26762 | 25 ян. 2015 | 13:44

Не мога да си губя времето в мечти

Христо Мутафчиев е роден на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова и проф. Илия Добрев. Две години – 1994 и 1995- а - е работил в Пловдивския театър, а от 2005 г. е в трупата на МГТ „Зад канала“. Изиграл е над 30 роли на почти всички столични и извънстолични сцени, като най-популярни са на Дерибеев в „Хъшове“, Големанов в „Големанов“, Стамболов в „Духът на поета“, Ромео в „Ромео и Жулиета“ и Харолд в „Харолд и Мод“. Председател е на Съюза на артистите в България от 2005 г. Сред филмите най-популярни са ролите му на Васко в „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, Татуирания в „Пансион за кучета“, а в сериалите - Ачо в „Дунав мост“ и д-р Томасян в „Клиника на III етаж“. Има син с Лиза Шопова - Асен, а със съпругата си Елица имат син Благовест и дъщеря Ая.

- Господин Мутафчиев, през декември имахте премиера на „За теб“, казвате, че много държите на това представление, защо?

- Защото пиесата е писана специално за мен и за актьора Станимир Гъмов от Яна Борисова… Привилегия е да си имаме свой драматург.

- Нали знаете как ще прозвучи това на някои хора?

- Пиесата е писана въз основа на много наши срещи и разговори с Яна Борисова. Яна беше сред хората, които стояха много плътно до мен във времето, когато лежах в болница. На базата на тези разговори - къде приятелски, къде професионални или на житейски теми, тя написа книгата „Да бъдеш Христо Мутафчиев“. Впоследствие прерасна и в пиеса. Представена е от продуцентската компания „Смут 2014“ и се играе в театър „Открита сцена“ (бившия „Сълза и смях). Режисьор на спектакъла е Петьо Кауков, а сценографията е на Никола Тороманов.

- Като си имате свой драматург, вие ли си избрахте и режисьора?

- Ние като екип си го избрахме заедно, защото е доказал, че познава стилистиката на Яна, адекватен съвременен режисьор е, постановките му са наистина гледаеми, а това е предпоставка да направим представление, което да привлича публика. Не искахме да се занимаваме с тип лесен спектакъл. „За теб“ е бутиково представление. Това, което направихме с Гъмов и екипа, е истински театър и много му се радваме. Така че каним читателите ви на представления на 27 и 28 януари и на 13, 14, 27 и 28 февруари.

- Казвате, че пиесата е създадена специално за вас, значи има биографични елементи.

- Не бих казал. В нея не се разказва конкретно за инсулта, който съм преживял, а за многото неща, които се случват в живота на човека след едно такова нещо. За взаимоотношенията с най-близките хора и разсъждения по теми, по които не всеки ден си задаваме въпроси: за любовта, приятелството, страховете, за мъжкото отношение при преодоляване на тежка и как да се справяме с такова изпитание. Основният проблем на хората, които преминават през подобно нещо, не е самото заболяване, това е работа на докторите. За мен, слава Богу, се грижеха едни от най-добрите в България, за което съм изключително благодарен. По-тежкото за хората, минали през такава тежка хирургическа намеса, е как да преживеят във времето след това, дали имат мотивация да се възстановяват, дали са достатъчноо силни, за да оцелеят.

- Говорим за оцеляване във всякакъв план, физически духовен. А вие смятате се за пример за това?

- Вероятно не съм най-подходящият пример.

- Защо?

- Защото съм перде. Човекът за пример трябва да говори уважително, почтително и авторитетно, а при мен е каквото ми хрумне. Затова е хубаво хората да не вземат пример от мен, а всеки да търси своя собствен начин не само да оцелява, а да живее. Аз в момента смело мога кажа, че не просто оцелявам, а живея.

- Вие и тогава, в болницата, казахте същото – че живеете.

- Естествено, защото много силен основен мотив - да бъда полезен на семейството си, на децата. Най-лесното е да се предадеш. Днес много голяма част от българите се отказват да се борят, да търсят мотиви да живеят. Така че, ако говорим за пример, той трябва да е как продължих да бъда щастлив и пълноценен човек.

- Не е ли трудно да степенувате многото си приоритети в работата?

- Колкото и нескромно да звучи, в състояние съм да определям приоритетите си, като хем да пазя здравето и семейството си, и в същото време да се грижа за интересите на колегите ми.

- И няма раздвоение между амплоато ви на актьор и това на синдикален лидер на артистите?

- Не бих казал. Знам много добре какви са проблемите на колегите ми, с какво мога да им бъда полезен и го правя.

- Колегите ви обаче казват: „Ама каква звезда съм аз?!“

- Това е така, защото си дават реална представа за стеснения ни пазар и малките мащаби, в които сме известни.

- Само с размера на хонорара ли се измерва известността?

- Не, но звездата в световен мащаб има друг статут и стандарт. Съпругата ми е живяла дълги години в Италия и при запознанството ни не знаеше кой съм. Но когато в течение на годините разбра с кого живее, ми каза: „С това, което правиш, ако беше в Италия, щеше да си позволиш такива неща, които дори не можеш да отидеш да видиш, защото не можеш да си купиш само самолетния билет дотам.“

- А кое би мог ло да вдигне самочувствието на нашите артисти – признанието, наградите, пълните салони?

- То е комплекс от много неща. Като човек, който се занимава със защита на интересите на гилдията, на първо място поставям законите и регулацията. Публиката, разбира се, е абсолютно неотменим фактор за самочувствието. И слава Богу, че успяхме да направим реформа в театъра, която изключително много придърпа публиката от БИАД и чалга заведенията към нашите салони, и то млада публика. Хората разбраха, че и от тях зави си да има театър.

- Не опира ли въпросът до липсата на качествен театрален мениджмънт?

- Още когато Стефан Данаилов беше министър на културата, аз лично лобирах да се съберат една група от 20-25 млади интересни личности, които имат желание да се занимават с мениджмънт, и да бъдат изпратени на обучение в Европа. Тогава не се намериха пари и в момента голяма част от театрите са с голям дефицит. Слава Богу, по идея на нашия съюз се сформира работна група, която ще създаде курс на обучение. Ще съберем творци, които искат да се занимават с театрален мениджмънт, да разработят оздравителен план за театрите в тежка ситуация. И този своеобразен консилиум ще работи заедно за оздравяването на театрите.

- Какво мисли един хъш, символ на свободомислието, за случая „Шарли Ебдо“? Приемате ли го като посегателство върху правото на избор на твореца на начин на изразяване?

- За мен лично това е не толкова акт на тероризъм, колкото едно криминално престъпление, безскрупулно убийство, геноцид на интелектуалния елит на една нация. Не смятам, че религията може да бъде такъв инструмент на някого.

- Вярващ ли сте?

- Да, вярващ съм, кръстев съм като православен християнин. Всички религии проповядват хуманност и не мога да си представя, че човешкият мозък може да стигне до такава степен на саморазрушение, че да отидеш за разстреляш някой като куче.

- Къде още може да ви гледаме?

- В Народния театър играя пиесата на Стефан Цанев „Духът на поета“, където влизам в образа на Стамболов, Валентин Танев е Захари Стоянов, Павлин Петрунов е Гунчо, а режисьор е Маргарита Младенова. За мен ролята на Стамболов е онова, което ме накара веднага след болницата за пръв път да дишам в свои води както в театъра, така и в обществено-политическия живот на България. Стамболов е личност, която имам мотивацията да реабилитирам. Другата ни премиера – на „Човекоядката“ от Иван Радоев, беше в Малък градски театър „Зад канала“ с режисьор Бина Харалампиева, където имам щастието да играя Топузов. Чувствам се чудно защото се върнах при моя екип, който много обичам, а и те са ми показали, че ме обичат, като са ми давали многократно толеранс. Продължавам да играя и в „Ритъм енд блус“ 1 и 2.

- Кино и сериали?

-Не, засега не се появяват такива.

- Телевизиите ни сега изоставиха сериалите и наблягат на шоу формати…

- Но те скоро ще си уморят публиката с т.нар. риалитита и хората ще поискат отново да гледат сериали. Лошото е, че голяма част от частните телевизии предпочитат да купят по-евтин турски или някакъв друг сериал, вместо да произведат български. А трябва да е приоритет на всяка национална телевизия, след като е получила лиценз за такава, да произвежда българско кино.

- Сърбят ли ви ръцете да поставите сам някоя пиеса?

- Не, защото нямам режисьорски усет.

- Много смело признание.

- Казвам го сериозно. Нямам и не мисля, че бих искал да имам, защото, за да си режисьор, трябва да си с друга сетивност, друг усет, друго възприятие на сцената. Аз тази фантазия, режисьорската, я нямам. И не ми е любопитно дори на този етап. След години може да ми хрумне нещо. Но затова пък актьорското ми въображение е силно развито. Аз в момента се забавлявам, когато съм на сцената повече, отколкото, ако трябва да седя долу и да казвам кое как да стане. Не ги умея тия неща.

- Различен ли сте всеки път в една и съща постановка?

- Зависи от мотивацията ми през деня. Ако съм омерзен от случки в обществото ни, от социалния статут на българина, от отношението на отделни политици към стандарта на живеене в България, моята игра е съвсем друга - имам емоция, имам сила.

- Говорите като хъш…

- В „Хъшове“ мотивацията ми беше съвсем различна и ме водеше до последния ден, в който играех - групата…

- Хоби, любими занимания?

- Нямам хоби, за мен това е загуба на време. Когато работя в офиса на съюза, слушам много музика. Всякаква. Всичко, което в момента ми се иска да чуя, аз просто го намирам и си го слушам. Предпочитам неща, които отговарят на настроението ми, а не такива, които ме разсейват, които ме изваждат от едно настроение и ме вкарват в друго.

- Има ли перспектива да хвърлите бастуна както в клипа на „Българската Коледа“?

- Няма перспектива той да остане в ръцете ми дълго. Тъй като сега е зима, често е хлъзгаво и съм нестабилен, ходя с бастун. Е, понякога и преигравам разбира се, глезя се, това е част от актьорската ми натура. Но когато се усетя достатъчно стабилен и времето го позволява, просто ще захвърля бастуна.

- За какво мечтаете?

- Не мечтая. Не ми е интересно. Интересно ми е да живея тук и сега, пък и мечтите са химери в повечето случаи. Я станат, я не.

- Не са ли друга, синтезирана форма на амбициите?

- Не, аз имам желание и то е лесно за осъществяване. Като пожелая нещо да се случи, тръгвам към него и го случвам.

- Типично за вашата зодия Овен.

- Освен това съм с асцендент Лъв, страшна комбинация. Така че не мога да си губя времето в мечти. Ще си седна аз тука и ще си мечтая за Бразилия… Или отивам до Бразилия, или не отивам!