15179 | 26 февр. 2015 | 12:54

Интервю на Павлина ЖИВКОВА за проблемите между партиите, подкрепящи управлението

Проф. Борисов, до последния момент твърдяхте, че няма да подкрепите ратификацията на външния дълг. Упоритостта на групата на АБВ дори принуди вицепремиера Ивайло Калфин да намекне за оставка, тъй като се оказа, че той е за дълга. Накрая гласувахте „за“. Какво преобърна позицията ви, да не би да ви обещаха нещо?

- Решението ни да не подкрепим ратификацията произтичаше от това, че не получихме отговор на два съществени въпроса. Първият е относно размера на дълга, който според експерти - наши и външни, е значително по-нисък от исканите 12 млрд. лв. Най-ниският размер стигаше до 9 млрд. лв. Имаше и други становища. Второто е, че не получихме отговор за характера на разходите, които ще формират бюджетния дефицит - дали те ще са инвестиционни и ще осигурят икономически растеж, или непроизводствени разходи, които няма да доведат до нищо.

- Не разбрах какво обърна становището ви.

- По време на почивката имаше среща на ръководителите на всички парламентарни групи. Ние отново потвърдихме позицията си и поискахме отговор на въпросите. Казахме, че ако не го получим, няма да подкрепим ратификацията. След проведените преговори финансовият министър Владислав Горанов пое ангажимент новият външен дълг за покриване на стари задължения да бъде намален с 2 млрд. лв. Гаранция за това получихме и от председателя на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов. А що се отнася до разходите, свързани с бюджетния дефицит, решихме темата да бъде обсъдена на съвместно заседание. На него ще се разработят и основни насоки, в които ще се извършват тези разходи. Всичко това впоследствие бе потвърдено от финансовия министър в пленарната зала. По този начин ние смятаме, че поставените от нас условия за подкрепа на ратификацията бяха удовлетворени. Групата на АБВ се оттегли на заседание и взе единодушно решение да подкрепи ратификацията.

- Наистина ли само това ви обещаха от ГЕРБ?

- Това са единствените обещания и поети ангажименти от финансовия министър и ръководството на ПГ на ГЕРБ. Към тях няма никакви други договорки.

- Ще смекчите ли тона към Владислав Горанов, или ще продължите да го критикувате?

- Критикуваме го заради стила му на действие и заради нарушаването на взаимодействието между правителството и групите, подкрепящи кабинета. Очевидно продължаваме по темата за дълга, но в случая разговорът е доста по-дълъг. Не знам дали ще имате време за него?

- Ще имам, продължавайте!

- Ще започна от преговорния процес, свързан със съставянето на правителството. Тогава екипът за преговори на мандатоносителя прояви в голяма степен търпение и диалогичност в тежки разговори, с често противоречиви виждания и позиции на преговарящите. Прояви разбиране към различието на другия и желание за търсенето на разумен компромис в решенията. Лично аз високо оценявам този подход на преговарящия екип и даже си позволих да го формулирам като „нов етап в политическата култура в България“. В резултат на този нов подход страната има правителство и стабилност, от която въпиещо се нуждаеше.

- Избегнахте въпроса ми за Горанов. Едва ли само стилът му на действие предизвиква критиките ви.

- Към министър Горанов изпитвам чисто човешки симпатии, както и симпатии към професионалните му познания. Различно е отношението ми към работата му с парламента. Очевидно му липсва опит, а и усет за необходимото взаимодействие между правителство и парламент. Действията му са изключително прибързани и с ултимативен характер. Процесът на мислене, разяснения и обсъждане, а чак тогава действие, е обърнат - първо се действа. Дебатът остава на заден план, важното е бързото гласуване. С този стил парламентът започва да ми прилича на онзи от старо време, когато работеше на няколко кратки сесии в годината и само трябваше да узаконява внесените предложения. Типичен пример за това бе скоростното внасяне и приемане на предложението осигуряващите се лица в универсалните пенсионни фондове да могат да прехвърлят партидите си в НОИ. Чак след това започна да се мисли - а как да стане и обратният процес.

- Кому беше нужен този ултиматум за бързо приемане? Случи ли се нещо съществено след това решение?

- От управленска гледна точка е напълно погрешно една система, каквато е пенсионната, да не се разглежда като цяло, а да се взема решение само за неин отделен елемент, при това не от първа важност. В кулоарите на парламента неофициално чух, че този начин на работа е отчетен като грешка от мандатоносителя. Дано да е така! Сега обаче по отношение на външния дълг министър Горанов действа почти по същия начин. Трябва да се ратифицира вземането на дълга и край. Това, че за неговото решение подкрепящите правителството партии, както и коалиционните партньори научават от медиите, очевидно няма никакво значение.

- Освен срещу прибързването какви бяха другите ви резерви към ратификацията на дълга, който в крайна сметка подкрепихте?

- Вземането на нов дълг за погасяване на стари задължения е стандартна практика и тук нямаме никакви възражения. Още повече че сега равнището на лихвения процент на капиталовите пазари наистина е ниско и операцията може да се окаже доста успешна. Възникнаха обаче доста въпроси.

Министър Горанов доста време избягваше да даде тези отговори. Не смяташе за нужно да го направи. Този стил на работа със сигурност води до ерозиране на толкова трудно граденото доверие и дух на партньорство между политическите сили, подкрепящи правителството. Води и до изкуствено и насила създадено неразбирателство между тях. Стана доста дълго обяснение, но това е накратко проблемът ни с министър Горанов.

- При какви обстоятелства бихте оттеглили подкрепата си за правителството на Борисов?

- Това е въпрос към ръководните органи на партията. Но мога да ви уверя, че АБВ ще подкрепя всички начинания и решения на правителството, които са в полза на държавата и на народа ни.

- БСП ви постави условие - ако искате да сте заедно на изборите, да се разграничите от дясното управление на страната, част от което е партията ви. Залогът „местна власт“ е голям и възможно ли е заради него да изпълните препоръката на Михаил Миков?

- БСП, или по-точно ръководството на БСП, не е в позиция да ни поставя каквито и да било условия.

- Имате ли обяснение защо Борисов отиде на конгреса на един от най-гласовитите си критици - Татяна Дончева? Да не би да ви дава знак, че има и други партии от лявото пространство, с които може да си партнира?

- По своя преценка премиерът има право да отиде на конгреса на всяка партия. А дали е знак, за който говорите, времето ще покаже.

- С какви коалиции ще участвате на местните избори, има ли забранени партньорства?

- На местните структури сме дали пълна свобода при формирането на коалиции и партньорства, стига да се предлагат и да се избират най-достойните и можещи да управляват личности. Разбира се, предимство имат коалициите с партии от левия спектър, но ако кандидатът е достоен, способен и авторитетен като бъдещ ръководител в местното самоуправление, партньорство може да се установи и с друга политическа сила.

- Ще подкрепяте ли успешни кметове на ГЕРБ като Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, или бихте застанали зад кандидати на БСП?

- Вече почти отговорих на този въпрос. Нормално е АБВ да потърси успешен кандидат от своите редици, като повтарям, че основният ни принцип е да се издигат хора компетентни и авторитетни, особено доказали се в местното самоуправление. Йорданка Фандъкова и Димитър Николов са доказали се успешни градоначалници и мисля, че ще е много неразумно да подкрепяш един слаб и безличен кандидат само по линия на партийното пристрастие. Що се отнася до кандидатите на БСП, уверявам ви, че по места тече спонтанен процес на сътрудничество между структурите на АБВ и на БСП независимо от командите, давани от „Позитано“ 20. Големият въпрос е да се намери достойна личност, чиято кандидатура да се издигне, а дали ще е от АБВ или от БСП, ще бъде решение на местните структури като следствие на предимствата в качествата на кандидата.

- Няма как да не ви запитам и защо по време на консултациите при Росен Плевнелиев сте поискали разширяване на правомощията на държавния глава?

- Не знам защо точно това предложение впечатли медиите толкова много, след като ние изрично посочихме, че то е частен случай на едни много по-необходими и по-съществени промени в конституцията, свързани преди всичко с осъществяването на реформа в съдебната система. Без такива промени в основния закон е невъзможно да се извърши цялостна и ефективна промяна в тази система. Реформата ще бъде частична и половинчата, а търсеният ефект за справедливост за всички няма да може да се постигне.

В контекста на тази наша теза посочихме, че ако се стигне до промени в конституцията, може да се извършат и други, като например разширяване на правомощията на президентската институция в три направления - иницииране на референдуми, законодателна инициатива и усъвършенстване на системата за преодоляване на президентското вето. Сега това става с обикновено мнозинство и е лесно преодолимо. Така ветото на президента се превръща по-скоро в морална оценка на даден законопроект, отколкото в повод за преосмисляне на текстовете и търсене на възможност за по-разумно решение. Да не говоря за случаите, когато мнозинството отхвърля ветото не защото наистина е безсмислено, а ей така напук, както казват децата.

- Как прие предложенията ви Росен Плевнелиев, постигнахте ли единомислие с него по темата?

- Темата от страна на президента Плевнелиев не е коментирана.

- Не се ли опасявате, че промяната в начина на преодоляване на ветото (с квалифицирано мнозинство) на практика означава плавен преход към президентска република?

- Не виждам никаква връзка между посоченото разширяване на правомощията на президента и смяната на държавното устройство в страната. Надявам се обаче с тази промяна да се ревизира донякъде постановката, че президентът на страната ни има само „представителни функции“.