18624 | 24 февр. 2015 | 13:10

Връзката на изпълнителната власт с жителите на малките населени места е прекъсната

Красимир Иванов е роден в Плевен на 6 декември 1975 г. Завършил е публична администрация във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През март 2001 г. на частични избори е избран за кмет на плевенското с. Коиловци като кандидат на БСП. Оттогава печели всички кметски избори в селото. Той беше основното действащо лице в търсенето на истината за петимата френски командоси, които в нощта срещу 16 октомври 2012 г. отнесоха як пердах от трима местни мъже. В началото на декември м.г. Иванов бе назначен за заместник областен управител на Плевен от квотата на АБВ.

- Г-н Иванов, мина доста време от екшъна с нелегалните френски командоси, набити и пленени в нивите край Коиловци. Все още нито българските власти, нито френските са дали официално обяснение за случилото се. Защо не го правят?

- Не вярвам, че цялата истина за случая ще излезе някога на бял свят. И не е необходимо, защото ще предизвика международен скандал. От достатъчно сериозен и високопоставен източник научих, че акцията на френските командоси у нас е била генерална репетиция за логистична медицинска подкрепа на техни колеги, които са изпълнявали реална мисия в неевропейска страна. Вероятно щяха да успеят, ако не бяха попаднали посред нощ точно на братята Слави и Васко Цоневи и на полицая Румен Цветанов, които след истинска битка плениха трима от французите.

- След случая заради липсата на официална информация из селото плъзнаха всякакви зловещи слухове. Забравиха ли вече коиловчани страха, който браха в ония дни?

- Вече никой в Коиловци не коментира станалото. Страх в селото няма, но остана обидата. И досега смятам, че тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов трябваше да дойде при хората и да ги успокои - пък дори и с тезата си, че французите били туристи, любители на екстремни спортове и на среднощни скокове с парашут от голяма височина.

- След близо 14 години кметуване станахте зам. областен управител и влязохте в държавната изпълнителна власт. Промени ли се гледната ви точка към проблемите на малките селища?

- Не се е променила по никакъв начин. Опитът, който имам като кмет, сега ми помага много в областната управа. Председател съм на няколко местни комисии, в които участват представители на различни държавни институции. Още в първите заседания установих, че повечето от членовете на тези комисии не познават реалната ситуация в малките населени места. Наскоро звеното за мониторинг върху изпълнението на областната стратегия за интеграция на ромите отчете дейността си за последните 2 години. В доклада беше посочена като усвоена една доста голяма сума - средства, привлечени чрез общини и неправителствени организации за проекти по интеграция на това малцинство. По документи всичко изглеждаше наред. Като ги прочетох обаче, ми стана ясно, че в действителност с тези пари почти нищо полезно не е свършено.

- Каква беше съдбата на този доклад?

- Направих моите забележки по него и той беше преработен така, че да отразява реалната ситуация. Предупредих всички участници в тези комисии и съвети, че по какъвто и да е проблем от областната администрация ще излизат само документи, отговарящи на действителното състояние. От „напудрени“ доклади и отчети, представящи ситуацията в региона с розов отенък, никой няма полза.

- Интеграцията на ромското население се е превърнала в един от начините за източване на пари по различни програми. Как може да се случи тя наистина?

- Плевенска област е една от малкото в страната, които имат разработена стратегия за интеграция на ромите. Донякъде е постигнат ефект от изпълнението й, но той не е такъв, какъвто трябва да бъде. По различни причини няколко поколения в ромските общности вече са изтървани и формират голяма част от криминалния контингент. Можем обаче да променим начина на живот на децата, които сега растат. Те трябва да бъдат отделени от манталитета на семейната среда на тези изтървани поколения. И един от начините е в малките селища с преобладаващо ромско население да се направят т.нар. защитени училища. В тях децата да бъдат ангажирани целодневно. Да се назначат психолози и педагози със специална подготовка, които да работят целенасочено с тези ученици. Отнякъде трябва да се започне и мисля, че създаването на такива училища ще е добро начало.

- Един от най-тежките проблеми е битовата престъпност. Дори присъствието на жандармерията по селата не успя да я укроти...

- Само полицията няма как да се справи с голямата битова престъпност, която тероризира хората в малките населени места. За да я намалим до поносими размери, ни трябва цял комплекс от мерки, които да бъдат насочени към причините за тази престъпност. Време е да се сложи край на професията безработен, която източва бюджета чрез помощи от държавата, детски за деца, които раждат деца и т.н. Прокуратурата да си влезе във функциите и да започне да търси наказателна отговорност, когато малолетни момичета забременеят. Агенцията за закрила на детето също трябва да бъде ангажирана по-активно в този процес. Някои от мерките вероятно ще предизвикат недоволство в ромските общности, но законите трябва да важат за всички.

- Жителите на Коиловци ви избираха четири мандата за кмет като издигнат от БСП, а сега сте заместник областен управител от АБВ. Защо напуснахте столетницата?

- Получих предложение да поема този пост лично от заместник-председателя на АБВ Румен Петков. Той ме покани с аргумента, че вече имам сериозен управленски и административен опит. Не е тайна, че в последните няколко години от членството ми в БСП бях от т.нар. вътрешнопартийна опозиция. Смятам, че лидерите на социалистическата партия трябваше да преглътнат личното си его и БСП да се включи в управлението на страната, за да излезе тя от тежката ситуация, в която е изпаднала. Все още не се вижда изход от прехода, в който бяхме натикани преди 25 години. Време е политическите партии да намерят национално отговорен компромис, да постигнат консенсус по приоритетите за бъдещето на България и да започнат да работят за тяхното изпълнение. Затова напуснах БСП и приех поканата на АБВ.

- Кога загубихте доверие в ръководството на социалистическата партия?

- Близо 20 години членувах в БСП. През последните 3-4 от тях обаче моите разбирания за политиката, които трябва да води партията, постепенно започнаха да се разминават с разбиранията на ръководството. В много насоки - от кадруването до коалиционната политика. На практика в БСП се лансират хора, които влизат в нея с презумпцията, че ще бъдат назначени на някакви ръководни постове. Особено докато тя беше мандатоносител на управлението. Това за мен не е кадрова политика. А тази обвързаност, която социалистическата партия имаше с ДПС, беше предателство към нейните избиратели.

- Каква промяна е необходима в БСП и ще успее ли сегашното й ръководство да я извърши?

- Не мисля, че новото ръководство на партията ще промени нещо. Сергей Станишев отиде в Брюксел, но станишевщината остана в БСП. След толкова много изборни загуби трябваше поне да се направят някакви изводи - не виждам такива. Кликата в ръководството, която разчита и на следващите избори да оглави листите, си е пак там.

- Получихте ли упреци от бившите си съпартийци, след като преминахте в АБВ?

- Лице в лице никой не ме нарече предател или нещо подобно. Напротив, някои от бившите ми съпартийци ме поздравиха за моето решение.

- Ще спечели ли левият избирател от политическата конкуренция между БСП и АБВ?

- Електоратът на левицата ще има полза от такава конкуренция само ако в управлението на социалистическата партия наистина настъпи някаква промяна. Ако това стане в близките месеци, още на местните избори през есента ще може да се направи една широка лява коалиция, от която България има нужда.

- Докъде стигат амбициите ви в политиката?

- Нямам намерение и желание на всяка цена да правя политическа кариера. Всеки сам преценява докъде стигат възможностите му.