85432 | 13 дек. 2024 | 21:19
Битката за надмощие в Космоса ескалира, тъй като тайните маневри на Китай, сателитите-убийци на Русия и стремежът на САЩ за гъвкави орбитални бойни способности се сливат към бъдещи сблъсъци в космоса. Това пише Габриел Хорнада за изданието Asia Times.
Този месец списание Air & Space Forces съобщи, че агресивните орбитални маневри на Китай в геосинхронна орбита са накарали лидерите на космическите сили на САЩ да търсят подобрени способности за маневриране.
Списание Air & Space Forces Magazine споменава, че от 2010 г. насам Китай е изстрелял близо 1000 сателита, като последните му дейности включват високи скорости на движение, техники за орбитална война и тактики за избягване.
Докладът подчертава рисковете, породени от динамичните сателитни маневри на Китай, които включват проверка, преместване или повреда на други спътници. В доклада се казва, че тези маневри са необичайни за геосинхронна орбита и имат за цел да избегнат откриване и унищожаване.
В доклада се казва, че командващият космическите сили на САЩ генерал Стивън Уайтинг е подчертал необходимостта от устойчиви способности за космически маневри, цитирайки използването от Китай на нови орбити и зареждане с гориво в орбита.
Също така се споменава, че бригаден генерал Антъни Масталир предупреди за промяна на парадигмата, изискваща САЩ да се адаптират. Освен това в доклада се споменава, че генерал-лейтенант Дъглас Шайс е отбелязал потенциала за "въздушен бой в космоса" поради маневрените способности на сателитите на Русия и Китай.
Списание Air & Space Forces отбелязва, че САЩ имат за цел да разработят системи като космическия самолет X-37B, за да намалят оперативната изненада и да преодолеят орбиталните режими.
В допълнение към космическия самолет X-37B, Defense Scoop съобщи през октомври 2024 г., че космическите сили на САЩ са възложили договор за 34,5 милиона щатски долара на базираната в Калифорния стартираща компания Impulse Space за демонстриране на маневреност в орбита за нейната тактически реагираща космическа програма.
Според Defense Scoop договорът включва доставка на две орбитални маневрени превозни средства (OMV) за мисиите Victus Surgo и Victus Salo. Докладът отбелязва, че тези мисии имат за цел да тестват способността на предварително позиционираните космически активи да се справят бързо със заплахи в орбита.
Defense Scoop споменава, че космическите сили на САЩ се стремят да усъвършенстват своя отговор на космическите заплахи и имат за цел да постигнат оперативни тактически реагиращи космически способности до 2026 г. Той също така казва, че предстоящата мисия Victus Haze, планирана за 2025 г., има за цел да тества маневрени космически превозни средства.
По-рано Asia Times съобщи през февруари 2022 г., че Агенцията за напреднали изследователски проекти на отбраната на САЩ (DARPA) е възложила договори на General Atomics, Lockheed Martin и Blue Origin за разработване на системи за ядрено задвижване за демонстрации в ниска околоземна орбита (LEO) до 2025 г.
Тази технология, която използва ядрено делене за ускоряване на горивото, предлага значителни предимства пред традиционното химическо задвижване, включително по-голяма издръжливост, по-голям капацитет на полезен товар и двойна горивна ефективност.
Тези подобрения могат да изместят космическата битка от пасивно „откриване и реагиране“ към активни стратегии за „позициониране и маневриране“. Те позволяват прилагането на традиционните военни принципи - гъвкавост, концентрация и маневреност - към космически операции.
Маневреността може също така да се справи с присъщата уязвимост на сателитите. Повечето следват предвидими пътеки, което ги прави податливи на проследяване и насочване от антисателитни оръжия. Тази предвидимост позволява на противниците да планират и изпълняват атаки с по-висока точност.
Противниковите спътници, използващи тактика „преследване и дезактивиране“ - активно търсене, инспектиране или повреждане на критични космически активи - представляват значителна заплаха за космическата сигурност.
Тези тактики включват сателити, които маневрират, за да се доближат и потенциално да се намесят в други спътници, което поражда опасения за умишлени смущения или враждебни действия.
Например NPR съобщи през май 2024 г., че САЩ са обвинили Русия в изстрелването на сателит, Космос 2576, който вероятно е противокосмическо оръжие. NPR казва, че сателитът, изстрелян от площадката Плесецк в Северна Русия, е в същата орбитална равнина като американски шпионски сателит USA 314, който е част от серията Keyhole 11.
Според NPR, САЩ твърдят, че близостта на Космос 2576 до USA 314, приблизително 48 километра в най-близката му точка, предполага, че той може да бъде използван за проверка, преместване или повреждане на други спътници.
Докладът отбелязва, че тази маневра е увеличила напрежението между двете нации, като САЩ наблюдават сателита за възможно заплашително поведение. NPR твърди, че Русия е отхвърлила обвиненията, наричайки ги „фалшиви новини“ и заявявайки, че се противопоставя на разполагането на оръжия в космоса.
Asia Times съобщи през август 2022 г., че руският сателит Kosmos-2558 е заподозрян като „сателит-инспектор“ с потенциални способности за ловец-убиец. Анализаторите смятат, че може да наблюдава и потенциално да унищожи шпионски сателити на САЩ, което поражда опасения относно милитаризацията на космоса.
Този месец Космос-2558 се приближи на 75 километра от сателита USA-326, който носи класифициран полезен товар за космически мисии за разузнаване и наблюдение.
Националната служба за разузнаване на САЩ (NRO) изрази загриженост относно близостта на сателита и потенциалната заплаха. Русия има история на разполагане на сателити с подобни възможности, включително Космос-2491, Космос-2499 и Космос-2504, които са извършвали маневри на близост от 2013 г.
Чарлз Галбрет споменава в статия от юли 2024 г. за Института за аерокосмически изследвания Мичъл, че Космическите сили на САЩ трябва да проучат плановете за разполагане на сателити от типа „ловец-убиец“, използвайки гъвкавостта и достъпността на SmallSats (малки маневрени сателити) за укрепване на космическото превъзходство.
Галбрет казва, че тези сателити ловци-убийци са проектирани да работят като коорбитални оръжия, способни да извадят от строя противникови сателити чрез кинетични удари, средства за електронна война, лазерно насочване, повреждане и заглушаване.
Той отбелязва, че патрулирането в близост до противникови активи, криенето в по-слабо наблюдавани орбити или оставането в латентно състояние на борда на по-големи космически кораби до активиране подобрява способността на космическите сили на САЩ да изпълняват нападателни противокосмически операции с кратко предизвестие.
Освен това, Галбрет казва, че тези сателити могат да бъдат „телохранители“ за космически активи с висока стойност, подобно на ескорта на изтребители за бомбардировачи, като по този начин предпазват критични системи като сателити за предупреждение за ракети от атака.
Той отбелязва, че приемането на SmallSats за тази роля се дължи на тяхната ниска цена, бързи цикли на развитие и потенциал за масово внедряване, което позволява на САЩ да се противопоставят на нарастващите способности на Китай и Русия за космическа война.
Galbreath казва, че комбинацията от прецизно насочване, оперативна гъвкавост и способността за постигане на ефекти без генериране на орбитални отломки подчертава трансформиращия потенциал на SmallSats в американските военни космически операции.
Правилата на войната по отношение на атаките срещу сателити обаче не са кристално ясни. В книгата от 2023 г. „Кой притежава космическото пространство?“ Майкъл Байърс и Арън Боули споменават, че правният дебат дали атака срещу сателит представлява акт на война, се съсредоточава върху тълкуванията на принципите jus ad bellum (право на война) и jus in bello (поведение във война).
Байърс и Боули казват, че привържениците твърдят, че сателитните атаки могат да се квалифицират като въоръжена сила съгласно член 2, параграф 4 от Хартата на ООН, главно ако увреждат значително държавни активи или прекъсват основни услуги като комуникации или навигация.
Те посочват зависимостта от сателити за военни, икономически и граждански функции, което предполага, че насочването към тези активи може да оправдае позоваването на самозащита съгласно член 51.
Обратно, те споменават, че опонентите отбелязват, че не всички сателитни атаки отговарят на прага на „въоръжена атака“, особено ако ефектите са неразрушителни, като заглушаване на сигнала или хакване.
Освен това Байърс и Боули посочват, че двойната употреба на сателитите усложнява приписването и оценката на намеренията, което прави класифицирането на такива действия като военни действия предизвикателство.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Мобилна верси
RSS
