет на проектобюджета на ДОО министърът на финансите Асен Василев.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушна подкрепа за проектобюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. Част от работодателските организации го подкрепиха, но други се въздържаха. Синдикатите посочиха, че на този етап не подкрепят проектобюджета на ДОО. Те поставиха условия, които, ако бъдат удовлетворени, може да променят позицията им.
В словото си вицепремиерът Василев посочи и какви са заплатите в съседните на България държави.
"В Черна гора тази година тя е 1042 лв., а в Северна Македония е 946 лв. сега, в Сърбия тя е 1070 лв. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението у нас, а в Румъния е 1296 лв. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори", посочи Асен Василев.
При едно адекватно заплащане хората започват да се замислят дали да се завърнат от чужбина, смята той. Василев подчерта, че кабинетът не иска да се вдигат данъците върху доходите на физическите лица.
Проектобюджетът предвижда всички пенсии да се вдигнат по швейцарското правило от 1 юли 2024 г. Това означава - с 11%.
Минималната ще се вдигне с 57,53 лв. до 580,57 лева и това ще доведе до увеличение на пенсиите, които зависят от нея - социални и инвалидни.
Максималният осигурителен доход обаче също ще се вдигне на 3750 лв., което е с 350 лв. увеличение. Над тази сума в момента заплати получават между 270 000 и 290 000 души.
Втората година от майчинството остава 780 лв. Толкова ще бъде и новият отпуск за бащите, който могат да ползват до навършването на 8 г. на детето. Бизнесът поиска и да се съкрати срокът на майчинството.
И през тази година минималното обезщетение за безработица ще бъде 18 лв. на ден, а максималното - 85,71 лева.
Какви са възраженията на бизнеса и синдикатите?
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържат от подкрепа за проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2024 г.
Нашето становище е, че трябва да се извърши пенсионна реформа, която е плод на широко обществено обсъждане, коментира Добрин Иванов. По думите му трябва да се обсъди и постигне широко съгласие за увеличаване на пенсионната възраст от една страна и увеличаване на тежестта на втория стълб
Има някои неща, които категорично не подкрепяме, като увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. догодина, каза още Иванов. От АИКБ не са съгласни и с увеличението на максималния осигурителен доход.
От АИКБ подкрепят предложението работодателят да плаща първите два дни от болничния период на служителите вместо досегашните три. Оттам приветстват и запазването на размера на майчинството през втората година и запазване на размера на обезщетението за безработица.
Българската стопанска камара потвърди принципната си позиция „за“ проекта.
Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) коментира, че от организацията са притеснени, че не се взима под внимание становището на бизнеса, че формулата за определяне на минималната работна заплата е грешна. Въпреки забележките той каза, че организацията като цяло подкрепя проектобюджета на ДОО.
Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) определи предложения бюджет на ДОО като балансиран. Ръстът на максималния осигурителен доход ни дава основание да се въздържим от подкрепа въпреки професионализма, с който е изготвен проектът, посочи тя.
Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) се въздържа от подкрепа на предложения проектобюджет на ДОО. Оттам считат, че нарастването на пенсиите води до по-дефицитен бюджет, каза техният представител. От ССИ не одобряват вдигането на максималния осигурителен доход.
В хода на дебата представители на бизнеса засегнаха темата, че е нужно да се започне да се обръща повече внимание на втория пенсионен стълб.
Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров коментира, че пенсионната реформа „е заявила своите устойчиви параметри“.
За да подкрепим проектобюджета на ДОО, органите на КНСБ поставят две категорични едновременно важни условия, каза Ася Гонева. Едно от тях ще бъде условие и за подкрепа на държавния бюджет – обезщетенията за безработица, коментира тя. Второто условие е свързано с мярката да бъде ограничен периодът, в който предприятията могат да декларират дължимост на осигурителните вноски без ефективно да ги внасят, посочи Гонева.
В заключение, има много положителни неща, които заслужават да бъдат подкрепени в този законопроект, но като организация, представляваща интересите на осигурените лица, нямаме право да дадем подкрепа, ако не бъдат изпълнени тези условия и считаме, че те са достатъчно разумни и подпомагат други сектори, обобщи експертът на КНСБ.
Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ също не подкрепя проектобюджета на ДОО. Основната причина за това е размерът на обезщетенията за безработица. Не виждаме логика едни неща да се качват, а други да се замразяват, коментира Атанас Кацарчев. Той посочи, че от КТ "Подкрепа" не са съгласни и с размера на линията на бедност.
От 1 юли догодина по т.нар швейцарско правило се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г. Заложен е ръст и на т.нар. вдовишка добавка за починал съпруг. От началото на 2024 г. минималната работна заплата ще стане 933 лв. Предвижда се увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Не се предвижда ръст на парите за втората година майчинство. Няма да се повиши и размерът на месечната помощ за безработица.