17760 | 14 февр. 2015 | 13:47

Чувствам се по-силна от всякога

- Как стана така, че освен музикалния и кулинарният ти талант намира почитатели извън България? Къде ще бъдат твоите литературно-гастрономически гастроли?
- Книгите излизат на турски, италиански и английски, като през март съм поканена на Панаира на книгата в Истанбул да ги представя. А след това и на различни места ще направя курсове по кулинария, гарнирани с хубав концерт. През април двете книги, преведени на английски и италиански, ще участват на „Експо Милано 2015“, което е небивал успех за български автор. Вече работя и над третата книга, посветена на вината.
- Невероятно е как успя да впечатлиш италианците... с италианска кухня?
- Не съм си представяла, че в Италия ще обърнат внимание на моите книги, тъй като там е много модерно всички известни дами - актриси, певици, телевизионни водещи, да имат кулинарни изяви и да издават рецепти. Помогнаха ми познанията в книговезката работа. Доста години съм работила с фабриката в Бергамо, където подвързват книгите на Ватикана и „Булгари“ поръчва каталозите си. Това прави моите книги истински луксозни изделия. Познавам италианската кухня в детайли. Всички рецепти са подбрани внимателно, а блюдата се приготвят лесно и бързо. Втората кулинарна книга много се харесва на читателите, защото 100-те начални страници са с любимите гозби на известни хора.
- По време на „ВИП брадър“ 24 часа бе в обсега на камерите. Какво остана скрито от тях?
- Много малко знаят околните за Камелия Воче. Импулсивна съм и ако съм радостна, ще ми го прочетете по лицето. Еднаква съм навсякъде - с хората на улицата, на сцената. Човек, който не прави лошо на никого. Не подреждам нещата математически. При мен всичко е любов. Трябва да го обичам и да го харесвам, да ми е хубаво, за да го направя. Иначе не го искам.
Заредена съм с много хъс. Знам какво искам да правя, какво съм търсила, какви са идеалите ми. Чувствам се по-силна отвсякога. Така че в живота ми има всичко - и сладко, и горчиво, и кисело, но съм щастлив човек.
Шегувам се, че съм една мегаломанка, защото гоня върховете. Стремя се да достигна недостижимото, да докосна най-хубавото. Има и Божия помощ, за да взема най-доброто от доброто, но обичам да се състезавам не с малките, а да се равнявам с най-успешните, да направя най-доброто.
Много съм доволна от живота независимо от преминатите лабиринти, преодолените проблеми, дългото катерене, за да стигна точката на изкачване.
- Опиши се с гозба?
- Ястието ще е много красиво като визия. Може в него да има някой горчив елемент - маслинка, например. Няма да липсва нито сладко, нито кисело, ще има и горчив, и солен привкус - от всичко по малко. Ще е едно щастливо ядене, защото аз съм щастлив човек, изживял сериозни изпитания, който върви напред, справя се и е категоричен оптимист.
- Кой пробив в Италия - като музикант или като кулинар, ти беше по-лесен?
- Имам един приятел, който казва: „Не знам какъв е този твой темперамент - всяко нещо успяваш да го правиш съвършено. Една леха в градината да гледаш, ще я докараш да няма друга такава.“ Това идва от желанието да доставя удоволствие на себе си и да направя недостижимото, най-хубавото. Когато започвах музикалната си кариера в Италия, пускаха „българката“ в началото, подценяваха ме - не знаеха коя съм. След изпълнението ми наставаше сеч. Започваше суетня: „Как ще пея след нея?“
- От кого в семейството наследи певческия талант?
- От никого. Реших, че ще стана певица в детската градина покрай една госпожа Мариета, която пееше и всички я хвалеха. Научих песента „Ти, ти“ на Лили Иванова и дори няколко години по-късно във вестник „Отечествен фронт“ излезе моя снимка с голяма бяла панделка и с едно момче Ангелчо. Текстът на журналис­тите, които бяха ни заснели в 90-о СОУ, бе: „Ангелчо отсече, че ще стане певец, а малката Камелия, че ще бъде като Лили Иванова.“ Когато трябваше да избирам между женския отбор по волейбол и пеенето, предпочетох музиката, а участието ми в „Мелодия на годината“ и „Златния Орфей“ през 1988 г. с песента „Българска импресия“ на Борис Карадимчев промени живота ми. Заминах за фестивал в Сочи, където взех четири първи награди - за изпълнител, на публиката, на критиката, на телевизионните зрители. Последваха фестивали в Дрезден, в Алма Ата, концертни изяви в Берлин, Дубай, Токио...
- В другия си талант, кулинарията, залагаш на италианската кухня, която е по-различна от нашата. Защо?
- Италианската кухня използва пресни продукти, морски дарове, не се прави компромис с качеството и докато при българските кюфтета например усещаш аромата на многото подправки, то при италианските се чувства вкусът на месото.
- Използваш подправки за Средиземноморската кухня като босилек...
- Така е. Скандализирам баба си с него, която все ми казва: „Това, сакън, да го няма на масата. Само на гробища се носи.“ Вместо чубрица и джоджен италианците ползват риган, при тях храненето е здравословно, равномерно разпределено през деня. Много се набляга на закуската. Няма го претоварването при едно хранене. Например вечер.
- Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Какво би сготвила на мъжа, когото харесваш, за да го прелъстиш?
- Важното е доколко мъжът е познавач на добрата кухня, защото, ако е свикнал на леб и кюфте, каквито и чудеса да направиш, няма да ги оцени. Важно е да погъделичкаш любопитството му, да го докоснеш, ако не разбира от кулинария - да стане познавач. Ще му сготвя за 15 минути тортелини с четири сирена с индийско орехче и пармезан, сервирани с две високи чаши вино в красива обстановка, та да изглеждат като кралски скариди.
Истината е, че много често мъжът до мен казва, че ако не бях добра в кухнята, нямало да ме вземе, въпреки че само той готви сега.
- Значи имаш нов мъж до себе си! Кажи нещо за него.
- Бих искала да запазя личния си живот в тайна.
- С този активен живот, изпълнен със сценични и кулинарни изяви, как отмаряш?
- Приятно ми е да се прибера у дома в Грота Ферата, Италия, където ми допада всичко - спокойствието, атмосферата, храната, начина на живот. Обичам да си седя вкъщи, да се разхождам. От България ми липсват дребните неща и емоциите - приятелите, хората, с които съм израснала, да чуя сутрин най-добрата си приятелка от детинство...
- Как при тези вкусни ястия, които готвиш, представяш и похапваш постоянно, поддържаш великолепната форма?
- Движа се, ходя в парка, тичам, играя тенис и фитнес, карам колело. И зиме, и лете съм в планината. В Алпите почивам най-добре, като карам ски. Много обичам и българските планини, но за пълен релакс трябва да съм далеч от близки и приятели. Любимото ми място е Гранд раза, където цял ден можеш да караш ски, без да повториш писта.“
- Липсва ли ти телевизията? Ти водеше собствено предаване.
- Да, страшно. Бе любов от пръв поглед, флирт с публиката, който се получи добре. Не съм имала претенции. Получи се хубаво докосване, позитивна емоция.
- Предпочиташ да пееш джаз и соул музика. Защо?
- Черната музика е прекрасно лекарство, когато не ти е добре. Прави чудеса. Изпробвано е и е доказано. При нея нотите не са определящи, а способност­та да импровизираш, да предадеш усещането на момента. Репертоарът ми е наслада за душата, пея това, което носи удоволствие. Винаги съм казвала, че след децата музиката е най-важното нещо в моя живот.
- А децата ти какво отношение имат към музиката и кулинарията?
- И дъщеря ми Деси, която е близо на 30, и Самуил - на 21, готвят великолепно. Не по моите книги, но докато сме живели заедно, са гледали и го правят. Самуил е добър кулинар, но след него кухнята е като бомбардирана. Нито единият, нито другият пеят, въпреки че и двамата са много музикални.
- Не криеш годините си - 53, които никак не ти личат. Как го постигаш?
- Имам страхотна рецепта за настроение. Каза ми я мой съсед и приятел, който завежда урологичното отделение в Рим. Преди да си изпия кафето сутрин, се усмихвам на себе си в огледалото. Действително работи.