10475 | 27 ян. 2015 | 12:51
В началото на 2012 г. на жп депото в Дупница цъфна едно железничарско откровение: „Докато съм тук, ще крада.“ Съставомерен римейк на отколешното „Докато ми плащат, колкото да не умрем, ще бачкам, колкото да не заспим.“ Четките заиграха и заличиха посланието от стената, но как да го изкоренят като начин на мислене на служители в БДЖ?
Години наред са свикнали да заработват двойно над жалките си заплати, откъде накъде тепърва да спират, недоумяват те?! Онзиден един лековерен машинист охотно се обясняваше по телевизора, мислейки, че съдейства на компетентните органи и ще се отърве по-леко.
„На Алдомировци на гарата даваш 100 лв. на диспечера. Влакът спира за 10-15 минути. Стрелочникът вкарва ей толкоз маркуч в гърловината на резервоара. Дърпаш си с устата, направиш се целия в нафта. А нафтата си тече... После тубата се слага у тоалетната в Алдомировци, идват дилърите и всичко изчезва. На тоя 100 лв., на оня 100 лв. - пачките се въртят, нема да ти казвам.“
Имах си хас да ни беше казал... Да се обясни на тези хора, че ще бъдат съкратени заради падежа на главницата по втория облигационен заем и орязаната субсидия, е също толкова невероятно, колкото да се „успят“ пенсионерите с приказки за втория стълб и швейцарското златно правило.
Нафтата си тече и десетки цистерни изчезват като фантоми. Къде дребни, къде по-едри подкуп чета замесват всички по веригата, а БДЖ на практика функционира като най-голямата бензиностанция в страната.
Една дупка се запушва и моментално се отваря нова и никакви GPS и контролни системи не са в състояние да пресекат процъфтяващата търговия. Все пак дори най-непретенциозната схема за източване на гориво е невъзможна без чадър отгоре...
Кумулативният ефект от дребните тарикатлъци на редовите служители е около 3,5 млн. лв. годишно щети за БДЖ. На фона на 470 млн. лв. обща субсидия тази сума не е без значение, но няма и особена тежест.
Проблемът е, че тези милиони се изливат в бездънната яма абсолютно неефективно - за покриване на загуби, ненужни линии и персонал, а не за инвестиции за подобряване на качеството и генериране на повече приходи.
Болестта вече е в терминален стадий и трябва нещо по-убедително от легендата за Жар птица, която да ни накара да вярваме, че националният жп превозвач ще се възроди изпод ламарините си.
Мобилна верси
RSS
