13444 | 8 май 2015 | 12:06

Интервю на Наделина АНЕВА за новите предизвикателства пред местните власти

- Г-жо Чавдарова, смятате ли, че в момента има атака срещу кметове на големи общини, както твърди градоначалникът на Хасково?
- Не може да не прави впечатление, че точно преди местните избори се активизират публикации срещу кметовете. Ние като организация на общините винаги много внимателно следим критични материали за слабости, недостатъци и нередности в общините и се опитваме да вадим съответните поуки. Но в случая става въпрос за неща, свързани с лично имущество, състояние и начин на живот, които са извън институционалните правила за работа на общините.
- Имате ли информация за списък с набелязани „за отстрел“ кметове преди изборите?
- Не сме чували и дано наистина да няма такъв списък. Защото тогава това означава, че има организирана атака. Не е без значение и фактът, че атаката срещу кметове ерозира кметската институция.
- Може ли един кмет да забогатее в рамките на своя мандат?
- Познавам в дългогодишната си работа с кметове такива, които не са успели да забогатеят. Но познавам и други, които са получили по-добри финансови резултати. Нормално би било кметът да завърши мандата си в едно по-добро финансово състояние, защото кметското възнаграждение е по-добро от средното за страната. Просто защото отговорностите са по-големи. Не споделям мнението, че добрият кмет е бедният кмет.
- Може ли с кметска заплата да се построят такива палати, каквито видяхме при кметовете на Пазарджик и на Хасково?
- Доколкото разбирам, и двамата имат обяснения. Те най-вероятно са построени не със заплати, а с професионалния им път, преди да станат кметове. Единият е бил адвокат, а другият - бизнесмен. По техните обяснения трябва да се произнесат компетентните органи.
- Има ли опасност някои общини да не успеят да изпълнят европроектите си и да се наложи да се връщат огромни суми, например за пречиствателни станции?
- Когато се работи с крайни срокове, винаги има такъв риск. Въпросът е дали своевременно разкриваме кои са рискови. Миналата година имахме такъв списък по ОП „Регионално развитие“, но проблемът е решен. Две са програмите, които предизвикват съществено безпокойство. Това са ОП „Околна среда“ и селската програма. Броят на рисковите проекти по Програмата за развитие на селските райони е над 300. Заедно с фонд „Земеделие“ изработихме практични мерки, за да преодолеем изоставането.
- Каква е ситуацията с ОП „Околна среда“?
- По-тежък е случаят с големите ни водни проекти. Те са големи по мащаб и сложни за изпълнение. Усложнението идва и от решението да се връща ДДС за тях в рамките на целия 7-годишен период. Това са огромни суми за общините. Направихме съвместна група с МФ и предприехме бърза промяна в Закона за ДДС, за да може по изключение само за водните проекти възстановяването да протече при други срокове. Но и това не гарантира намирането на ресурси, които общините ще трябва да внесат в хазната. Общо за всички общини дължимата сума по ДДС е около 300 млн. лв. Една средно голяма община трябва да внесе около 5-6 млн. лв.
- Това е много голям разход, който не е предвиден. Защо се стигна до него?
- Въпреки че ние подсказвахме, че едва ли ДДС за водните проекти ще бъде признат от ЕК за допустим разход, бяхме упрекнати в некомпетентност. Истината е, че Брюксел не е съгласен с евросредства да се пълни държавният бюджет, и казва, че разходите за ДДС са невъзстановими от ЕС. Допуснали сме неправомерна стъпка и сега трябва да си платим за дяволъка. Някои общини ще трябва да теглят краткосрочни кредити.
- В обръщението си към политическите сили от 43-тото НС им казахте - не лишавайте гражданите от правото да решават проблемите на своята общност, като изземвате 96 лв. от всеки 100 лв., събрани от тях. Има ли някаква реакция на властта на този ваш призив?
- Да, имахме голяма среща в парламента, където бяхме поканили доста от депутатите, но за съжаление разговор по същество не се получи. Наясно сме, че по този въпрос без финансовото министерство няма да имаме резултат, и в преговори с министър Владислав Горанов успяхме да постигнем съгласие за изцяло нов закон за местните данъци и такси. В момента ни предстои на последното общо събрание на сдружението на общините на 18 май в Пловдив да обсъдим и консенсусно да се разберем по този нов модел.
- Кое ще бъде различното в новия закон?
- Много неща са различни. Сегашният ни данък е преписан по дух и съдържание от данъка, събиран през 1956 г. Искаме ясно да откроим разликата, която сегашният закон не прави - между система от местни данъци и система от такси и цени на услуги. В първата категория искаме да осъвременим най-вече данъка за недвижимите имоти и да стъпим върху оценка, близка до пазарната. Сега 8% от данъчната оценка се формира от категорията населено място. В населени места от 6-а и 7-а група (села в погранични райони - б.р.) има построени имоти палати, които са с 1000 лв. данъчна оценка и са освободени от местен данък. Не може да е нищожна данъчната оценка на имоти само защото са на село.
- Да, но там няма добра инфраструктура. Ако общината иска по-висок данък, трябва да осигури и услуги.
- Разбира се, че е така. Имаме много села около курортни райони, които са с много търсени имоти и реалните сделки се сключват на доста атрактивни цени. Така се губят средства и от данъка при сделките заради ниските данъчни оценки. Имаме градове с по-висока категория, а към имотите в тях няма никакъв интерес. Така че интересът на купувачите ще определя и нивото на данъка.
- Кога ще влезе в сила този изцяло нов закон?
- Трудно е да се каже. Нашата цел е местните власти, които ще изберем наесен, да започнат догодина работа по него. Но дори да влезе с отлагателен срок, да бъде приет до началото на 2016 г. Освен това предвиждаме да има общински данък върху доходите.
- Значи ще бъде възродена идеята на ГЕРБ за допълнителен местен данък?
- ГЕРБ предлагаше връхнина по нашата стара българска терминология от 1930 г. Ние предлагаме да се намали националният данък общ доход, като част от него постъпва в общините. Вероятно ще стигнем до нещо средно. Примерно 1% или 2% връхнина и 1% намален национален данък. Натам вървят засега преговорите ни. В това също има известна логика, защото няма да се загубят публични ресурси. Докато не оправим данъчната основа, трудно ще се работи със ставките. В момента има непонятно високи данъчни ставки в някои общини, в които оценките на имотите са много ниски. И за да се събере някакъв приход, поне за да си плащат половината от уличното осветление, вдигат ставките. Но така се получава изкривяване. Ще има съществени промени в частта „такси и цени на услуги“. Идеята е да не може да се правят облекчения в местните данъци и такси, без да се компенсират. Отново ще повдигнем въпроса за облекченията, въведени в други закони. Например - в Закона за енергийната ефективност. В него пише че от 5 до 10 години не плаща този, който инвестира в енергийна ефективност на сгради. Но това е за сметка на бюджетите на общините.
- Кога най-сетне ще се въведе плащане на такса смет на база изхвърлен отпадък?
- Това е една от другите промени, които обсъждаме. Ако успеем, ще изпреварим с такова задължение приемането на новия закон и ще го въведем по-скоро. Ако ли не - ще се запише в него. При всички случаи от следващата или по-следващата година ще се мине категорично на база количество на изхвърления отпадък. В половината от населените места в страната вече се плаща по този начин. За многоетажното застрояване в София предвиждаме няколко варианта в закона, които трябва да се пробва доколко работят - може да се плаща на база живеещи в жилището, на база чували с изхвърлен отпадък със стикери или на друг принцип.
- Имат ли опасения общините по националната програма за саниране, че ако не се изпълнят някои проекти качествено, накрая те ще трябва да платят сметката?
- Естествено, че когато с цялата реална работа по организиране и изпълнение на тази програма си натоварен ти като институция, има определен риск. И опасност от допускане на обективни или субективни грешки. Но на фона на по-големия резултат, който се очаква - да се промени средата за обитаване в панелните жилища, нормално е да бъде поет този институционален риск. Имаме опасения, че част от общините трудно се справят с управлението и изпълнението на тази програма. Те трябва да финансират със собствени ресурси и контрола, и замерванията, и разяснителната кампания, и комисиите за приемане на обектите. Банката дава пари само за строителните дейности. Цялата дейност по администриране на проекта е за сметка на общините. Но в диалога ни с МРРБ има чуваемост и това е добре. След като се санират първите 40 блока, ще направим пълен анализ на ефекта, за да не продължаваме на сляпо да изпълняваме тази програма.
- Ще ви върна отново към изборите. Кметове регистрираха на един и същи адрес по 30-40 души. Но така нарушават норми в закона. Вие като сдружение можете ли да регулирате този процес?
- Това са отделни случаи. В компетенцията на избирателните комисии по места и на ЦИК е да следят за това. Обикновено подобни масови регистрации се правят не от кметове, а от кметски наместници в малки населени места. Сега обаче на много места тези наместници стават избираеми, защото падна прагът за брой жители, в които ще се провежда избор. Не виждам защо не се реагира, ако кметски наместници или кметове на села допускат нарушения. Би следвало те да бъдат много бързо санк­ционирани и да се даде гласност на тази санкция. Но има нещо друго, което ни безпокои преди местните избори. Не виждаме сериозни анонси от партиите - какво ще променят в системата на общинско развитие, как ще променят ролята на институцията община. Няма сблъсък на идеи, на визии. Защото не може да имаш стабилна държава, ако нямаш стабилни общини. Искаме да знаем - кога ще направим крачка напред с реално местно самоуправление.