Въпреки конфликта с Русия Меркел иска да запази отворени линиите за връзка с Москва

Бъдещето на отношенията ЕС - Русия след ерата Меркел

1863 | 21 юли 2021 | 13:23

В резултат на украинската криза Меркел се съгласи, че „Северен поток – 2” не е чисто търговски проект и може да има сериозни геополитически последици за партньорите в Централна и Източна Европа


Отношенията между Берлин и Москва винаги са били от решаващо значение за политиката на ЕС спрямо Русия. Тъй като Германия е не само един от най-важните търговски партньори на Русия, но и традиционната германска източна политика винаги се е основавала на очакванията, че разширяването на контактите може да превърне Русия в съвременно и отворено общество и в конструктивен партньор в международните отношения.

По време на украинската криза представите на Германия за Русия се промениха коренно. Нарастващата взаимна зависимост очевидно не попречи на Кремъл да предизвика европейския ред за сигурност, да анексира Крим и да се намеси с военна сила в Източна Украйна.

 

Канцлерът на Германия Ангела Меркел в тясно сътрудничество с президента на страната започна лично да координира преговорите за политическото урегулиране в Украйна в рамките на нормандския формат. Редовните телефонни разговори на Меркел с президента на Русия Владимир Путин в крайна сметка я накара да направи заключението, че той живее в паралелна реалност. В Европейския съвет канцлерът настоя икономическите и финансовите санкции да бъдат обвързани с пълното изпълнение на Минските споразумения, пише Тони ван дер Тогт в анализ за „The National Interest”. Авторът е старши научен сътрудник в Центъра Клингендал по Русия и Източна Европа в Хага.

Германия оказа силно влияние върху политиката на ЕС спрямо Русия, в резултат на която бяха взети предвид Пет принципа в отношенията с Русия, които отчитат интересите на държавите от Източното партньорство като Украйна, включително чрез засилване на устойчивостта срещу руските операции с вредно влияние.

Наскоро тези принципи бяха доразвити в политиката на ЕС в три направления: отблъскване, сдържане и въвличане. При тези разговори Германия изигра ключова роля след делото Навални, в което Меркел също взе лично участие, предлагайки му лечение в болница в Берлин.

Ползата от диалог с Москва при сегашните обстоятелства и възможности за избирателно сътрудничество бяха сред най-обсъжданите теми в рамките на Европейския съвет. Въпреки конфликта с Русия Меркел иска да запази отворени линиите за връзка с Москва, въпреки че не е наивна по отношение на конкретните резултати. Малко е странно, че наскоро тя се обедини с президента на Франция Макрон, призовавайки за среща на лидерите на ЕС с Путин с цел урегулиране на отношенията, на фона на проведената преди това среща между Байдън и Путин. Това предложение, обаче, бе незабавно отхвърлено с огромно мнозинство от членовете на ЕС.

И докато по-рано Макрон правеше неуспешни опити стъпки в посока на Русия, Меркел бе разглеждана като по-неутрален силов посредник, готов да се съгласи с това, че руските контрасанкции ще нанесат щети върху германската икономика. Въпреки това винаги е имало и едно изключение: енергийните отношения и особено строителство на газопровода „Северен поток – 2”.

В резултат на украинската криза Меркел се съгласи, че „Северен поток – 2” не е чисто търговски проект и може да има сериозни геополитически последици за партньорите в Централна и Източна Европа, включително Украйна. Затова Меркел се опитва последователно да осигури бъдещето на транзита на газ през Украйна дори след завършването на строителството на „Северен поток- 2” това лято. Но остава големият въпрос дали „Северен поток- 2” ще бъде използван някога, предвид регулаторната рамка на ЕС за разделяне на собствениците и потребителите на тръбопровода.

След като Меркел напусне поста си, основните отношения на Германия (и ЕС) с Русия вероятно няма да се променят. Очаква новият канцлер на Християндемократическия съюз (ХДС) да осигури по-нататъшна приемственост, дори и коалицията с Партията на зелените да означава по-критични нагласи към Русия по отношение на нейната репресивна вътрешна политика и агресивна външна политика, заедно с подновения ангажимент за по-тясно сътрудничество със съседите от Централна и Източна Европа по отношение на Русия. Но подобно по-критично отношение към вътрешната и външната политика на Русия вече бе наблюдавано по-рано, докато начело на управлението стоеше Меркел.

 

 

Източник /БГНЕС


Намери своята история

От категорията

Турция на Ердоган: "Той живее като султан, докато ние се борим да оцелеем"

Турция на Ердоган: "Той живее като султан, докато ние се борим да оцелеем"-1628142369.jpg

Безработицата е достигнала 27,2 процента, а при жените - 33,7. Младежката ...

5 авг. 2021 | 08:41

Путин свърза пожарите и наводненията в Русия с изменението на климата

Снимка: ТАСС-1628182429.jpg

Според руския лидер през последните 44 години средната годишна температура на ...

5 авг. 2021 | 19:52

Спасиха древна Олимпия от опустошителните пожари

Снимка: "Катимерини"-1628188228.jpg

Десетки градове и села бяха евакуирани - от покрайнините на Атина и на остров ...

5 авг. 2021 | 21:29

Над 200 милиона заразени с Covid-19 и над 4 257 000 жертви от началото на пандемията

-1613028815.jpg

Генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус настоя по-богатите страни да ...

5 авг. 2021 | 20:07