5667 | 7 окт. 2025 | 21:44
От бункер в източна Украйна 33-годишна военнослужеща моли своя другар да изпрати разузнавателен дрон над родния й дом, надявайки се да го види за последен път, преди той да се превърне в поредния град, разрушен от години наред войни, пише Associated Press. Медията е разговаряла с украински войници в Донецк, като според областта се приема като врата за руската инвазия, а не крайна цел във войната.
Украинката е взела оръжие в ръце преди десетилетие, за да защити родния си регион Донецк, където Украйна се бори срещу подкрепяните от Русия сили от 2014 г. насам. От пълномащабната инвазия на Русия през 2022 г. регионът се превърна в символ на борбата на Украйна за оцеляване. Развитието на бойните действия в Донецк се счита за показател за шансовете на всяка от страните във войната.
В продължение на повече от 10 години на война Украйна е загубила контрол над около 70% от региона.
"Видях как училището ми беше разрушено, а общинският център, където някога вземах уроци по танци, беше превърнат в руини", разказва "Фокс" в окопа близо до любимата й Костантиновка, където руските сили неумолимо настъпват. "Фокс" е представена в материала на АР с позивната си съгласно украинския военен протокол.
"Боли, защото целият ти живот минава пред очите ти – дните, когато бях малко момиче, местата и моментите, които ми бяха скъпи", споделя още "Фокс".
Индустриалното сърце на страната е унищожено
Преди 2014 г. регионът на Донецк, в който живеят над 4 милиона души, беше един от най-гъсто населените райони в Украйна и ключов индустриален, политически и икономически център. Но той понесе най-тежкия удар от финансовите загуби на страната след пълномащабната инвазия на Русия през февруари 2022 г., като според доклад от миналата година на Института по икономика в Киев той е понесъл почти половината от 14,4 милиарда долара щети, нанесени на украинските предприятия.
Жителите на Донецк съставляват почти една четвърт от вътрешно разселеното население на Украйна, според Международната организация за миграция, и тъй като голяма част от някога мощното индустриално сърце на страната сега е в руини, активно бойно поле или под окупация, те имат малка надежда да се върнат някога.
Както много други в Украйна, това не е първият път, когато "Фокс" губи дома си заради войната. През 2022 г. руските сили превземат Мариупол, южния град на Донецк, където тя също е живяла. Тази година тя наблюдава как фронтовата линия се приближава към града, в който е родена.
Защо Донецк?
Най-активният участък от 1250-километровата фронтова линия е регионът на Донецк, където и двете страни се опитват да постигнат успехи, преди да настъпи зимата и да забави темпото на битката.
Русия вече контролира по-голямата част от Донбас – както нарича Донецк и съседния Луганск - който заедно с две южни области анексира преди три години.
Руският президент Владимир Путин иска Киев да отстъпи контрола над останалата част, което според анализатори би дало на Москва постоянна отправна точка, от която да заплашва други части на Украйна. При толкова висок залог Украйна е решена да се съпротивлява на всяка цена и да защити всеки сантиметър, който все още контролира.
За да напредне в Херсон, Русия ще трябва да пресече река Днепър, а съседният регион Запорожие представлява свои собствени логистични предизвикателства поради равнинния и открит терен, според Тарас Чмут, военен анализатор и директор на фондацията Come Back Alive, неправителствена организация и благотворителна организация, която събира средства за оборудване на украинските сили.
Чмут заявява, че действията на Русия в Суми и Харков – региони в североизточната част, където Москва е запазила позициите си – не са сериозно завземане на територия, а опит да се създаде коз за бъдещи преговори, въпреки че усилията на американския президент Доналд Тръмп да накара Русия и Украйна да седнат на масата за преговори са в застой.
"Когато не можете да се споразумеете на масата за преговори, се споразумявате на бойното поле", заявява Чмут. "Русия ще спре там, където бъде спряна със сила, а не там, където сама реши."
Павло Юрчук, командир на 63-та бригада, която от повече от десетилетие се опитва да спре напредъка на Русия в Донецк, счита, че интензивните боеве в региона се дължат повече на политиката, отколкото на военната логика, тъй като теренът прави мащабните настъпления изключително трудни.
"В тази област няма стратегическо предимство за провеждане на бързи настъпателни операции", коментира Юрчук пред репортери, като посочва мрежата от реки – включително Северски Донец – канали и хиляди укрепени села, мазета и бункери, които са в полза на защитниците.
"Но поради близостта си до Русия, историческите икономически връзки и наложеното от съветската епоха наследство на руския език, Путин представя района като исторически руски," обяснява той.
"Кремъл е убедил част от населението, че регионът е етнически руски и затова трябва да бъде "освободен", твърди Юрчук.
Моят дом е цяла Украйна
За Украйна регионът на Донецк е мястото, където новото поколение професионални войници е израснало по време на десетилетие на военни действия.
"Тук е пролята много кръв и ще бъде пролята още", заявява командир на рота от "Азов".
Украйна би могла да постигне успехи, ако концентрира всичките си сили в Донецк, заявява командирът от "Азов", родом от Западна Украйна, който се сражава с прекъсвания от 2015 г. насам. Но това не е възможно, защото "той (Путин) ще продължи да натиска по всички фронтове".
След години на борба за контрол над региона, украинците се страхуват, че неговата загуба не само ще направи безсмислени хилядите загубени животи, но и ще обрече страната на нестабилност. И малцина на фронтовата линия вярват, че амбициите на Русия ще приключат в Донецк.
"Ако трябва да се борим още три години за 30 километра, тогава ще се борим още три години за 30 километра", допълва Юрчук.
"Фокс" заявява, че не се бори само за корените си в региона на Донецк.
"Вече не се бориш за една сграда или град", споделя "Фокс". "Сега моят дом е цяла Украйна."
Мобилна верси
RSS
