8851 | 11 дек. 2024 | 17:36

Бюджетните разходи по Консолидираната фискална програма са в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.

Българската народна банка остро разкритикува предложения от служебния кабинет проект на държавен бюджет за 2025 г. и призова той да не бъде приеман. Работодателските организации също обявиха, че се въздържат да подкрепят бюджета в този му вид, след като днес той бе обсъждан в съвета за тристранно сътрудничество.

В безпрецедентно остра позиция Българската народна банка (БНБ) се обяви против приемането на Бюджет 2025. Освен че се обявява срещу икономическите политики, заложени в проекта на Людмила Петкова, БНБ смята, че се предлагат незаконни разпоредби. Една от тях (чл. 108) посяга върху увеличението на капитала на централната банка, което според БНБ противоречи на Договора за функционирането на ЕС.
Правителството иска БНБ да преведе в Бюджет 2025 вноска от 1 млрд. лв. от управлението на международните валутни резерви на страната. По същата линия тази година в Бюджет 2024 бяха внесени 660 млн. лв. В същото време централната банка е длъжна да задържи сумата, защото според новия закон за БНБ, който ще влезе в сила от деня на въвеждането на еврото у нас, капиталът на БНБ трябва да се увеличи от сегашните 20 млн. лв. на 1 млрд. евро (около 1.9 млрд. лв.).

Въпреки това правителството прие на днешното си заседание проекта за държавен бюджет, както и двата по-малки бюджета - на държавното обществено осигуряване и на здравната каса. Очаква се утре да бъде внесен в Народното събрание.

Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. Бюджетните разходи по Консолидираната фискална програма са в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега.  

Текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38.2% от БВП.

Това посочва в свое становище Българска народна банка.

Липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от
наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и
домакинствата, смята централната банка. 

Предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява
цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната,  основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж
и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд, посочва БНБ.

Според БНБ има значителен риск да не бъде изпълнена приходната част на бюджета, а оттам и заложеният 3% дефицит. Освен това мерките за повече приходи в хазната не трябва да водят до по-висока инфлация, увеличаване на безработицата и негативни ефекти за икономическия растеж.

Централната банка критикува еднократния характер на част от новите приходни мерки - например въвеждането на данъчна амнистия. А тези с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните осигуровки) създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика. 

Миналата седмица  БНБ се противопостави и на намерението на служебния кабинет да въведе допълнително облагане на свръхпечалбата на банките. Аргументът беше, че това може да доведе до повишение на лихвите по кредитите, а оттам до намаляване на инвестиционната активност и икономическия растеж.

В крайна сметка този нов данък за банките отпадна от проектобюджета, а  днес Людмила Петкова даде доста неубедително обяснение защо. 

"Миналата седмица имаше среща с представители на банките, на която те съобщиха, че всички банки ще плащат т. нар. "глобален данък" от 15%. Получихме информация, че те ще платят 1.123 млрд. лева през 2025 г., което е значителен ръст върху техните данъци от тази година. 

Поради тази причина, тъй като МФ не разполагаше с тази информация, се отказахме от данъка върху свръхпечалбите, защото той ще е повече от два пъти по-висок от този, платен през 2024 г.", обясни финансовият министър.

Самата тя обясняваше, че банките правят огромни ръстове на печалбата през последните години, като отдавна е ясна причината за това - банките започнаха да вдигат плавно лихвите по кредитите, докато в същото време държат на нула или близко до нулата лихвите по спестяванията на своите клиенти. Наред с това банките не спират да качват и таксите за своите услуги.

За глобалния данък се знае още от миналата година. Освен това Асоциацията на банките още, когато се заговори, че може да има допълнително облагане, посочиха, че част от тях - тези, които са собственост на големи корпорации, вече плащат по-висок данък печалба от 15, а не 10%.

Петкова омаловажи недоволството на производителите и търговците на алкохол за внезапното решение догодина да бъде увеличен акцизът на спиртните напитки и бирата. 

"Цифрите за увеличение на акциза на бирата не ги хваща десетичната запетая", каза Петкова. В момента акцизната ставка е 0.015 лева за литър бира. С увеличение от 1 март 2025 година се повишава с 0.003 лева, а от 1 септември 2025 година - с 0.002 лева", каза тя. А за един литъра алкохол (40 процента) акцизът се вдига с 13 стотинки на литър, плюс 2 стотинки увеличение на ДДС върху акциза, което прави 15 стотинки на литър. Това което се пише, че цената на ракията ще се увеличи с два или с три лева, ще е спекулативно увеличение, каза Петкова.

Що се отнася до повишаването на акциза на тютюневите изделия, алкохола и бирата, то ефектът през 2025 г. щял да бъде 30 стотинки отгоре на кутия цигари. 

С цел повече приходи в хазната е възстановяването от 9 на 20% на ДДС за ресторантьорите и от 0 на 20% за хляба и брашното. Според финансовият министър тези повишения няма да се отразят на общата инфлация. Освен това комбинацията с обратно начисляване на ДДС на зърнените култури и нулева ставка на хляба, водело до нулева ставка на ДДС върху зърнените култури, а това е абсолютно неправилна, каза Петкова. Наясно сме, че ще се говори, че върнатият акциз ще вдигне цената на хляба, но тя не падна и когато ДДС стана нула лева, каза Людмила Петкова.

По-рано днес протест на миньори и минни компании белязаха началота на обсъжданията на проектобюджета за 2025 г. в съвета за тристранно сътрудничество.  Недоволството им е от новия данък за добив на подземни богатства, който министърът на финансите предлага да бъде въведен като една от мерките за повече приходи в бюджета за догодина.

От Федерацията на независимите синдикати на миньорите към КНСБ коментираха, че допълнителният данък от 15%, който държавата иска да наложи върху количеството добити подземни богатства от всяка една компания, ще доведе до фалити в минния бранш. "Искаме да кажем на управляващите, че това е непосилно и че те ще лишат от заслужени доходи, заплати, работни места всички заети в бранша, и затова няма да го допуснем", заяви Валентин Вълчев от синдикалната организация.

Предвижда се новият данък да се прилага за всички видове полезни изкопаеми - метални руди, индустриални минерали, твърди горива, строителни и скално-облицовачни материали, нефт и природен газ, минни отпадъци и минерални води. От него МФ очаква 900 млн. лв. приход през 2025 г.  От обясненията на МФ става ясно, че новият налог ще се начислява паралелно с концесионните такси, така че да се постигне "актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на територията на страната, които са изключителна държавна собственост". Аргументът на МФ за новото облагане е, че при не малък брой концесии се заплаща минимален размер на концесионно плащане, вкл. без да се извършва добив. Така се блокира съответното находище и не се постигат очакваните приходи от тези концесии в държавния и общинските бюджети. 

В знак на протест компанията за добив и преработка на медна руда „Асарел- Медет“ в Панагюрище спря производството си тази сутрин. Машинните мощности на „Асарел-Медет“ спряха малко след 6.30 часа днес и това се случва за първи път от създаването на минното дружество, съобщи БНР. 

От Минно-геоложката камара, в която членуват по-голямата част от компаниите за добив подземни богатства, са възмутени, че държавата налага нов данък месец преди началото на данъчната година, без обсъждане и оценка на въздействието върху сектора и икономиката. "Секторът на миннодобивната и преработваща индустрия вече е натоварен с немалка по размер финансова тежест чрез начисляваните концесионни такси. Не са налице условия и предпоставки за въвеждане на нов данък, чрез който държавата, едностранно и необосновано променя размера на ползите, които получава от добива за подземни богатства. Въвеждането на този данък би поставило миннодобивните предприятия в неравностойно положение спрямо конкуренти в сектора в Европа и в света, които нямат подобна комбинирана данъчна тежест", посочват от Минно-геоложката камара. 

Въвеждането на нов данък върху подземните богатства е в противоречие с действащото законодателство и нарушава условията на концесионното право, това противоречи и на принципите на данъчното облагане, предвидимост и правна сигурност, реагира и Българска стопанска камара (БСК).  От камарата напомнят, че добиваните подземни богатства представляват материали и суровини за други икономически сектори и тяхното допълнително облагане ще окаже влияние върху цените на крайните продукти в други индустрии.